Отказ от изтекла давност чрез сключване на спогодба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 227

[населено място], 26.08.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5 състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Росица Божилова
Членове: Анна Ненова

Татяна Костадинова
при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова т.д. № 1897 по описа за 2025г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на П. Р. Б. срещу решение № 374 от 01.04.2025г. по в.гр.д. № 481/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 637 от 27.11.2023г. по гр.д. № 1085/2022г. на Окръжен съд - Благоевград. С потвърденото решение е уважен искът по чл. 439 от ГПК на Р. Г. Ш. за признаване за установено, че поради изтекла погасителна давност той не дължи на П. Р. Б. 47 000 лева по запис на заповед от 21.11.2008г., с падеж 21.12.2008г., със законната лихва за забава от 04.02.2009г. до окончателното плащане, както и 940 лева разноски. За сумите по ч.гр.д. № 86/2008г. на Районен съд – Гоце Делчев са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са за неправилност на въззивното решение. Съставът на Апелативен съд - София е игнорирал извънсъдебното признание на ищеца относно неизгодни за него факти, направено в приетата като доказателство спогодба от 08.07.2022г. Спогодбата е останала необсъдена по същество от съда. Страните по нея са приели за установено, че в момента на подписването й погасителната давност не е изтекла. Спогодбата е съдържала също изявление, че ищецът винаги е признавал пред П. Р. Б. вземането по записа на заповед. При наличие на спогодба съдът следва да зачете волята на страните и не може да променя интереса им. Нито П. Р. Б., нито Р. Г. Ш. са оспорили валидността на своята воля.

Направените оплаквания се поддържат и в проведеното открито съдебно заседание пред Върховния касационен съд.

От Р. Г. Ш., насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Изцяло се споделят фактическите и правни изводи на въззивния съд. Страната счита, че спогодбата от 08.07.2022г. е неотносима като доказателство, тъй като е сключена след като дългът се е погасил по давност.

С определение № 108 от 14.01.2026г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да отговори да доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си.

Допълнителното основание е по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - за проверка на съответствието на въззивното решение с Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ (т. 19) и Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (т. 2), както и с решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60134 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1062/2021г. на ВКС, ГК, І г.о. и др.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

Производството по гр.д. № 1085/2022г. на Окръжен съд – Благоевград е било образувано по искова молба от 15.12.2022г. на Р. Г. Ш. срещу П. Р. Б.. Поискано е било установяването, че ищецът не дължи сумата от 47 000 лева по запис на заповед от 21.11.2008г., със законната лихва за забава от 04.02.2009г., както и 940 лева разноски по ч.гр.д. № 86/2009г. на Районен съд – Гоце Делчев. В частното производство на 05.02.2009г. за сумите е бил издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, а на 06.02.2009г. - и изпълнителен лист. Също според изложеното в исковата молба въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев, а преди това – изпълнително дело № 88/2009г. по описа на ЧСИ Ш. Д., рег. № 796 на КЧСИ, но вземанията са погасени по давност.

С подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор П. Р. Б. е оспорила иска по чл. 439 от ГПК. Посочено е било, освен другото, че на 14.08.2020г. е сключен договор за встъпване в дълг между нея и В. А. Ш. и за сумите е бил подписан нов запис на заповед. След това, по силата на спогодба от 08.07.2022г., сключена между П. Р. Б., Р. Г. Ш. и В. А. Ш., ищецът и солидарният длъжник са признали вземането от 47 000 лева по записа на заповед от 21.11.2008г., със законната лихва от 04.02.2009г. и разноски от 940 лева, като изрично са заявили, че погасителната давност не е настъпила. Те са се задължили да заплатят сумите в срок до 31.07.2022г. По образуваното ново изпълнително дело № 83/2022г. по описа на ДСИ при РС Гоце Делчев давността периодично е била прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия, от които наложена възбрана и запор.

В първоинстанционното производство са били събрани писмени доказателства, включително спогодбата от 08.07.2022г. Приложени са били препис от изпълнително дело № 88/2009г. на ЧСИ Ш. Д. и изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев.

Според уговореното в спогодбата тя е била сключена, за да се прекрати евентуален правен спор относно сумата от 47 000 лева по записа на заповед от 21.11.2008г., за която е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 86/2009г. по описа на Районен съд – Гоце Делчев, ведно със законната лихва, считано от 04.02.2009г., и присъдените разноски в размер на 940 лева (§ 1). С подписването й страните са признали изискуемостта и ликвидността на задълженията (§ 2), които е трябвало да бъдат платени в срок до 31.07.2022г. по посочена банкова сметка, без да бъдат предприемани принудителни действия (§3 и §5). При плащане в договорения срок само на главницата в размер на 47 000 лева, останалите суми са се считали опростени (§5). Задълженията са били поети солидарно с В. А. Ш. (§6). Също в спогодбата е било посочено, че Р. Г. Ш. винаги е признавал пред П. Р. Б. вземанията, поради което погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. от ЗЗД не е настъпила.

С молбата за образуване на изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев е било поискано принудително събиране на сумите чрез опис и продажба на движимо и недвижимо имущество или чрез запор на вземания на длъжника.

С решение № 637 от 27.11.2023г. на Окръжен съд – Благоевград искът на Р. Г. Ш. е бил уважен. Съдът е приел за безспорно издаването по ч.гр.д № 86/2009г. на Районен съд – Гоце Делчев на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на записа на заповед от 21.11.2008г., издаден от Р. Г. Ш. в полза на П. Р. Б., както и образуването на изпълнителни дела пред ЧСИ Ш. Д. (през 2009г.) и ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев (на 28.09.2022г.) въз основа на издадения по ч.гр.д. № 86/2009г. изпълнителен лист. Прието е било за установено сключването на договор за встъпване на В. А. Ш. в дълг (14.08.2020г.), издаването от нея на запис на заповед в полза на П. Р. Б. и сключването на спогодбата от 08.07.2022г. Подробно е била цитирана практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Направен е бил извод, че в случая изпълнително дело № 88/2009г. е било образувано на 23.02.2009г. и давност не е текла до 26.06.2015г. Приложимата петгодишна давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и до 26.06.2020г. е изтекла. От събраните по делото доказателства, според първоинстанционния съд, не са се установявали действия, прекъсващи давността в този период. Първото такова е било от 14.08.2020г., когато е бил сключен договорът за встъпване в дълг, което е без значение, тъй като междувременно давността относно вземането по записа на заповед е изтекла. Като акцесорни, погасени по давност са били и останалите вземания.

С подадена въззивна жалба П. Р. Б. е обжалвала решението на Окръжен съд – Благоевград. Според нея не е било съобразено, че съгласно представената спогодба длъжникът Р. Г. Ш. и солидарният длъжник В. А. Ш. винаги са признавали пред кредитора П. Р. Б. вземанията. Налице е било и признание, че към момента на подписване на спогодбата давността не е изтекла. Липсата на подобно обсъждане на всички доказателства, събрани по делото, включително посоченото извънсъдебно признание, е направило съдебния акт необоснован. Съдът е бил длъжен да анализира съдържанието на спогодбата от 08.07.2022г. и да съпостави същата с останалите приети по делото доказателства.

Р. Г. Ш. е оспорил въззивната жалба.

Въз основа на постъпилата жалба е било образувано в.гр.д. № 481/2024г. на Апелативен съд – София. С решение № 374 от 01.04.2025г. мнозинството от съдебния състав на Апелативен съд - София е приел, че като валидно, допустимо и правилно въззивното решение следва да бъде потвърдено. Възпроизведени са били фактическите обстоятелства по делото, така както те са били приети за установени от първоинстанционния съд. При цитиране на тълкувателната практика на ВКС отново е било посочено, че петгодишната давност е започнала да тече на 26.06.2015г. и до 26.06.2020г. е изтекла. Не са се установявали прекъсващи давността действия, а първото такова е от 14.08.2020г. (договорът за встъпване в дълг), което е без значение. Отбелязано е било, че на 08.07.2022г. между страните е била сключена спогодба.

В особено мнение председателят на съдебния въззивен състав е изложил, че договорът от 14.08.2020г. и спогодбата от 08.07.2022г. са действия, които е трябвало да се тълкуват като отказ от изтекла погасителна давност на длъжника, поради което не е трябвало да се приема недължимост на сумите, а воденият иск да се отхвърли.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор.

Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд (решение № 178 от 24.04.2017г. по т.д. № 1340/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 60134 от 11.11.2021г. по гр.д. № 1062/2021г. на ВКС, ГК, І г.о., както и решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др.). Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. Този съд е длъжен да обоснове решението си, като прецени всички правнорелеванти факти, от които произтича спорното право, съобрази всички относими и допустими доказателства, както и обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решаване на делото.

По основателността на касационната жалба:

С оглед задължителната практика на Върховния касационен съд в посочените тълкувателни решения, както и трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд по приложението на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, касационната жалба е основателна. Въззивното решение е постановено в отклонение от съдебната практика (чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК), при нарушение на процесуалния закон и като краен резултат е неправилно (чл. 281, т. 3 от ГПК).

Съставът на Апелативен съд – София не е изложил мотиви относно правното значение на сключената между страните спогодба от 08.07.2022г. Спогодбата, като писмено доказателство по делото, посочено и представено от П. Р. Б., не е била обсъдена от въззивния съд. Липсвало е също произнасяне по доводите на страната, изложени във въззивната жалба и поддържани в хода на делото, че съгласно договора за спогодба Р. Г. Ш. винаги е признавал пред П. Р. Б. като кредитор вземанията във връзка с издадения запис на заповед от 21.11.2008г.; че спогодбата е съдържала негово изявление, съгласно което към момента на подписването й давността относно вземанията не е изтекла; както и задължаването му да плати в уговорен между страните срок задълженията – главница от 47 000 лева, със законната лихва от 04.02.2009г. и 940 лева разноски.

Доколкото не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция.

В тази връзка съдебният състав приема следното:

Само по себе си изявлението на Р. Г. Ш. в договора за спогодба от 08.07.2022г., че винаги е признавал пред П. Р. Б. вземанията, за които по ч.гр.д № 86/2009г. на Районен съд – Гоце Делчев е бил издаден изпълнителен лист, не е освобождавало ответната страна от тежестта да докаже това обстоятелство. Касае се за извънсъдебно признание за осъществен неизгоден за ищеца факт по чл. 116, б.“а“ от ЗЗД, който е от значение за прекъсване на давността, но по аргумент от чл. 175 от ГПК съдът не е обвързан да приеме за доказано признатото. Направеното от страната признание на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото и това е както при съдебното, така и при извънсъдебното признание, тъй като то има същата сила като направеното пред съда. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 65 от 30.07.2014г. по т.д. № 1656/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 210 от 19.09.2016г. по гр.д. № 861/2016г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 84 от 23.05.2018г. по гр.д. № 3361/2017г. на ВКС, ГК, ІІ г.о. и др. По делото, извън спогодбата от 08.07.2022г., няма събрани други доказателства, че Р. Г. Ш. действително е признавал пред П. Р. Б. вземанията по издадения изпълнителен лист. Това той изрично и оспорва.

С оглед изложеното изводът на въззивния съд, че приложимата към вземането по записа на заповед петгодишната давност (чл. 110 от ЗЗД) е започнала да тече на 26.06.2015г. и до 26.06.2020г. е изтекла, без да бъде спирана или прекъсвана, включително при признание на вземането, следва да бъде споделен. Като акцесорни по давност са били погасени и вземанията за лихви и разноски (чл. 119 от ЗЗД). Липсват установени също други факти и обстоятелства от значение за спиране или прекъсване на давността (чл. 115 от ЗЗД и чл. 116 от ЗЗД), включително при съобразяването на извършваните изпълнителни действия по първото образувано изпълнително дело № 88/2009г. на ЧСИ Ш. Д..

Основателни са били обаче другите останали необсъдени от въззивния съд доводи на касатора - за значението на спогодбата от 08.07.2022г. като факт, релевантен за спорното право, съответно на практиката на ВКС, обективирана в решение № 134 от 21.06.2019г. по гр.д. № 4255/2018г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 229 от 18.12.2023г. по гр.д. № 4038/2022г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 742 от 13.12.2024г. по гр.д. № 413/2024г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., също споделяна от настоящия съдебен състав.

Отношенията между страните във връзка със задълженията по записа на заповед от 21.11.2008г. са били допълнително уредени с договора за спогодба (чл. 365 от ЗЗД). С него Р. Г. Ш. е потвърдил като дължимо вземането на П. Р. Б. по записа на заповед, както и дължимостта на законна лихва върху сумата и разноски, направени в производството по издаване на изпълнителен лист, като е обещал плащането им в срок. От своя страна П. Р. Б. се е съгласила да опрости задълженията за законна лихва и разноски, ако бъде платена главницата, както и да не образува ново изпълнително дело до уговорения срок за доброволно изпълнение. Валидността на постигнатите уговорки не е оспорена от никоя от страните. С взаимни отстъпки те са уредили спора си относно дължимите във връзка със записа на заповед суми, като са приели, че правното положение е такова, каквото сключената съдебна спогодба прогласява. Съдът дължи да реши делото съобразно спогодбата, като зачете нейния материалноправен ефект, а това означава да се отрече погасяване на вземанията на П. Р. Б. по давност. По същество Р. Г. Ш. се е отказал от изтеклата в негова полза давност по индивидуализираните по вид и размер парични задължения, като е обещал да ги плати въпреки давността (чл. 113 от ЗЗД). Искът му по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради настъпила погасителна давност П. Р. Б. няма право на принудително изпълнение относно задълженията по последващо образуваното от нея изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев, е неоснователен. При уговорения в спогодбата срок за изпълнение на задълженията липсва изтекъл нов период на погасителната давност, отделно и нейното прекъсване с оглед предприетите от П. Р. Б. действия за принудително изпълнение по изпълнително дело № 83/2022г. (чл. 116 б.“в“ от ЗЗД).

Без значение е, че спогодбата е била сключена след изтичане срока на давността и изложеното от Р. Г. Ш. в тази връзка е неоснователно. Не се касае за обстоятелства по чл. 115 от ЗЗД и чл. 116 от ЗЗД, а за зачитане на сключената между страните спогодба.

Решението на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решението на Окръжен съд – Благоевград за уважаване на иска по чл. 439 от ГПК на Р. Г. Ш., като неправилно следва да бъде отменено и предявеният иск - отхвърлен.

По разноските

Въззивното решение в частта на присъдените на Р. Г. Ш. разноски за въззивното производство от 1 000 лева по чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно разноските – присъждане на адвокат А. Г., процесуален представител на Р. Г. Ш., на сумата от 4 410 лева възнаграждение по чл. 38 от ЗА, както и възлагане на П. Р. Б. на държавна такса от 1 880 лева, от заплащането на която ищецът е бил освободен (чл. 78, ал. 6 от ГПК).

Разноските следва да се разпределят с оглед окончателния изход на спора - по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК на касатора следва да бъдат присъдени разноски от общо 7 758. 94 евро, равностойност на 15 175. 18 лева за първоинстнационното, въззивното и касационното производство. Сумата включва 4 410 лева разноски за адвокат в първоинстанционното производство съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.03.2023г., сключен с адвокат И. Т.; 940 лева платена държавна такса за въззивното производство и 4 410 лева разноски за адвокат по договор за правна защита и съдействие от 12.12.2023г., сключен с адвокат Г. Б.; както и 995 лева платена държавна такса в касационното производство и 2 260 евро (4 420. 18 лева) адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025г., също сключен с адвокат Г. Б..

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 374 от 01.04.2025г. по в.гр.д. № 481/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение № 637 от 27.11.2023г. по гр.д. № 1085/2022г. на Окръжен съд – Благоевград за уважаване на иска по чл. 439 от ГПК на Р. Г. Ш. срещу П. Р. Б., с присъждане на такси и разноски по чл. 78, ал. 3 и ал. 6 от ГПК и по чл. 38 от ЗА, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Г. Ш., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], срещу П. Р. Б., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради настъпила погасителна давност П. Р. Б. няма право на принудително изпълнение по изпълнително дело № 83/2022г. на ДСИ при Районен съд – Гоце Делчев, образувано въз основа на изпълнителен лист от 06.02.2009г., издаден по ч.гр.д. № 86/2008г. на Районен съд – Гоце Делчев, ведно със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 05.02.2009г., съответно за сумата от 47 000 лева по запис на заповед от 21.11.2008г., с падеж 21.12.2008г., със законната лихва за забава от 04.02.2009г. до окончателното плащане, както и 940 лева разноски.

ОСЪЖДА Р. Г. Ш., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], да заплати на П. Р. Б., с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [улица], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК сумата от 7 758. 94 евро (седем хиляди седемстотин петдесет и осем евро и деветдесет и четири евро цента) направени разноски в първоинстанционното, въззивното и касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:1. 2.