Тълкуване на съдебно решение относно присъдени разноски по застрахователен спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * молба за тълкуване на решение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 237

Гр. София, 04.08. 2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 01.08.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 2513/2022 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 251 ГПК.

Образувано е по молба на Е. Р. С. и Д. Р. И., чрез процесуален пълномощник, за тълкуване на постановеното по делото решение № 13 от 16.01.2025 г. в частта, с която е отменено решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд в частите, с които ищците Е. Р. С. и Д. Р. И. са осъдени да заплатят разноски за всички инстанции за сумата от 13 325 лв.

В молбата се твърди наличие на спор между страните относно тълкуването на решението (което все още не е изпълнено) в посочената по-горе част, в следния смисъл: Според молителите въззивното решение е отменено в частите, с които всеки от тях е бил осъден да заплати по 13 325 лв., докато според насрещната страна ЗД БУЛ ИНС АД решението на апелативния съд е отменено в частта за присъдените му разноски общо за сумата от 13 325 лв.

Против молбата за тълкуване не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 251, ал. 3 ГПК.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

Молбата е допустима – подадена е от легитимирани лица, при липса на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 251, ал. 2 ГПК, а разгледана по същество е основателна.

Постановеното от съда решение подлежи на тълкуване, когато то е неясно и е невъзможно да бъде извлечена формираната от съда воля.

В случая формираната в диспозитива на решението воля на съда може да бъде тълкувана по посочените в молбата по чл. 251 ГПК начини, поради което действително е неясна, тъй като в мотивите на решението не са изложени съображенията на Върховния касационен съд за отмяната на обжалваното въззивно решение в посочените части, а те са следните:

С решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. по описа на Софийски апелативен съд са били отхвърлени исковете на Е. Р. С. и Д. Р. И. срещу ЗД БУЛ ИНС АД с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения в размер на 90 000 лв. за всеки от ищците, за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния баща – Р. И. С., настъпила в резултат на ПТП на 05.10.2015 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.10.2015 г. до окончателното им изплащане. С оглед отхвърлянето на исковете, всеки от двамата ищци е бил осъден да заплати на ЗД БУЛ ИНС АД разноски в размер на 14 990 лв. за всички инстанции.

С решението по настоящото дело решението на Софийския апелативен съд е отменено в частите, с които горните искове са били отхвърлени за сумата от по 80 000 лв. за всеки от ищците и съответно ответникът е осъден да ги заплати, ведно със законната лихва. Въззивното решение е оставено в сила в частите, с които исковете на Е. Р. С. и Д. Р. И. са отхвърлени за разликата над 80 000 лв. до 90 000 лв. В съответствие с окончателния резултат от спора, касационният съд се е произнесъл и по отговорността за разноските, съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като сумата от 13 325 лв., част от присъдените в полза на ЗД БУЛ ИНС АД разноски в размер на 14 990 лв., не се дължат на ответника и от двамата осъдени от въззивния съд ищци, поради което в тази част въззивното решение е отменено.

Следователно решение № 13 от 16.01.2025 г. по т. д. № 2513/2022 г. на Върховния касационен съд, ІІ т. о. следва да се тълкува в смисъл, че с него се отменя решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. на Софийския апелативен съд както в частта, с която Е. Р. С. е бил осъден да заплати на ЗД [улица] лв. – разноски за всички инстанции, така и в частта, с която Д. Р. И. е бил осъден да заплати на ЗД [улица] лв . – разноски за всички инстанции.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ДОПУСКА ТЪЛКУВАНЕ на решение № 13 от 16.01.2025 г. по т. д. № 2513/2022 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение в частта, с която се отменя решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. на Софийския апелативен съд в частите, с които ищците Е. Р. С. и Д. Р. И. са осъдени да заплатят разноски за всички инстанции за сумата от 13 325 лв. в смисъл, че: С решение № 13 от 16.01.2025 г. по т. д. № 2513/2022 г. на Върховния касационен съд се отменя решение № 425 от 25.03.2022 г. по в. гр. д. № 2896/2020 г. на Софийския апелативен съд както в частта , с която Е. Р. С. е бил осъден да заплати на ЗД [улица] лв. – разноски за всички инстанции, така и в частта , с която Д. Р. И. е бил осъден да заплати на ЗД [улица] лв. – разноски за всички инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.