Практика · Върховен касационен съд · 23 Септември 2020
Недопустимост на присъждане на лихва извън заявения от ищеца период
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищецът претендира обезщетение от Прокуратурата с искане за законна лихва за три години назад, считано от 16.10.2014 г. Първоинстанционният и въззивният съд обаче присъждат лихвата от по-ранна дата - от прекратяването на разследването през октомври 2012 г. Върховният касационен съд обезсилва решенията в частта за непретендирания период, тъй като съдът не може да присъжда повече от поисканото.
Какво приема съдът
Съдът не може да се произнася свръх петитума (плюс петитум); присъждането на законна лихва за период, който не е претендиран с исковата молба, прави съдебното решение недопустимо в тази му част, за което съдът следи служебно.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
ЗОДОВзаконна лихванедопустимо решениепроизнасяне плюс петитумобезщетение за вреди
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 23.09.2020г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни , две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 3354/2019 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Прокуратурата на Р.България чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура ,срещу решение №132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г.на Софийски апелативен съд в частта с което е потвърдено решение №43 от 14.02.2018г на Врачански окръжен съд за присъждане на законната лихва върху вземането за обезщетение от 20 000лева ,по уважения в тази част иск на С. Б. С. с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Вреди са причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в престъпление по чл. 282, ал.3 вр ал.2 , вр ал.1 , вр чл. 20,ал.2 от НК от Прокуратурата на РБ в досъдебна фаза с постановление от 01.08.2007г на ОП-Враца. С въззивното решение Софийски апелативен съд на свой ред е приел за установени предпоставките за ангажиране отговорността на държавата. Първоинстанционното решение е потвърдено изцяло,предвид частичното уважаване на иска за обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата , вкл. по отношение на присъдената законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.10.2012г , на която дата е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство. С определение №107 от 10.02.2020г на ВКС , ІІІ г.о жалбата на Прокуратурата на РБ е допусната до разглеждане предвид служебното задължение за настоящия съд да следи за допустимостта на постановените решения , когато те са обжалвани ,т.е по служебно преценено основание изведено от правомощията на касационната инстанция съгласно ТР № 1/2009 19.02.2010 от на ОСГТК на ВКС .Касационно обжалване на решението е допуснато в частта, с която е потвърдено решение №43/14.02.2018г по гр.д №568/2017 на ВрОС за присъждане на законна лихва върху сумата, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от 20 000лева, считано от 23.10.2012г до окончателно изплащане. С определение №107 от 10.02.2020г на ВКС , ІІІ г.о по жалбите на двете страни не е допуснато до касационно обжалване на решението в частта ,с която е потвърдено присъждането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева , съответно искът е приет за прекомерно завишен до пълния предявен размер от 120 000 лева и е отхвърлен . Оплакването на касатора – ответник е , че с потвърденото от въззивния съд решение недопустимо е присъдена лихва върху определното по справедливост обезщетение за период , който не е заявен и претендиран с исковата молба .Ищцата е заявила претенция за присъждане на лихва върху обезщетението за период от три години назад , считано от предявяването на иска в съда . В отговор защитата на ответницата по касационната жалба С. Б. С.,чрез адв. Д.Г. изтъква ,че действително лихвата в законния размер е заявена за присъждане върху претендираната главница счино от 16.10.2014г до нейното окончателно изплащане. Първоинстанционният съд е присъдил лихва върху обезщетението считано от 23.10.2012г до окончателно изплащане, но с въззивната жалба ответникът по иска не е навел оплакване, че законната лихва е присъдена по този начин,т.е считано от по ранна дата. Поради това ответницата по касационната жалба и ищца по делото поддържа , че не е допустимо Върховен касационен съд да ревизира решението в допусната до обжалване негова част ,противното би нарушило материалния закон и принципа , изведен от чл. 120 ЗЗД Съображения са изложени от адв.Д.Г. в съдебно заседание . По касационната жалба Върховен касационен съд , ІІІ гр. отделение намира,че в допуснатата до касационно обжалване част потвърденото от Софийски апелативен съд първоинстанционно решение е недопустимо ,тъй като е присъдено в повече от поисканото . При изтъкнато с иска обстоятелство, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е влязло в сила на 16.10.2012г , исковата молба постъпва в съда на 16.10.2017г , като в нея е поискано присъждане на лихва в законен размер върху обезщетението, считано от 16.10.2014г. Съдът е присъдил лихвата ,считано от 23.10.2012г до окончателно изплащане на главницата, като в решение №43 от 14.02.2018г на Врачански окръжен съд неправилно е прието ,че така е поискано На свой ред въззивната инстанция не е упражнила контрол по отношение допустимостта на решението в тази част , в която същото същото е облжалвано от Прокуратурата на РБ . При проверка по допустимостта на обжалваното въззивно решение и предвид очертания по делото предмет на въззивното производство ,при който първоинстанционното решение е било обжалвано изцяло, а не частично от ответника ,Софийски апелативен съд е потвърдил едно недопустимо първоинстанционно решение в частта ,с която е присъдена законна лихва за забава върху главницата от 20 000 лева за периода 23.10.2012г -15.10.2014г. След като първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, въззивната инстанция е задължена да провери служебно неговата допустимост , включително в осъдителната част ,с която е присъдена законната лихва върху главницата, дори жалбоподателят- ответник да не е изложил доводи за отмяна в тази насока . Поради това и оплакването,че в една част решението е недопустимо, не се преклудира при сезиране на касационната инстанция, независимо дали порокът е бил изтъкнат от страната при въззивното обжалване. В случай на облжалване, касационната инстанция също има задължение да следи за допустимостта на решенията . Съответно на закона и служебното начало в процеса ,налага се обезсилване на обжалваното въззивно решение и на първоинстанционното решение в посочената по-горе част за присъждане на законна лихва върху главницата за периода 23.10.2012г -15.10.2014г ,съответно прекратяване на производството в тази част. В останалата част решението на въззивния съд не е допуснато до касационно обжалване . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Обезсилва решение №132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърдено решение №43 от 14.02.2018г на Врачански окръжен съд в частта в частта , с която е присъдена законна лихва върху сумата 20 000 лева , считано от 23.10.2012г. до 15.10.2014г,като прекратява производството в тази част. Потвърждава решение №132 от 15.01.2019г по в.гр.дело № 2629/2018г.на Софийски апелативен съд в частта ,с която е присъдена законна лихва върху сумата 20 000 лева ,считано от 16.10.2014г до окончателно изплащане на главницата,включително в частта за разноските . В останалата част въззивното решение е влязло в сила . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 23 Септември 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.