Собственост върху обезщетителен имот след отмяна на отчуждаването и придобивна давност

Текстът на акта

Ключови фрази

8
P E Ш Е Н И Е

№ 75

София,04.02.20269 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 2084 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. С. Н. и К. Г. Н. срещу решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд .

Жалбоподателите поддържат, че въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон. Насрещната страна - [община], се обогатила неоснователно за тяхна сметка, като се разпоредила в полза на трето лице с техния имот, който им бил възстановен с влязло в сила съдебно решение по чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., а същевременно предявява права върху процесния апартамент, с който те са били обезщетени при отчуждаването, като е съставила акт за частна общинска собственост за него. Считат, че при тази фактическа обстановка не е настъпил ефектът на реституцията и те са си запазили собствеността върху апартамента, с който са били обезщетени. Позовават се и на осъществяваното от тях владение върху апартамента от 1988 г. досега. Искат отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения от тях иск за собственост на апартамента.

Ответникът в производството [община] не взема становище по жалбата.

С определение № 3866 от 30.07.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса настъпва ли предвиденото в чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. действие на решението за отмяна на отчуждаването по отношение на отстъпеното в обезщетение жилище /преминаване от частна в общинска собственост/, ако след отмяна на отчуждаването общината се разпореди в полза на трето лице с реституирания имот и ако не възстанови реално паричната сума, получена от държавата като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение.

По поставения въпрос съставът на ВКС приема следното:

Отмяната на отчуждаването по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС настъпва с административен акт – заповед на кмета на общината, или със съдебно решение, с което се отменя отказа на административния орган. Разпоредбата на чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. изрично предвижда, че при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването, т. е. разместването на собствеността настъпва автоматично. В резултат на това разместване молителят става собственик на отчуждения имот, а общината – собственик на имота, отстъпен в обезщетение.

В практиката на ВКС последователно се приема, че поради заложения в закона принцип на двустранност на реституцията тя не настъпва, ако към момента на постановяване на съответния акт – заповед или съдебно решение, отстъпеният в обезщетение имот не се намира в патримониума на молителя. В този смисъл са например решение № 174 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2007 г., III г. о., решение № 174 от 13.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4841/2007 г., III г. о., решение № 50118 от 10.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 882/2022 г. Аналогично следва да се приеме, че не настъпва възстановяване на собствеността и в случаите, в които към момента на издаване на реституционния акт общината не е собственик на отчуждения имот. Когато обаче и двете страни са собственици на имотите /отчужден и отстъпен в обезщетение/, разместването на собствеността се извършва от момента на влизане в сила на самото решение на кмета на общината или на съдебното решение, с които се възстановява собствеността.

Разпоредбата на чл.6, ал.2 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. гласи, че сумата, платена като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2-месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването. Налице е практика на Върховния административен съд по прилагане а този текст, в която се приема, че неизпълнението на задължението на общината да върне получената от нея разлика в цените между отчуждения и отстъпения в обезщетение имот не препятства реституционния ефект. Връщането на паричната сума е последица, а не предпоставка на отмяна на отчуждаването. Извършената в резултат на направеното искане отмяна на отчуждаването води до автоматично разместване на собствеността, независимо от разликите в стойността на имотите. Претенцията за тази разлика има облигационен характер и може да се предяви по общия исков ред пред гражданския съд. В този смисъл са решение № 4306 от 28.07.1999 г. на ВАС по адм. д. № 1863/99 г., I о., р ешение № 7308 от 30.12.1999 г. на ВАС по адм. д. № 3465/99 г., 5-членен с-в, решение № 2962 от 31.03.2005 г. на ВАС по адм. д. № 11208/2004 г., III о. Това разрешение съответства на материалния закон и следва да се възприеме и в практиката на ВКС.

Веднъж настъпил, реституционният ефект на решението по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. не може да отпадне с обратна сила, ако общината се разпореди с възстановения имот в полза на трето лице. Това разпореждане ще бъде с чужда собственост и няма да има вещен транслативен ефект. Възстановеният собственик разполага с възможност да ревандикира имота си от третото лице.

Не може да се приеме тезата, че разпореждането с отчуждения имот, извършено от общината след настъпила реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., отменя реституционния ефект и молителят отново става собственик на жилището, с което е бил обезщетен при отчуждаването. Тази теза няма опора в закона, а и може да създаде несигурност в гражданския оборот, ако бъде възприета, тъй като третите лица не биха могли да узнаят нито за обратната размяна на собствеността, нито за момента, в който тя е настъпила, съответно – не биха могли да съобразят правните си действия с подобна промяна.

Следователно на поставения въпрос по чл.280, ал.1 ГПК следва да се отговори утвърдително – че предвиденото в чл.5, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. действие на решението за отмяна на отчуждаването по отношение на отстъпеното в обезщетение жилище /преминаване от частна в общинска собственост/ настъпва, дори ако след отмяна на отчуждаването общината се разпореди в полза на трето лице с реституирания имот и ако не възстанови реално паричната сума, получена от държавата като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение. Разпоредителната сделка от общината в полза на третото лице е без вещен транслативен ефект и собствеността продължава да принадлежи на възстановения собственик. Той разполага с иск за собственост срещу третото лице, както и с иск срещу общината за връщане на разликата в цените между отчуждения и отстъпения в обезщетение имот.

По съществото на касационната жалба.

С обжалваното решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд е потвърдено решение № 535 от 21.04.2023 г., поправено с решение № 975 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 1253/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Н. и К. Г. Н. против [община] положителен установителен иск за собственост на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок 2, вх. 4, ет. 4, ап. № 62, с идентификатор [№] по КККР на [населено място].

Въззивният съд е проследил фактите по делото:

Със заповед № 600/06.07.1988 г. на председателя на ИК на ОбНС – Бургас, по реда на ЗТСУ (отм.), е отчужден недвижим имот, собственост на С. С. Н., представляващ част от бивш парцел VI, бивш кв. 358 по плана на [населено място], „Промишлена зона Север“. С допълнителна заповед № 1510/12.12.1988 г. на С. Н. и К. Н. е предоставено в обезщетение жилище, представляващо тристаен апартамент № 62, ет. 5 вх. Г, бл. 2 в[жк], като е извършено доплащане до по-високата цена на апартамента.

С решение № 353 от 06.07.1999 г. по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд е отменен на основание чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗДИ и ЗС отказът на кмета на [община] за реституиране на отчуждения имот на С. Н., като е постановена частична отмяна на отчуждаването на описания по-горе парцел в рамките на съответния дял на С. Н.. Като последица от отмяната на отчуждаването Н. е задължен да върне получения като имотно обезщетение апартамент. При отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават общинска собственост по силата на решението за отмяна, като изземването на имота става по реда на чл.65 ЗОбС в 6-месечен срок от влизане в сила на решението за отмяна на отчуждаването / чл. 5, ал. 1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. /, а сумата, платена като разлика между цената на отчуждения имот и този, отстъпен в обезщетение, подлежи на връщане в 2 месечен срок от решението за отмяна на отчуждаването /чл. 6, ал. 2/. Съдебното решение по реституционния закон е влязло в сила на 14.02.2000 г. Не се установява ищците да са поискали от общината връщане на доплатената сума за получения като обезщетение апартамент, както и общината да е предприела действия за изземване на апартамента.

Впоследствие е взето решение на Общински съвет-Бургас по т. 4 от протокол № 15/27.09.2000 г. за провеждане на търг и е издадена заповед № 1059/07.11.2000 г. на кмета на общината, а на 13.12.2000 г. е сключен договор между [община] и „Билла недвижимости“ ЕООД за продажба на имот пл. № 665 по КП на ПЗ „Север“, [населено място], целият с площ от 16500 кв. м., включващ и реституирания имот, който със заповед № 171/28.02.2001 г. на кмета е отписан от актовите книги на общината.

На 22.02.2002 г. на основание чл.5, ал.1 ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. за процесния апартамент е съставен акт № 3173 за частна общинска собственост, вписан в Службата по вписвания на 17.07.02 г.

Въпреки издадената от кмета заповед № 171/28.02.2001 г. за отписване от актовите книги на общината на реституирания на ищеца терен и предаването му на новия собственик „Билла недвижимости“ ЕООД, впоследствие по искане на Н. вх. № ОС-94-С-216/25.10.2000 г. е издадена заповед № 322/05.04.2002 г. за отписване на същия имот и предаването му на С. Н., което предаване е станало невъзможно поради извършената междувременно продажба.

С писмо от 19.12.2002 г. ищецът е уведомен, че за ползването на общинското жилище в [жилищен адрес][жк]дължи месечно обезщетение в размер на 23, 20 лв., считано от 12.11.2002 г., тъй като държи имота без основание след отмяна на отчуждаването.

С молба вх. № ОС-94-С-188/05.02.2004 г. Н. е поискал от общината да отмени заповедта на кмета за актуване на ползвания от ищците апартамент и да се възстанови положението от преди 2000 г. По молбата и след решение на Общински съвет-Бургас по т. 19 от протокол № 11/24.06.2004 г. е издадена заповед № 1152/13.10.2004 г. на кмета на [община], с която е заповядано да се извърши замяна на процесния апартамент, собственост на [община], оценен на стойност 57 169 лв., със собствения на С. Н. поземлен имот от 225 кв. м., ид. ч. от бивш парцел VI, бивш кв. 378 в Промишлена зона „Север“, [населено място], оценен на стойност 57 150 лв., като разликата от 19 лв. подлежи на доплащане и в едномесечен срок от получаване на заповедта Н. следва да заплати дължимите данъци и такси.

Последвали са нови две искания от Н. до кмета на общината. С първото вх. № 94-С-188/04/28.05.2007 г. ищецът е оттеглил искането си за отмяна на актуването като общинска собственост на апартамента в[жк], бл. 62 и е поискал да бъде направено предложение пред ОбС-Бургас за замяна на собствения му поземлен имот, продаден от общината, с общински имот в[жк], УПИ I-96, кв. 24а, с площ от 217 кв. м. Със следващото заявление вх. № 94-С-335/02.04.2008 г. Н. е поискал за непредадения му от общината реституиран имот да му бъде предоставен в собственост друг равностоен по площ поземлен имот, частна общинска собственост, предназначен за жилищно строителство, в който би имал възможността да изгради жилище, удовлетворяващо потребностите на семейството, като срещу това не би предявил претенции за вреди от неизпълнението на съдебното решение. Повторено е искането за замяна с горепосочения общински терен в[жк], като най-подходящ от предложените от общинската администрация.

При тези данни въззивният съд е приел за правилен извода на първоинстанционния съд, че ищците не са собственици на процесния апартамент.

Ищците са били собственици на апартамента, даден в обезщетение за отчужден имот, до удовлетворяване на искането на С. Н., подадено на основание чл.4, вр. чл.1, ал.2 ЗВСВНОИ за отмяна на отчуждаването. С влизане в сила на уважителното съдебно решение по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на 14.02.2000 г., предвид разпоредбата на чл.5, ал.1 от приложимия реституционен закон, отстъпеното като обезщетение срещу реституирания имот жилище е станало общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването. Обстоятелството, че общината не е предала владението на възстановения в собственост на Н. имот, като по-късно е продала същия на трето лице, не може да дерогира постановената реституция и настъпилия вещноправен ефект като изрично предвидена в закона последица по отношение на даденото обезщетение, а предполага друга форма на защита на интересите на реституирания собственик.

Прието е за неоснователно и второто придобивно основание, на което се позовава ищецът – замяна. Макар такава процедура да е започнала през 2004 г. с решение на Общински съвет-Бургас и заповед на кмета на общината, тя не е довършена. При липсата на сключен договор съгласно изискването на чл.35, ал.3 ЗОС в действащата към м. 10. 2004 г. редакция, фактическият състав на замяна с общински имот е незавършен, което изключва това придобивно основание.

Не е налице и изтекла в полза на ищците придобивна давност. Това е така поради въвеждането на забрана за придобиване по давност на държавни и общински имоти с промени в ЗС, съгласно които за времето от 31.03.2006 г. до 07.03.2022 г. давността е била спряна. При мораториума, спиращ давността, не е налице изискуемият по чл.79 ЗС 10-годишен срок за придобиване право на собственост по давност, дори и при твърдяното от ищците непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху спорния имот, който те държат като свой.

Решението е неправилно като резултат.

Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че с влизане в сила на позитивното съдебно решение по адм. д. № 763/1998 г. на Бургаския окръжен съд на 14.02.2000 г. е настъпила двустранна размяна на собствеността, при която отстъпеното като обезщетение жилище е станало общинска собственост по силата на решението за отмяна на отчуждаването. Този извод изцяло съответства на даденото от ВКС разрешение на въпроса по чл.280, ал.1 ГПК, по който е допуснато касационно обжалване. Обстоятелството, че общината не е върнала на ищеца разликата в цените на двата имота, която навремето е получила, не препятства настъпването на реституционния ефект. По силата на настъпилата реституция тя става собственик на процесния апартамент. Обстоятелството, че не е върнала реално на ищеца отчуждения имот и се е разпоредила с него в полза на трето лице след по-малко от една година от възстановяването на собствеността, не води до извод, че даденият в обезщетение имот се запазва от ищеца. Той е загубил собствеността му от момента на влизане в сила на съдебното решение на по чл.4 ЗВСВНОИ, т. е. на 14.10.2000 г.

В изложението към касационната жалба има позоваване на осъществяваното от жалбоподателите владение върху процесния апартамент от 1988 г. досега, т. е. позоваване на придобивна давност.

Законосъобразен е изводът на съда по евентуалното придобивно основание на ищците – давност по чл.79, ал.1 ЗС. Съдът е съобразил както мораториума за придобиване по давност на имоти – частна държавна или общинска собственост, въведен с § 1, ал.1 ЗЗДС, така и решението на Конституционния съд № 3/24.02.222 г. по к. д. № 16/21 г., с което разпоредбата е прогласена за противоконституционна, макар съдът да не се е позовал изрично на това решение.

Междувременно обаче придобивната давност на ищците е изтекла, като се съобрази обстоятелството, че те са били непрекъснато във владение на спорния апартамент след отмяна на отчуждаването му и в периодите, в които не е действал мораториумът по § 1, ал.1 ЗДЗС: 14.02.2000 г. – 30.05.2006 г.; 31.12.2017 г. – 21.01.2018 г., както и след 08.03.2022 г., при което 10-годишният срок по чл.79, ал.1 ЗС е изтекъл и те се легитимират като собственици на процесния апартамент на това придобивно основание.

Това налага отмяна на обжалваното въззивно решение и уважаване на предявения иск на евентуално въведеното придобивно основание давност по чл.79, ал.1 ЗС.

При този изход на делото на ищците следва да се присъдят сторените разноски за всички инстанции в размер на 4203 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 24 от 09.02.2024 г. по гр. д. № 359/2023 г. на Бургаския апелативен съд и потвърденото с него решение № 535 от 21.04.2023 г., поправено с решение № 975 от 29.08.2023 г. по гр. д. № 1253/2022 г. на Бургаския окръжен съд, и вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община] с адрес [населено място], [улица], че С. С. Н. и К. Г. Н., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] са собственици на основание чл.79, ал.1 ЗС на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], блок 2, вх. 4, ет. 4, ап. № 62, състоящ се от дневна, две спални, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 95,76 кв. м., с избено помещение № 62 със застроена площ от 5,98 кв. м., заедно с 1,835 % ид. части от общите части на сградата и 1,835 % ид. части от правото на строеж върху общинска земя, заснет в кадастралната карта с идентификатор [№] , при граници: [№] и [№] , под обекта СО [№] , над обекта – СО [№] .

ОСЪЖДА [община] с адрес [населено място], [улица], да заплати на С. С. Н. и К. Г. Н., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] сумата от 4203 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: