Отказ за отмяна на решение при твърдения за неподписан отговор на искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

страница към решение по гр.дело №4921/2024 год. по описа на ВКС, ІV г. о., ГК Р Е Ш Е Н И Е

№ 413

гр.София, 04.07.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело № 4921 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25000482 от 08.01.2024 год. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Е. С. И., чрез адв. М. П. /надлежно упълномощен/, за отмяна на влязло в сила решение № 20166241 от 02.08.2021 год., постановено по гр. дело № 56305/2020 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 с-в. С последното е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД предварителен договор за замяна на недвижим имот с доплащане от 12.04.2019 год., ведно с анекс от 01.08.2019 год., по силата на който С. М. С. прехвърля на П. Л. Д. правото на собственост върху 5/6 ид.ч. от следния свой съсобствен недвижим имот: дворно място, находящо се в землището на [населено място] – София, [улица], съставляващо УПИ ...., кв. 16, цялото с пространство от 570 кв.м., при съседи: улица, М. С., Т. З. и наследници на С. Т. Н., а по скица: улица, УПИ ...., УПИ.... и УПИ ...., заедно с построените в дворното място масивна жилищна сграда, с частично мазе под кухнята, с площ от 120 кв.м. и гараж, построен в мястото, с площ от 24 кв.м., който недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор ...... по КК и КР на [населено място], с площ от 611 кв.м., при съседи: имоти с идентификатори ......., ......., ....., ....., ведно с всички приращения в имота, а именно: сграда с идентификатор ......., със застроена площ по скица от 160 кв.м., гараж с идентификатор ......, със застроена площ по скица от 24 кв.м. и постройка на допълващо застрояване с идентификатор ......, с площ от 11 кв.м., със стойност на прехвърляната идеална част от имотите в размер на сумата от 23 000 лв., а в замяна П. Л. Д. прехвърля на С. М. С. правото на собственост върху лек автомобил марка „БМВ“, модел „.....“, с рег. [рег.номер на МПС] , рама № W., двигател № ....., цвят: тъмносин металик,със стойност на лекия автомобил в размер на сумата от 12 000 лв., като в уравнение на стойността на заменяните по договора вещи П. Л. Д. доплаща на С. М. С. сумата от 11 000 лв. по следния начин: сумата от 9 466.45 лв. се заплаща като капаро по следния начин: 966.45 лв., дължима от С. М. С. на „ЧЕЗ ... ....“ АД по споразумителен протокол от 01.04.2019 год. се заплаща от П. Л. Д. и страните се споразумяват, че тази сума се трансформира в капаро по предварителния договор, 8 500 лв. – в срок до 12.06.2019 год. и остатъкът от сумата за уравняване в размер на 1 533.55 лв. – при подписване на окончателния договор, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението П. Л. Д. заплати на С. М. С. сумата от 1 533.55 лв., представляваща остатък от уравнението на стойността на заменяните вещи; ищцата е осъдена да заплати на основание чл. 364, ал. 1 ГПК по сметка на Софийски районен съд нотариална такса в размер на 1 200.50 лв. и по сметка на Столична община данък за възмездно прехвърляне на имущество в размер на 690 лв., а ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 65.76 лв.

В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като се поддържа, че С. М. С. е починал на 09.10.2023 год. и молителката е негов универсален наследник по закон. Представеният по делото отговор на исковата молба бил с технически положен подпис – сканиран образец на подписа на ответника, като по делото не бил приложен оригинално подписания от него отговор на исковата молба. Представено било пълномощно за учредяване на представителна власт на процесуалния представител на ответника, но самият отговор на исковата молба не бил подписан от упълномощения адвокат. Съдът не бил изследвал волята на ответника, като в случай че имало подписан отговор на исковата молба, то същият следвало да се приложи към делото или да се дадат указания за потвърждаване на отговора на исковата молба. Ответникът не се бил явил в нито едно от заседанията по делото и бил лишен от правото да участва в процеса. Не бил потвърдил и следващите действия на адвоката, който бил упълномощен по делото на по-късен етап. Непосредствено след смъртта на баща си – на 09.10.2023 год., молителката била направила проучване на имущественото му състояние и след справка в Агенция по вписванията – имотен регистър била установила, че за притежавания от С. М. С. недвижим имот било водено дело и на 03.09.2021 год. било влязло в сила решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, което се ползвало със сила на пресъдено нещо.

Изложеното в молбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответната страна по молбата П. Л. Д. е подала отговор, в който излага становище за неоснователност на молбата за отмяна, като счита, че отговорът на исковата молба е автентичен, като ответникът е упълномощил адвокат, който да го представлява в исковото производство. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени изложените в молбата доводи и взе предвид данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК, намира следното:

Както е прието в постановеното по делото определение № 672 от 12.02.2025 год. по чл. 307, ал. 1 ГПК, молбата за отмяна е процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по гр. дело № 56305/2020 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 с-в, е било образувано по искова молба на П. Л. Д., с която срещу С. М. С. е предявен иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор за замяна на недвижим имот с доплащане от 12.04.2019 год., ведно с анекс от 01.08.2019 год.

На 25.03.2021 год. на ответника са били връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея, като на 15.04.2021 год. е постъпил писмен отговор от С. М. С., към който е приложена пълномощно, с което ответникът е учредил представителна власт на адв. Д. Ф..

На 13.05.2021 год. съдът е констатирал, че е представен оригинал на отговора на исковата молба, но вместо него по делото е приложен преписът, предназначен за ищеца.

Делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.06.2021 год., в 10.00 ч., за което ответникът С. М. С. е бил призован, чрез адв. Ф., на 19.05.2021 год. В проведеното на 28.06.2021 год. открито съдебно заседание ответникът е бил представляван от адв. Ф., който е заявил, че поддържа подадения отговор на исковата молба и признава предявения иск.

Постановено е решение, което е връчено на ответника, чрез адв. Ф., на 16.08.2021 год., като същото не е било обжалвано и е влязло в сила. Впоследствие – на 14.09.2021 год., адв. Ф. е представил вносна бележка, удостоверяваща заплащането на присъдените съдебни разноски, както и удостоверение за наличието или липса на задължения от 25.08.2021 год. на НАП, ТД – София.

При тези данни не се установява твърдението на молителката, че нейният наследодател – ответникът С. М. С., е бил лишен от участие в процеса /чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 ГПК/.

Според приетото в мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, основанието за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др.

В разглеждания случай връчването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, както и призоваването на ответника С. М. С. в исковото производство са били извършени редовно – а и молителката не твърди противното.

Нормата на чл. 101 ГПК намира приложение и ако се установи, че документът, съдържащ изявление, чрез което се упражняват процесуални права, не е подписан от неговия автор, поради което нередовността на процесуалното действие може да бъде отстранена, а процесуалното действие се смята за редовно от датата на извършването му. Действително по делото е приложено копие от отговора на исковата молба, но подаването на такъв от ответника е потвърдено в проведеното открито съдебно заседание от адв. Ф., чиято надлежна представителна власт, в т.ч. по чл. 34, ал. 3 ГПК, молителката не отрича /в т.ч., че С. С. е подписал пълномощното, както и договора за правна защита и съдействие, представени по делото/.

За пълнота трябва да се посочи, че с т. 11 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса допустимо ли е да се събират доказателства за установяване на твърдяното от молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК нарушаване на правото му на участие в процеса, като е даден положителен отговор. Това разрешение не касае случаи на неистинност на документи, дори това да е твърдението на молителя, за да обоснове довода, че е било нарушено правото му участие в процеса /в този смисъл решение № 124 от 05.03.2025 год. на ВКС по гр. дело № 4266/2024 год., IV г. о., ГК/.

Ето защо молба за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от настоящото производство ответната страна по молбата има право на разноски. Доказала е заплащането в брой на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 240 лв., която следва да бъде присъдена в тежест на молителката.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. С. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк]., ет. ., ап. ., за отмяна на влязлото в сила решение № 20166241 от 02.08.2021 год., постановено по гр. дело № 56305/2020 год. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 с-в.

ОСЪЖДА Е. С. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк].., ет. ., ап. ., да заплати на П. Л. Д. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. В. Л.“ №.., направените разноски в производството по отмяна за възнаграждение за един адвокат в размер на 240 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/

2/