Отмяна на определение при последващо отменени решения на Общо събрание

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

гр. София 15.07.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3169/2020 година.

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

С определение № 355 от 11.12.2020 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане молба вх. № 1061191 от 18.04.2016 г., подадена от Етажна собственост на сграда № .., находяща се в УПИ № ..., местността „С.“ по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор № ...,[жк], представлявана от Д. Д. У. Д. в качеството му на управител на етажната собственост за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила определение № 63 от 28.10.2013 г. по гр. дело № 23318/2012 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 37 състав. Като основание в молбата за отмяна страната е посочила разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При обосноваване на основанието за отмяна същата страна се позовава на решение № 1619 от 22.03.2016 г. по гр. дело № 1082/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, като поддържа, че то има характер на ново обстоятелство спрямо определението, чиято отмяна се претендира, тъй като с него, както е отразено в молбата - „Окръжен съд Благоевград отмени окончателно решенията на ОС от 12.08.2013 г.“, а също така според молителя „не следва да бъде оставено в сила определение, което се базира на отменено ОС и респективно е доказано със сила на пресъдено нещо, че лицето направило отказът от иск не е бил никога законен управител и представляващ ЕС „Сидер лодж 4“ и не е имал право да прави отказ от иск“.

Ответникът – „РМС ТАУЪР БГ“ ЕООД, както е отразено в определението на състава на ВКС по чл. 307, ал. 1 ГПК е изложил твърдения, неотносими към настоящето производство, а в хода по същество не е взел становище.

Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС /Върховен касационен съд/, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

С цитираното определение, постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК подадената от настоящият молител молба за отмяна е приета за процесуално допустима в частта, в която е допусната до разглеждане по същество, подробно посочена в акта на ВКС.

Разгледана по същество същата молба е неоснователна.

По фактическия състав, поддържан на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ВКС приема следното:

За да е осъществен фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или новите писмени доказателства да имат характеристиката на новооткрити или новосъздадени и да са от съществено значение за решаване на делото. Новооткрити или новосъздадени писмени доказателства могат да бъдат такива документи, които се отнасят до факти, твърдени по време на висящността на спора, които ако са били известни на съда биха обусловили други правни изводи и които са останали недоказани, поради обективна невъзможност за страната да се снабди с тези документи, въпреки проявената грижа за това. Решение № 1619 от 22.03.2016 г. по гр. дело № 1082/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград, на което се позовава молителя не притежава характеристиките на ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С това решение е потвърдено решение № 2401/18.05.2015 г. по гр. дело № 1119/2013 г. на Районен съд – Разлог в обжалваната му част, с която са отменени всички решения, взети на Общото събрание на етажната собственост на жилищна сграда Сидер Лодж – 4, находяща се в поземлен имот с идентификатор – ... кадастралната карта и регистри на [населено място], стар идентификатор ПИ № ..., местност „С.“, [населено място], административен адрес: [населено място], [улица], обективирани в протокол от 12.08.2013 г., включително решение № 9, с което Общото събрание избира Управителен съвет за срок от две години в състав-М. Л. Г., Г. П. С.-Ч., Г. М. Ц. и членовете избират за председател на Управителния съвет и за Управител на Етажната собственост Г. П. С.-Ч.. Цитираното решение на съда е обявено на 22.03.2016 г. след преклудиране на възможността за разглеждане на фактите, относими към процесуалноправния спор за законосъобразността на определение № 63 от 28.10.2013 г. по гр. дело № 23318/2012 г. на СРС /Софийски районен съд/, с което е прекратено производството пред СРС и са обезсилени решение от 10.06.2013 г. и изпълнителен лист от 18.07.2013 г. по същото дело. Затова решението на Окръжен съд – Благоевград като обстоятелство е нововъзникнало, т.е. не е „ново обстоятелство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. То не е и „ново доказателство“ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не установява факт, а има отношение към правното положение на Г. П. С.-Ч., законен представител на собствениците в етажната собственост към момента на постановяване на определението на СРС. Към момента на сезиране на СРС с молба вх. № 3131503/23.09.2013 г. по чл. 233 ГПК, Г. П. С.-Ч. е управител на Етажната собственост, подробно описана по - горе и съответно законен представител на собствениците в същата етажна собственост. Поради това Г. П. С.-Ч. е направила валидно волеизявление по реда на чл. 233 ГПК, което е породило правните последици, които нормата свързва с извършването му – постановяване на цитираното определение за прекратяване производството по гр. дело № 23318/2012 г. на СРС и за обезсилване на решение от 10.06.2013 г. и изпълнителен лист от 18.07.2013 г. по същото дело. Решение № 1619 от 22.03.2016 г. по гр. дело № 1082/2015 г. на Окръжен съд - Благоевград няма ректроактивно действие, а към момента на подаване на молбата по чл. 233 ГПК, Г. П. С.-Ч. е управител на Етажната собственост, подробно описана по - горе и съответно законен представител на собствениците в същата етажна собственост, поради което и решението на окръжния съд няма обуславящо значение за спора относно правилността на определението, чиято отмяна се претендира. Затова искането за отмяна му на разглежданото основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователно.

С оглед на всичко изложено по – горе настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1061191 от 18.04.2016 г. по регистъра на Софийски районен съд, подадена от Етажна собственост на сграда № 2, находяща се в УПИ № ..., местността „С.“ по плана на [населено място], поземлен имот с идентификатор № ...[жк], представлявана от Д. Д. У. Д. в качеството му на управител на етажната собственост за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила определение № 63 от 28.10.2013 г. по гр. дело № 23318/2012 г. на Софийски районен съд, І гражданско отделение, 37 състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: