Дължимост на суми за ток, отчетен в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50106

София, 11.03.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д.№ 2119 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 295 ГПК.

С решение № 50081 от 28.06.2023 г. по настоящото дело е отменено обжалваното въззивно решение №93 от 10.03.2022 г. на Великотърновския окръжен съд по в. гр. д. № 590/2021 г. и е даден ход по същество.

Предявен е иск за признаване за установено, че П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], сумата в размер на 20 752,06 лв., представляваща начислена по партидата му като абонат енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес в [населено място], [улица].

Ответникът по иска „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], оспорва иска. Твърди, че записаната в скрития регистър на СТИ електроенергия е действително преминала и реално потребена от абоната.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди твърденията и доводите на страните, намира следното по съществото на спора:

По делото е установено, че ищецът има качеството на потребител на енергийна услуга по смисъла на § 1 т. 41б ДР ЗЕ по партида, заведена с клиентски № [ЕГН] за обект на потребление в [населено място], [улица] се явява краен клиент по смисъла на § 1 т. 27 ДР ЗЕ, поради което същият е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа електрическа енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната ѝ стойност. Събраните по делото доказателства установяват извършването на процесната проверка от служителите на енергоразпределителното дружество, съставянето на констативен протокол, подписан от представители на дружеството, наличието на цифров запис в ненастроен за отчет и невизуализиран на дисплея на електромера регистър, факта на начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Спорен по делото остава въпросът дали отчетената от СТИ в тарифа Т4 електроенергия действително е преминала и е доставена, съответно потребена от ищеца.

С решение № 108 от 28.07.2021 г. по гр.д. № 3091/2020 г. на ВКС делото е върнато повторно на въззивната инстанция с указания за назначаване на комплексна електротехническа и софтуерна експертиза. В представеното заключение е посочено, че при софтуерен прочит на процесното СТИ не може да се установи причината за регистрация на цифрови показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър Т4. Предполага се, че натрупването на показания може да е вследствие на пренапрежение в електрическата мрежа, софтуерна неизправност и други.

Пред настоящата инстанция е назначена и изслушана техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, обстойна и обоснована. В нея е посочено, че електромерът е метрологично изправен, регистрите на всички броячи са изправни, като програмно е зададено в кои часове от денонощието да са активни и да записват консумираната енергия. Въз основа на извършените контролни измервания е установено, че съществува разлика между реално консумираната и отчетената електроенергия, като за най-скъпата електроенергия електромерът не отчита консумация. Направен е извод, че процесният електромер е софтуерно манипулиран след поставянето му в обекта, вследствие на което са натрупани показания в регистър Т4. Вещите лица са установили, че е манипулирана тарифната програма на СТИ, като целта е преразпределение на консумираната електроенергия, както по тарифни зони, така и към скрит регистър, с цел незаплащане на консумираната енергия. Поради липса на програма за разчитане на паметта на СТИ е посочено, че не може да се определи кога и кой е извършил препрограмирането. В заключение е направен извод, че количеството електрическа енергия, отразено в скрития регистър Т4, е преминало в периода след монтажа му до 06.02.2019 г.

От представения по делото КП № 15120650/02.09.2015 г. се установява, че при монтирането му на същата дата СТИ е нов с нулеви показатели във всички видими регистри, от което следва да се направи извод, че и невизуазирания регистър също е бил с нулеви показатели. Настоящият състав възприема заключението на вещите лица, че натрупването на енергия в невизуализирания регистър Т4 е станало в периода след монтиране на устройството вследствие на софтуерно вмешателство, изразяващо се в променен „тарифен трафик“, доказано от извършените контролни измервания. Въз основа на събраните доказателства се установява, че енергията действително е преминала през СТИ, потребена е в обекта и следователно абонатът дължи заплащането ѝ. Според посочената по-горе експертиза количеството електрическа енергия, отразено в регистър Т4 може да премине и за едногодишен период от време без да увреди електромера. Цялата преминала през него електроенергия е била доставена на потребителя, поради което той дължи заплащане на нейната цена. При положение, че електромерът за първи път е бил монтиран да отчита електроенергия на обекта на потребление, то преминалата през невизуализирания регистър електроенергия е доставена и потребена именно за този обект. Без значение е точното време, през което е било извършена промяната в тарифната схема на електромера, тъй като посоченото количество електроенергия е доставено и потребено, след монтажа. Същевременно начинът, по който е извършено счетоводното отчитане на сумата, включително и периодът, за който същата е начислена, са без значение и не могат да доведат до отпадане на задължението на потребителя да плати цената.

Ето защо предявеният отрицателен установителен иск трябва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразно изхода на спора на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], трябва да се присъдят направените деловодни разноски за всички инстанции в размер на 17 442.28 лв. Направените възражения от П. И. П. за прекомерност на изплатените адвокатски възнаграждения от 2 760 лв. за всяка една от петте съдебни инстанции са неоснователни с оглед съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Самото обстоятелство, че предявеният иск е разгледан на пет съдебни инстанции, като при последната се е наложило ВКС по реда на чл.295, ал.2 ГПК да извършва съдопроизводствени действия с оглед безспорното установяване по делото на доказателствените факти, а също и разрешаването в хода на съдебното производство на многобройните повдигнати правни въпроси при липсата на задължителна съдебна практика, обективирана в тълкувателни решения, обосновават пропорционалност на заплатеното адвокатско възнаграждение от „Енерго – Про Продажби“ АД.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.124, ал.1 ГПК иск за признаване за установено, че П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], сумата 20 752,06 лв., представляваща начислена по партидата му като абонат енергия за периода от 07.02.2018 г. до 06.02.2019 г. на адрес в [населено място], [улица], като неоснователен.

ОСЪЖДА П. И. П., със съдебен адрес – [населено място], да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], 17 442.28 лв. деловодни разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.