Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 28 Октомври 2020

Отмяна на решение поради незаконосъобразно призоваване на страна

Върховен касационен съд · 28 Октомври 2020

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Ищец по дело за неустойка иска отмяна на влязлото в сила решение, с което исковете му са отхвърлени, тъй като е бил лишен от възможност да участва в съдебното заседание поради нарушени правила за призоваване. Районният съд е счел призовката за редовно връчена чрез прилагане към делото. Върховният касационен съд отменя съдебното решение и връща делото за ново разглеждане, приемайки, че изискванията на закона за фингирано връчване не са били изпълнени.

Какво приема съдът

Прилагането на съобщение към делото по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК е законосъобразно само ако връчителят надлежно е констатирал отсъствие на страната от посочения адрес за повече от един месец, а не просто посещения в рамките на по-кратък период.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениепризоваваневръчване на съобщенияотсъствие от адреслишаване от участие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 163

София, 28.10.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България , състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

При участието на секретаря Даниела Цветкова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 3871 по описа за 2019г. и приема следното:

Производството е по молбата на адвокат Н. М. като процесуален представител на Н. М. Н. със съдебен адрес [населено място] за отмяна на решението на СРС от 13.12.2018г. по гр.д. № 10470/2018г. В молбата се твърди, че поради нарушаване от съда на правилата по призоваване на молителя /чл.51 и чл.41 ГПК/, той е лишен от възможността да участва в производството по делото. Изложени са твърдения и за наличието на новооткрити обстоятелства.

Ответникът по молбата за отмяна „Напоителни системи“ ЕАД София е заел становище за нейната недопустимост, евентуално за неоснователност.

ВКС намира, че молбата за отмяна е допустима като подадена в предвидения в закона преклузивен срок и от страна, имаща право и интерес от нея.

За да се произнесе по молбата за отмяна, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение СРС е отхвърлил предявените от Н. М. Н. срещу „Напоителни системи” ЕАД искове с правно оиснование чл.92 и чл.86 ЗЗД за присъждане на 10000лв., представляващи неустойка по чл.9 и чл.11 от договора от 10.11.1997г. във вр. с чл.7 от анекса към договора от 21.03.2004г., поради изпълнение на задължение на ответника към трети лица – адв. И. Г. Й., и за присъждане на 1250лв. мораторна лихва.

Исковата молба е подадена от молителя чрез процесуалния му представител адвокат Н.М., като за призоваването му е посочен съдебен адрес [населено място], [улица]. На 03.04.2018г. на този адрес чрез адвокат Н.М. е връчено съобщение за отстраняване нередовности на исковата молба, във връзка с което на 16.04.2018г. пълномощникът е подал заявление. На 17.04.2018г. заявление е подадено и лично от молителя /посочвайки същия съдебен адрес/ с искане за продължаване на срока, с изявление, че е оттеглил пълномощията и представителната власт на всички процесуални представители по делото и е предявил искане за предоставяне на правна помощ. С разпореждане на СРС от 19.04.2018г. на Н. е дадено указание за представяне на доказателства за имуществено, семейно и здравословно състояние с оглед искането за предоставяне на правна помощ, а с разпореждане от 24.04.2018г. му е дадена последна възможност за това, като съобщенията за тях са връчени на 26.05.2018г. чрез адвокат М.. С разпореждане от 12.06.2018г. срокът за изпълнение на указанието е продължен, съобщение за което е получено от адвокат М. на 08.07.2018г. На 31.08.2018г. е подадено заявление от адвокат М. като повереник на Н. с приложени към него доказателства във връзка със спора по делото. На 04.09.2018г. съдът е разпоредил да се връчат на ответника преписи от исковата молба и от доказателствата по делото. След постъпването на отговор от ответника с определение от 22.10.2018г. делото е насрочено в о.с.з. на 11.12.2018г. и е отхвърлено искането на Н. за предоставяне на правна помощ. Съобщение за това определение е върнато с отбелязване от връчителя, че адресът /посочения в исковата молба/ е посетен на 02.11.2018г. – 9.00 часа, на 17.11.2018г. /събота/ и на 30.11.2018г. – 19.30 часа, но адвокат М. не е намерена и че е търсена и по конкретен мобилен телефон, но не отговаря. В откритото съдебно заседание на 11.12.2018г., в което Н. не се е явил и не е бил представляван, съдът е приел, че ищецът Н. е редовно призован по реда на чл.41 ал.2 ГПК – изпратената до него призовка на посочения по делото адрес, на който той е получавал книжа по делото, е върната в цялост с отбелязване, че е търсен повече от три пъти в рамките на един месец, но не е намерен. С оглед на това е даден ход на делото, счел го е за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество. На 13.12.2018г. съдът е постановил атакуваното по реда на отмяната решение, за което на М. е съобщено чрез адвокат М. на 09.02.2019г., а на ответното дружество – на 02.01.2019г.

При тези обстоятелства касационният съд намира, че молбата за отмяна е основателна.

С оглед оттеглянето от М. на представителната власт на адвокат Н.М. и липсата на доказателства за упълномощаването й впоследствие неоснователно е твърдението на молителя за приложимост в случая на реда по чл.51 ГПК за призоваването му чрез адвокат. Тъй като не е посочено по делото лице за съдебен адресат по смисъла на чл.39 ГПК /посочен е съдебен адрес – в исковата молба и в молбата на Н. от 17.04.2018г./, следва да се приеме, че адресът по исковата молба и в последващите молби е адрес на Н., при което за призоваването му е приложим чл.41 ГПК.

Неправилно, обаче, съдът е приел, че са налице предвидените в ал.2 на чл.41 ГПК предпоставки да приложи към делото и да сметне за връчено съобщението за откритото съдебно заседание. Това е така, защото връчването на съобщението не е съобразено с изискванията на ал.1 на чл.41 ГПК, а именно – констатиране от връчителя, че Н. е отсъствал повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото и на който вече са му били връчвани съобщения. Приетото, че Н. е търсен повече от три пъти в рамките на един месец, освен че е фактически невярно /връчителят е отбелязал в съобщението три посещения на адреса, а не повече от три такива/, то и не отговаря на изискването на закона за отсъствие от адреса повече от един месец /посещенията на адреса от връчителя са между 02.11.2018г. и 30.11.2018г./.

По изложените съображения и на основание чл.307 ал.3 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на СРС за ново разглеждане от друг негов състав от фазата на призоваване на страните с връчване на препис от определението от 22.10.2018г. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските на страните за отменителното производство.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решението на Районен съд София, № 561268/13.12.2018г. по гр.д № 10470/2018г. и ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Решението прилага закона, както е изглеждал на 28 Октомври 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.