Поправка на фактическа грешка относно лихва върху обезщетение

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 696

гр.София, 22.11.2024 година

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА

Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдията Максимова гр. д. № 362 по описа за 2024 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК и чл. 250 ГПК.

Постановено е решение № 597 от 17.10.2024 по гр. д. № 362/2024 г. на Върховния касационен съд, с което е отменено решение № 202 от 31.10.2023 г. на АС - Велико Търново, постановено по гр. д. № 317/2023 г. по описа на съда, в частта му, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен над сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., както и в частта по таксите и разноските в производството, като е отхвърлен предявения от П. С. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх. 2, ет. 6, ап. 12, срещу Прокуратурата на Република България, иск с правна квалификация в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ само за разликата над 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. до 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 149, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 1, предл. 1 от НК, по чл. 149, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 159, ал. 6, предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е оправдан от съда с влязла в сила на 19.01.2022 г. присъда в производството по НОХД № 505/2017 г. по описа на Русенския окръжен съд. Въззивното решение е оставено в сила в частта, в която този иск е уважен за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.

Постъпила е молба от П. С. А. чрез адвокат Н.М. от АК – Р., съдебен адрес в [населено място], [улица], ет. 1, с която се моли да бъде допусната поправката на очевидна фактическа грешка или в условието на евентуалност, решението да бъде допълнено с произнасяне относно дължимостта на законната лихва върху сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, считано от 20.01.2022 година до окончателното изплащане на сумата. Молбата се мотивира по съображения, че съдът е приел в мотивите си, че справедливото обезщетение за ищеца е в размер на 15 000 лева, заедно със законната лихва от 20.01.2022 година до окончателното изплащане на сумата, а в диспозитива на съдебното решение липсва произнасяне относно законната лихва.

По така подадената молба не е постъпил отговор от насрещната страна.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното:

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение на АС - Велико Търново, постановено по гр. д. № 317/2023 г. по описа на съда, в частта му, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди е уважен в размер на 60 000 лева. Касационната инстанция е приела, че справедливото обезщетение по иска на молителя е в размер на 15 000 лева. В обхвата на касационната проверка не е стоял въпросът за началния момент, от който се дължи законната лихва върху главницата до окончателно плащане на сумата. Този начален момент е бил установен от по-долните инстанции и не е бил преразглеждан от касационната инстанция.

В мотивите си, в заключителната част на постановеното съдебно решение, касационната инстанция е посочила крайния резултат от воденото от ищеца производство, а именно – че му се дължи обезщетение в размер на 15 000 лева, което е дължимо от 20.01.2022 година до окончателното изплащане на сумата.

По така постъпилата молба настоящият състав приема, че с оглед яснота и избягване на нееднакво тълкуване на съдебното решение при изпълнението му, и доколкото касационният съд е посочил в мотивите си началният момент, от който се дължи законната лихва върху определеното обезщетение, то следва да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт, която следва да се изправи по реда на настоящото производство по чл. 247 ГПК.

Подадената молба по чл. 247 ГПК следва да се уважи.

Предвид изложените съображения, ВКС, състав на IV г. о.

Р Е Ш И :

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 597 от 17.10.2024 по гр. д. № 362/2024 г. по описа на Върховния касационен съд, IV г. о., като след израза „ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която този иск е уважен до сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв.“ се добавя изразът „ведно със законната лихва, считано от 20.01.2022 г. до окончателното й плащане“.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: