Действителност на прехвърляне на наследствени дялове и съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

9

9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50078
София, 30.10.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове : БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр.дело № 2805 по описа за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

С решение № 222 от 22. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора , след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 260072 от 13.04.2021 г. по гр.д.№ 302/2020 г. на Районен съд-Раднево, са уважени предявените от Д. Й. И. срещу С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Г. Ф., П. Р. Д., заместена в хода на процеса от наследниците й А. Г. Д., Р. Г. Д. и М. А. Д., Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., искове с правни основания чл. 76 ЗН , за прогласяване относителна недействителност на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., допусната е делба между Д. Й. И., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д., М. А. Д.; Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., на следните земеделски имоти , находящи се в землището на [населено място], общ. Р.: 1. нива с площ от 10. 200 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „Р.-1“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 10199 кв. м., ТПТ земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 2. нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П.“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 9999 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория; 3. нива с площ от 21.479 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност „С.“, 5-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***, с площ 21479 кв. м., ТПТ -земеделска, НТП-нива, 5-та категория, 4. нива с площ от 11.526 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П.“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 11526 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 5. нива с площ от 10.400 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност Р.-3, 5-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 10399 кв. м., ТПТ земеделска, НТП-нива, 5-та категория; 6. нива с площ от 9.623 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност С., 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 9622 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория, при квоти : за имотите по точки 1, 2 и 3 - Д. Й. И. - 5/30 идеални части, К. Т. Ф. – 2/30 идеални части, Т. Д. Ф. – 2/30 идеални части, Р. А. Д. - 2/30 идеални части, М. А.–Д. - 2/30 идеални части, Г. П. Г. - 3/30 идеални части, Й. П. К. - 3/30 идеални части, Г. Б. Г. – 6/30 идеални части, Ц. А. Г. – 2/30 идеални части и Б. Г. Б. – 3/30 идеална част, а за имотите по точки 4, 5 и 6 - Д. Й. И. – 1/6 идеална част и Б. Г. Б. – 5/6 идеални части, като първоинстанционното решение е потвърдено в останалите му части.

Решението е обжалвано от ищцата Д. Й. И. , чрез адв. М. Д. Р., с жалба вх.№ 1202 от 04.02.2022 г., изцяло. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание по чл.280, ал.2, пр.1 ГПК – за проверка на валидността му, с твърдения за неразбираемост на същото и невъзможност действителната воля на съда да бъде установена, предвид противоречиви мотиви и взаимно изключващи се изводи.

Решението е обжалвано от Г. П. Г. и Й. П. К. , чрез адв. С. К., с жалба вх. № 1371/09. 02. 2022 г., в частта, с която е уважен предявеният от Д. Й. И. иск по чл. 76 ЗН относно договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 10/25. 03. 2015 г. по описа на нотариус Г. Д., в частта, с която е допусната делба между ищцата Д. Й. И. и останалите наследници (сред които и касаторите) и приобретатели от наследници на имотите, останали в наследство от Д. Б. Т., починала на 16. 12. 1959 г. Твърди се неправилност на решението в обжалваните части, поради постановяването му в нарушение на чл. 76 ЗН. Твърди се, че касаторите са прехвърлили притежаваните от тях идеални части от процесните имоти на съделителя Г. Б. Г., поради което не следва да участват в делбата. Поддържа се наличие на основанието по чл.280, ал.2, предл. 3 ГПК и чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Решението е обжалвано от съделителите К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д., М. А. Д., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б. , чрез адв. М. Р. И., с жалба вх. № 1990/25. 02. 2022 г., в частта, с която са уважени исковете по чл. 76 ЗН, в частта, с която делбата на имотите, останали в наследство от Д. Б. Т., починала на 16. 12. 1959 г., е допусната между ищцата Д. Й. И. и останалите наследници и приобретатели от наследници, а делбата на имотите, останали в наследство от Г. Б. Г. (Т.), починал на 28. 12. 1966 г., е допусната между Д. Б. Т. и Г. Б. Г.. Твърди се, че исковете по чл. 76 ЗН не са основателни и следва да се отхвърлят, като делбата на имотите се допусне само между ищцата Д. Й. И. и приобретателя Б. Г. Б.. Иска се допускане до касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 и ал. 1, т. 1 ГПК.

Влязло е в сила, като необжалвано, решение № 110 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора , с което въззивният съд е оставил без уважение молбата на съделителката Д. Й. И. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.), молбата на съделителите Г. П. Г. и Й. П. К. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.) и молбата на съделителите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., С. Т. Ф., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д. и М. А. Д. (вх. № 1994/25. 02. 2022 г.) по чл. 247 ГПК, за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати във въззивното решение.

