Отказ за възобновяване на наказателно дело поради липса на задочно осъждане

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

Гр.София, 16.10.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА

при секретар Ил.Рангелова и в присъствието на прокурора Р.Славова изслуша докладваното от съдията Надежда Трифонова н. д. № 717/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по чл. 423, ал. 1 от НПК е образувано по искане на осъдения Й. В. Н. за проверка по реда на възобновяването на влязла в сила присъда № 3 от 03.02.2025 г. постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра.

В искането се излагат твърдения, че присъда № 3 от 03.02.2025 г. постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра е била произнесена в негово отсъствие и за същата осъденият бил научил на 19.02.2025 г., когато е призован по телефона от служител на съда. Изразява се несъгласие с наложеното наказание, както и недоволство, свързано с определение № 47 от 19.03.2025г., с което е извършено тълкуване на присъда № 3 от 03.02.2025 г., постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра, в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на осъденият поддържа искането. Развива доводите си относно нарушение на материалния закон при направената с присъдата кумулация.

Осъденият се солидаризира с доводите на защитника си.

Представителят на Върховната прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Подчертава, че Й. Н. е знаел за провеждащото се срещу него наказателно производство, явявал се е на заседания пред първата инстанция и е присъставал при постановяване на присъдата.

С последната си дума осъденият отбелязва, че фактически е изтърпял наказанието си.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:

С присъда № 3 от 03.02.2025 г. по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, подсъдимият Й. В. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Осъден е на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, което следва да се изтърпи при първоначален „общ” режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. С присъдата съдът приспада на основание чл. 25, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК изтърпяното наказание „пробация” /в размер на дванадесет месеца / по НОХД № 214/2020 г. по описа на Районен съд - Червен бряг, изцяло.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по вината и на подсъдимата Г. Х. Н..

Допълнително, съдът е допускал тълкуване на основание чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК на присъда № 3 от 03.02.2025 г., постановена по НОХД №6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра, влязла в законна сила на 19.02.2025 г. по отношение на подсъдимия Й. Н. относно определения първоначален режим съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като вместо него е посочено, че следва ,,да се чете първоначален „строг“ режим съгласно чл. 57 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗИНЗС, а относно приспадане на основание чл. 25 ал.3 във вр. с ал.2 от НК на изтърпяното наказание „пробация“ по НОХД №214/2020г. по описа на РС - Червен бряг в размер на дванадесет месеца изцяло от „лишаване от свобода“, като два дни „пробация“ се зачитат за един ден „лишаване от свобода“, вместо него да се чете, че не се приспада наказанието „пробация“ изцяло от наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Искането за възобновяване е процесуално допустимо и подадено в шестмесечния срок по чл. 423, ал. 1 от НПК като разгледано по същество е неоснователно.

Разгледани по същество, оплакванията на осъдения могат да се обособят в две групи. На първо място се твърди, че присъда № 3 от 03.02.2025 г. постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра е била произнесена в негово отсъствие и за същата осъденият бил научил на 19.02.2025 г., когато е бил призован по телефона от служител на съда. На второ място се излагат доводи относно незаконосъобразността на наложеното наказание и неговото определяне от съда.

Първата група възражения касаят основанието по чл. 423, ал. 1 от НПК.

С разпоредбата на посочения законов текст се предоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. По този начин се гарантира прокламираното от чл. 6 т. 3 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на осъдения да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушан от съда в процеса на вземане на решението за осъждането му. По този начин той може да осъществи в пълен обем правото си на защита.

Прегледът на материалите по делото разкрива, че осъденият Й. В. Н. е участвал лично във всички фази на наказателния процес. В конкретния случай, видно от данните по делото, Н. е привлечен като обвиняем лично (и в присъствието на назначен служебен защитник – адв. В. Ч. от АК – Враца) на 02.12.2024 г. в рамките на ДП № 32/2024 г. по описана РУ – Р. /№ 2457/2024 г. на РП – Враца – ТО – Мездра/. Взета му е и мярка за неотклонение ,,подписка" като надлежното извършване на посочените процесуално-следствени действия е удостоверено чрез подписване на постановлението лично от Н.. /л. 117 от ДП № 32/2024 г. по описана РУ – Роман/. На същата дата, видно от протокол за разпит на обвиняем /л. 119 от ДП № 32/2024 г. по описана РУ – Роман/, Н. е посочил, че е запознат с обвинението и че се възползва от правото си да не дава обяснения, както и че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването.

Осъденият е присъствал лично на разпоредителното заседание на 03.02.2025 г., на което съдът е определил разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК. На същата дата, Й. Н. се е признал за виновен като също така е признал и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Допълнително, осъденият Н. е присъствал лично и на 19.03.2025 г., на която дата съдът с определение № 47 е определил допускане на тълкуване на постановената присъда като по реда на чл. 414, ал. 1, т. 1 от НПК е извършено и самото тълкуване на присъдата отново в публично заседание, с присъствието на осъденото лице.

Възобновяване на наказателното дело по искане на задочно осъдения включва случаи, в които той не е бил известен за воденото срещу него наказателно производство, с което са нарушени правата му за участие в същото. Подобен пропуск в настоящия казус не е налице, тъй като досъдебното производство и съдебното такова пред Районен съд - Мездра са проведени изцяло в негово присъствие. Не може да се сподели тезата на осъдения, че същият е узнал за присъда № 3 от 03.02.2025 г. постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд – Мездра на 19.02.2025 г., когато е бил призован по телефона от служител на съда, тъй като доказателствата по делото сочат точно обратното.

Осъденият Н. не само е знаел за това обстоятелство, но и е участвал на досъдебното производство като също така е присъствал и на проведените съдебни заседания пред Районен съд - Мездра.

Доводите, с които се подкрепя оплакването за наличието на предпоставките на чл. 423, ал. 1 НПК, се смесват с твърдения за нарушени процесуални правила по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Налице са твърдения, свързани с незаконосъобразно определяне на наложеното наказание, неясноти относно режима на изтърпяване на наказанието, както и недоволство, свързано с определение № 47 от 19.03.2025 г., с което е извършено тълкуване на присъда № 3/03.02.2025г., постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра, в частта относно режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Твърдените от осъденото лице нарушения не са основания по чл. 423, ал. 1 НПК, а следва да се разгледат в рамките на нарушенията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, по които е компетентен да се произнесе апелативният съд по реда на чл. 424, ал. 1 НПК.

По изложените съображения настоящият състав на второ наказателно отделение на Върховния касационен съд на Република България приема, че искането на осъдения, направено на основание чл. 423 НПК не може да се удовлетвори и следва да бъде оставено без уважение , а искането за възобновяване, основаващо се на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, следва да бъде препратено по компетентност на Апелативен съд – София, поради което и

Р Е Ш И:

Оставя без уважение искането на осъдения Й. В. Н. за отмяна по реда на възобновяването на влязла в сила присъда № 3 от 03.02.2025 г. постановена по НОХД № 6/2025 г. по описа на Районен съд - Мездра.

Делото да се изпрати на Апелативен съд - София, за разглеждане по реда на чл. 424 НПК.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: