Отмяна на влязло в сила решение и доказателства от наказателно дело

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е № 50296

гр. София, 03.01.2023 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 3250 по описа за 2022 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба на Х. К. и И. Н. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № 260038/07.04.2021 г. по гр.д. № 1451/2020 г., с което Окръжен съд - Варна, потвърждавайки решение № 4023/09.10.2018 г. по гр.д. № 6207/2017 г. на Районен съд - Варна, на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е унищожил договора по н.а. № 142/17.10.2016 г. за покупко-продажба на един апартамент в [населено място] с продавач Й. С. Й. и купувачи съпрузите М.. Молителите М. обосновават основанието за отмяна с твърденията, че приложените към молбата писмени доказателства са новооткрити и установяват релевантни факти, които са останали недоказани по делото. Те твърдят, че не са знаели за тези документи и не са били в състояние да се снабдят с тях, като считат, че ако бяха приети по делото, щеше да е различен изводът на съда по възражението, че към момента на сключването на договора по н.а. № 142/17.10.2016 г. продавачът Й. Й., ищец по уважения иск и ответник по молбата за отмяна, е бил в състояние да разбира и да ръководи действията си.

Ответникът по молбата Й. С. Й. възразява, че е неоснователна.

С определение № 251/15.09.2022 г. по настоящото дело тя е допусната до разглеждане.

Двете хипотези в основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изискват непълнота на фактическия или на доказателствения материал, която се разкрива след влизане в сила на решението в границите на срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Непълнотата не следва да се дължи на процесуални нарушения на съда. Грешките на съда в изясняването и/или в установяването на релевантните факти са отстраними в инстанционния, а не в извънредния способ за съдебен контрол по чл. ХХIV ГПК. Непълнотата не следва да се дължи и на небрежност на страната. Несвоевременното заявяване на твърдения за релевантни факти и/или на доказателствени искания в тяхното установяване се санкционира с преклузиите, предвидени в ГПК. Извънредният способ за контрол не „възкресява“ преклузията, а по този ред са неотстраними и грешките на страните. Необходимо е страната, заявила основанието за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, към молбата си да представи документа, който установява новото обстоятелство – този релевантен факт, настъпил до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, за осъществяването на който страната не е знаела и не е била в състояние да узнае, и/или да представи новия документ – попълващия събраните доказателства.

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неосъществимо чрез доказателства, събрани по наказателно дело. Дори когато за събирането им е съставен нарочен документ – заключение на експертиза или протокол за извършено действие по разследване или следствено действие (разпит на свидетел, обяснения на обвиняем, очна ставка, за изготвени веществени доказателства), представянето на документа не води до отмяна на влязлото в сила решение по гражданското дело. Доказателствата са събрани по реда и при условията на НПК , а не по реда и при условията на ГПК, поради което е недопустимо да се ползват пред гражданския съд . Единственото изключение е, когато протоколите съдържат признания на страната за неизгодни за нея факти, релевантни за разрешения граждански спор. Тогава протоколът за извършеното действие от органа на наказателното производство, макар и съставен по реда и при условията на НПК, засвидетелства извънсъдебно признание на страната. Извънсъдебното признание следва да бъде ценено от гражданския съд с оглед на всички обстоятелства по делото (чл. 175 ГПК), а протоколът, който го засвидетелства, осъществява втората хипотеза на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Извънсъдебното признание на страната не е могло да бъде оценено от гражданския съд, а спорът е разрешен при непълнота на доказателствения материал.

Документите, приложени към молбата за отмяна, са следните: писмено сведение от Й. Й., снето на 15.10.2016 г. от орган на досъдебното производство по наказателно дело за престъплението „измама“, извършено от трето за процеса лице; сигнал от 20.10.2016 г. до Прокуратурата от Й. Й. за същото престъпление; протокол от 02.08.2016 г. за очна ставка на двама свидетели по наказателното дело, единият от които Й. Й.; протокол от 19.06.2017 г. за разпит на Х. М. като свидетел по наказателното дело; протокол за назначаване на психиатрична и психологична експертиза за освидетелстването на Й. Й. по наказателното дело и заключението на вещото лице по тази експертиза.

Писменото сведение, сигналът до Прокуратурата и протоколът за очна ставка не установяват извънсъдебни признания от Й. Й., ищец по делото, приключило с влязлото в сила съдебно решение по уважения иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. И в тези документи той се оплаква от дългогодишната, продължила повече от 20 години, зависимост от алкохола, под чието въздействие се счита неспособен да разбира и да ръководи действията си. Следователно тези документи не установяват заявеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Останалите документи към молбата за отмяна са обективно негодни да го установят. Протоколът за разпит на Х. М. като свидетел по наказателното дело засвидетелства изгодни, макар и релевантни за приключилото дело факти, но и очакването за обраното е несъвместимо с правния интерес от искането до Върховния касационен съд - молбата за отмяна на влязлото в сила решение е от Х. М.. Заключението на вещото лице по експертизата, допусната в наказателното производство, е недопустимо да се ползва от гражданския съд, доколкото способът за събиране на доказателства е осъществен по реда и при условията на НПК.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на молителите следва да се поставят разноските, направени от ответника по молбата в настоящото производство. Те се изразяват в уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Отговорността за разноските е с деликтен характер, поради което молителите следва да я понесат солидарно (арг. чл. 53 ЗЗД).

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. К. М. и И. Н. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 260038/07.04.2021 г. по гр.д. № 1451/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ОСЪЖДА Х. К. М. ЕГН [ЕГН] и И. Н. М. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 73, ал. 3 ГПК да заплатят солидарно на Й. С. Й. ЕГН [ЕГН] сумата 3 000 лв. – разноски пред Върховния касационен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.