С определение № 50100 от 29. 03. 2023 г. по гр. д. № 2805/2022 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, във връзка с изводите на съда, касаещи исковете по чл. 76 ЗН, както и иска по чл. 34 ЗС – досежно лицата, между които следва да се допусне делба на процесните имоти и квотите им.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет следните искове, предявени от Д. Й. И. против К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф. (починала на 15. 07. 2021 г. и оставила за наследници съделителите К. Д. Ф. и Т. Д. Ф.), С. Г. Ф. (починал на 19. 07. 2021 г. и оставила за наследници съделителите К. Д. Ф. и Т. Д. Ф.), П. Р. Д., на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, М. А. Д., Р. А. Д., А. Г. Д. (починал и оставил за наследници децата си М. и Р. А. Д.), Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б.:

1. Искове с правни основания чл. 76 ЗН за прогласяване за недействителни по отношение на Д. Й. И. на следните прехвърлителни сделки:

а/. договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., с който наследниците К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф., С. Г. Ф., П. Р. Г., Г. П. Г. и Й. П. К. продават на наследника Г. Б. Г. собствените си 3/5 идеални части от процесните 6 бр. ниви;

б/. договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д., с който Г. Б. Г. дарява на сина си Б. Г. Б. 1/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви;

в/. договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., с който Г. Б. Г. и съпругата му Ц. А. Г. продават на сина си Б. Г. Б. 3/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви.

2. Иск с правно основание чл. 34 ЗС, за допускане съдебна делба на процесните 6 бр. ниви, останали в наследство от Д. Б. Т. и Г. Б. Т., между наследниците по закон.

Твърди се, че страните, с изключение на Ц. А. Г., Б. Г. Б. и П. Р. Д., са наследници на Д. Б. Т. и Г. Б. Т.. П. Р. Д. е била осиновена от трети лица, което осиновяване е било пълно, поради което тя не наследява роднините си по произход – включително и по право на заместване баба си Д. Б. Т. и дядо си Г. Б. Т.. Ц. А. Г. е съпруга на наследника Г. Б. Г. и приобретател на идеални части от останалите наследници по силата на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № 10/2015 г. през време на брака им, а Б. Г. Б. – приобретател на притежаваните от Г. Б. Г. и Ц. А. Г. идеални части от процесните имоти, на основание договор за дарение и договор за продажба, сключени с н.а. № № 104/2015 г. и 105/2015 г. С нотариално завещание от 1966 г. Г. Б. Т. завещал на сина си Й. Г. Б., наследодател на ищцата Д. Й. И., имуществото, придобито по наследство от съпругата си Д. Б. Т..Три от процесните ниви били възстановени на наследниците на Д. Б. Т. и три - на наследниците на Г. Б. Т., с две решения на ПК – гр. Раднево, влезли в сила 1997 г., и скици към тях. Твърди се, че описаните по-горе разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № 10/2015 г., 104/2015 г. и 105/2015 г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН, тъй като със същите наследниците са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от наследствените имоти.

Ответницата П. Р. Д. е направила възражение за придобиване по давност на идеални части от процесните земеделски имоти с размери, равни на наследствения й дял, който би получила от наследството на Д. Й. И. и Г. Б. Т., както и от наследството на Е. Г. Т., ако би била техен законен наследник, с твърдения, че от възстановяването на собствеността върху процесните земеделски имоти през 1997 г. до предявяване на иска на 3. 07. 2020 г. е владяла идеални части с посочените размери.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представените удостоверения за наследници, Д. Б. Т. е починала на 16. 02. 1959 г. и е оставила за наследници децата си К. Г. И., П. Г. Б., Б. Г. Б., Е. Г. Т., Й. Г. Б., Д. Г. Б., внучката си П. Р. Д. – по право на заместване на дъщеря й Й. Г. Д., починала на 25. 06. 1941 г., и съпруга си Г. Б. Т.. Г. Б. Т. е починал на 28. 12. 1966 г. и е оставил за наследници същите лица. Е. Г. Т. е починала на 5. 10. 2003 г. и оставила за наследници двама братя и племенници от останалите си братя и сестри.

П. Р. Д. е била осиновена с решение № 773 от 24. 10. 1952 г. на Софийски околийски съд, от лицата Р. Р. и Б. Р., съпрузи.

С нотариално завещание № 483/27. 12. 1966 г. общият наследодател на страните Г. Б. Т. е завещал в полза на сина си Й. Г. Б., наследодател на ищцата Д. Й. И., имуществото, придобито по наследство от съпругата си Д. Б. Т., както и движими вещи.

С решение № 270/17. 11. 1997 г. на ПК-Р., постановено по заявление № 3366/12. 02. 1992 г., и 3 бр. скици към него е възстановена собствеността на наследниците на Д. Б. Т. на три от процесните имоти, описани по-горе в точки 1, 2 и 3. С решение № 270/17. 11. 1997 г., постановено по заявление № 3365/12. 02. 1992 г. и 3 бр. скици към него, е възстановена собствеността на наследниците на Г. Б. Т., върху останалите три процесни имота, описани, по-горе в точки 4, 5 и 6.

Прието е за установено, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – свидетелски показания, молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници, договори за наем на земеделска земя, списъци на собственици и ползватели на земеделски имоти, декларации по чл. 70 ППЗСПЗЗ, че П. Р. Д. е владяла идеални части от процесните имоти, съответни на дяловете, които би получила като наследник на Д. Т., Г. Т. и Е. Т.. Тя самата се е считала, както и всички останали наследници на Д. и Г. Т., съответно и на дъщеря им Е. Г. Т., са я считали за наследник по закон на общите наследодатели и на Е. Т., починала 2003 г., и за собственик на идеална част, равна на наследствения й дял по закон. Никой не й е оспорвал правата, включително и бащата на ищцата, починал 2018 г., който с молба-декларация за издаване на удостоверение за наследници е посочил П. Р. Д. като наследник на Д. Б. и Г. Б.. Всички заедно са отдавали възстановените земеделски имоти под наем и аренда и П. Р. Д. е получавала част от получените доходи, съответна на наследствения й дял по закон, ако би била наследник.

С договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., наследниците К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф., С. Г. Ф. (всички от коляното на К. Г. И.), П. Р. Г. (от коляното на Й. Г. Д.), Г. П. Г. и Й. П. К. (двамата от коляното на П. Г. Б.) продават на Г. Б. Г. (от коляното на Б. Г. Б.) собствените си 3/5 идеални части от процесните 6 бр. ниви.

С договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д., Г. Б. Г. дарява на сина си Б. Г. Б. 1/5 идеална част от процесните 6 бр. ниви, а с договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д., Г. Б. Г. и съпругата му Ц. А. Г. продават на сина си Б. Г. Б. 3/5 идеални части от процесните 6 бр. ниви.

От правна страна въззивният съд е приел, че разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № 10/2015 г., 104/2015 г. и 105/2015 г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН. Приел е, че нотариално завещание № 483/27. 12. 1966 г., оставено от Г. Б. Т. в полза на Й. Г. Б., представлява завет, който е недействителен, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН, в частта му относно процесните земеделски имоти, тъй като същите подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и към откриване на наследството на завещателя са били включени в ТКЗС и собствеността не е била възстановена. Приел е, че П. Р. Д. е наследник на Д. Б., но не е наследник на Г. Б. и Е. Т. и е придобила по давност идеалните части от процесните имоти, равняващите на наследствения й дял, който би получила, ако бе наследник на посочените лица.

При тези фактически и правни изводи въззивният съд е уважил исковете по чл. 76 ЗН, за обявяване относителна недействителност на разпоредителни сделки, сключени с нотариални актове № № 10/2015 г., 104/2015 г. и 105/2015 г. Допуснал е делба на имотите, оставени в наследство от Д. Б., между наследниците Д. Й. И.-5/30 ид.ч., К. Д. Ф. – 2/30 ид.ч., Т. Д. Ф.-2/30 ид.ч., Г. П. Г.-30/30 ид.ч., Й. П. К.-3/30 ид.ч., Р. А. Д.-2/30 ид.ч., М. А. Д.-2/30 ид.ч., Г. Б. Г. – 6/30 ид.ч., и приобретателите Ц. А. Г. – 2/30 ид.ч. и Б. Г. Б. – 3/30 ид.ч. Допуснал е делба на имотите, оставени в наследство от Д. Б., между наследника Д. Й. И. – с дял 1/6 ид.ч. и приобретателя Б. Г. Б. – с дял 5/6 ид.ч. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалите му части.

С решение № 110 от 15. 04. 2022 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора въззивният съд е оставил без уважение молбата на съделителката Д. Й. И. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.), молбата на съделителите Г. П. Г. и Й. П. К. (вх. № 1374/10. 02. 2022 г.) и молбата на съделителите Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., К. Д. Ф., Т. Д. Ф., Р. А. Д. и М. А. Д. (вх. № 1994/25. 02. 2022 г.), за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати във въззивното решение. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила.

Обжалваното въззивно решение е неправилно.

Неправилен, поради противоречието му с материалния закон – с чл. 76 ЗН и създадена във връзка с тълкуването му задължителна практика на ВКС – ТР № 1/2004 г. на ОСГК е изводът на въззивния съд, че разпоредителните сделки, сключени с нотариални актове № № 10/2015 г., 104/2015 г. и 105/2015 г. са недействителни по отношение на ищцата, на основание чл. 76 ЗН.

С първия договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 10/2015 г., наследниците от коляното на К. Г. И., от коляното на П. Г. Б. и от коляното на Й. Г. Д., притежаващи общо 3/5 идеални части от наследствените имоти, са прехвърлили идеалните си части възмездно на друг наследник от коляното на Б. Г. Б. – на Г. Б. Г., а не на трето лице. Актовете на разпореждания между сънаследници с наследствените им части не са недействителни на основание чл. 76 ЗН. В този смисъл са и разясненията, дадени с ТР № 1/19. 05. 2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, точка 1.

Договорът за продажба, сключен с н.а. № 105/2015 г. също не е недействителен на основание чл. 76 ЗН. След сключване на договора за покупко-продажба на 3/5 идеални части от процесните имоти между Г. Б. Г. и другите наследници с н.а. № 10/2015 г., съсобственик на придобитите 3/5 идеални части е станала и съпругата на Г. Б. Г. – Ц. Г., в режим на СИО, тъй като договорът за покупко-продажба е сключен през време на брака (чл. 21, ал. 1 СК). След сключване на този договор съсобствеността върху имотите вече не произтича само от наследяване, а от наследяване и покупко-продажба: Д. Й. И. е придобила 1/5 ид.ч. по наследство, Г. Б. Г. е придобил 1/5 ид.част по наследство, Г. Б. Г. и съпругата му Ц. А. Г. са придобили 3/5 идеални чести на основание договор за покупко-продажба, сключен с останалите наследници. За придобитите на основание договор за покупко-продажба 3/5 идеални части от съпрузите Г. разпоредбата на чл. 76 ЗН е неприложима и не създава ограничения за разпореждане с тези 3/5 идеални части в полза на трети лица, поради което сключеният между тях и Б. Г. Б. договор за покупко-продажба е действителен. Включването в съсобствеността и на лица, които не са наследници по закон (Ц. А. Г. и Б. Г. Б.) води до невъзможност делбата да се допусне и извърши само между наследниците по закон Д. Й. И. и Г. Б. Г. и само с участието на наследника - прехвърлител Г. Б. Г., без участието на Б. Г. Б., какъвто е смисълът на защитата чрез иска по чл. 76 ЗН (делбата на наследствен имот да се допусне и извърши само с участието на наследници, за да може ищецът по чл. 76 ЗН да реализира, евентуално, правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН и по чл. 349, ал. 2 ГПК). Затова тази защита е неприложима в случаите на т.нар. „смесена съсобственост“. По тези съображения неоснователен се явява и искът по чл. 76 ЗН за приемане за установено, че договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 104/2015 г. е недействителен по отношение на съделителката Д. Й. И..

Неправилно е решението и в частта по иска по чл. 34 ЗС.

Предвид неоснователността на исковете по чл. 76 ЗС, съсобственици на процесните имоти понастоящем са само Д. Й. И. – с дял 1/5 идеална част и Б. Г. Д. – с дял 4/5 идеални части, между които и при посочените квоти следва да се допусне делбата.

Съделителката Д. Й. И. е придобила 1/5 идеална част от имотите на основания наследяване на родителите си Д. Б. Т. и Г. Б. Т. и реституция по ЗСПЗЗ.

Законосъобразен изводът на въззивния съд, че нотариално завещание № 483/27. 12. 1966 г., оставено от Г. Б. Т. в полза на Й. Г. Б., представлява завет, който е недействителен, на основание чл. 19, ал. 1 ЗН и съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2004 г., т. 3, в частта му относно процесните земеделски имоти, тъй като същите подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, към откриване на наследството на завещателя са били включени в ТКЗС и собствеността не е била възстановена.

Законосъобразен е и изводът, че П. Р. Д., внучка на общите наследодатели Д. Т. и Г. Т., е била законен наследник на Д. Т., починала на 16. 12. 1959 г., по право на заместване на майка си Й. Г. Д., тъй като е била осиновена с решение № 773 от 24. 10. 1952 г. на Софийски околийски съд, от съпрузите Р. Р. и Б. Р., при условията на непълно осиновяване, съгласно разпоредбата на чл. 81 ЗЛС, ред. ДВ бр. 193/1949г. Законосъобразен е и изводът, че същата не е била законен наследник на Г. Т. и на дъщеря му Е. Т., тъй като към смъртта им, съответно 1966 г. и 2003 г., непълното осиновяване е било трансформирано в пълно, съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЛС, ред. ДВ, бр. 50 от 1961 г., и съгласно преходното правило на ЗИДЗЛС, обн. ДВ, бр. 50/1961 г., според което правилата на чл. 80 и чл. 81 се прилагат и за заварените осиновявания. Обоснован и законосъобразен е и изводът, че П. Р. Д. е придобила по давност идеалните части от процесните имоти, равняващите на наследствения й дял, който би получила, ако бе наследник на посочените по-горе лица, тъй като е владяла същите необезпокоявано от възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ през 1997 г. до сключването на договора за покупко-продажба със съделителя Г. Б. Г. с н.а. № 10/2015 г., с който е прехвърлила притежаваната от нея 1/5 идеална част от процесните земеделски имоти. Тя самата се е считала, както и всички останали наследници на Д. и Г. Т., съответно и на дъщеря им Е. Г. Т., са я считали за наследник по закон на общите наследодатели и на Е. Т., починала 2003 г., и за собственик на идеална част, равна на наследствения й дял по закон.

Съделителят Б. Г. Д. е придобил 4/5 идеални части от процесните имоти на основание действителни договори за дарение и продажба, сключени с родителите му Г. Б. Г. и Ц. А. Г., с нотариални актове № 104/2015 г. и 105/2015 г. Праводателите са придобили 3/5 идеални части на основание договор за покупко-продажба, а праводателят Г. Г. – и 1/5 идеална част на основание наследяване на Д. Т. и Г. Т. и реституция по ЗСПЗЗ.

По отношение на останалите съделители искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като същите не са участници в съсобствеността – прехвърлили са притежаваните наследствени идеални части на Г. Б. Г. и Ц. А. Г., а последните – на Б. Г. Д., с действителни прехвърлителни сделки.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 222 от 22. 12. 2021 г. по в. гр. д. № 1582/2021 г. на ОС – Стара Загора, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Й. И. срещу К. Д. Ф., Т. Д. Ф. (двамата лично и като правоприемници на починалите съделители С. Т. Ф. и С. Г. Ф.), Р. Г. Д., М. А. Д. (двамата като наследници на съделителката П. Р. Д. и съпруга й А. Г. Д.), Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г., Б. Г. Б., искове с правни основания чл. 76 ЗН , за приемане за недействителни, по отношение на Д. Й. И., на следните разпоредителни сделки: договор за покупко-продажба от 25. 03. 2015 г., сключен с нотариален акт № 10, том 2, рег.№ 984, дело № 137/2015 г. на нотариус Г. Д., договор за дарение от 05. 05. 2015 г., сключен с нотариален акт № 104, том 2, рег.№ 1407, дело № 196/2015 г. на нотариус Г. Д. и договор за покупко-продажба от 05.05.2015 г., сключен с нотариален акт № 105, том 2, рег. № 1408, дело № 197 от 2015 г. на нотариус Г. Д.

ДОПУСКА делба между Д. Й. И. и Б. Г. Б., на следните земеделски имоти , находящи се в землището на [населено място], общ. Р.: 1. нива с площ от 10. 200 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „Р.-1“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 10199 кв. м., ТПТ земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 2. нива с площ от 10.000 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П.“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 9999 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория; 3. нива с площ от 21.479 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност „С.“, 5-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***, с площ 21479 кв. м., ТПТ -земеделска, НТП-нива, 5-та категория, 4. нива с площ от 11.526 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., м. „П.“, 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 11526 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП- нива, 4- та категория; 5. нива с площ от 10.400 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност Р.-3, 5-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 10399 кв. м., ТПТ земеделска, НТП-нива, 5-та категория; 6. нива с площ от 9.623 дка, находяща се в землището на [населено място], общ. Р., местност С., 4-та категория, номер по предходен план ***, ПИ с идентификатор ***с площ 9622 кв. м., ТПТ-земеделска, НТП-нива, 4-та категория, при квоти : 1/5 ид.ч. за Д. Й. И. и 4/5 идеални части за Б. Г. Б.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на описаните по-горе земеделски имоти, предявен от Д. Й. И. срещу К. Д. Ф., Т. Д. Ф., С. Т. Ф., М. А. Д., Р. А. Д., Г. П. Г., Й. П. К., Г. Б. Г., Ц. А. Г..

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: