Отмяна на влязло в сила решение поради ненадлежно връчване на книжа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 57/22.06.2023

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3986 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.11943/26.07.22 на К. С. У. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 и т.6 ГПК на влязло в сила решение №.281/13.07.21 по г.д.№.863/21 на РС Сливен - с което е уважен предявен от Е. Н. У. срещу молителката и Н. Р. У. /понастоящем бивш съпруг на последната и син на Е. У./ иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД, като е обявен за нищожен като привиден договор за продажба на недвижим имот във формата на нотариален акт №... т..., д.№.... от 21.06.16г. на нотариус Е. Ш., №.128 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие района на Сливенски районен съд. Сочи се, че К. У. не е знаела за воденото дело, тъй като призовките, адресирани до нея, са били получавани от тогавашния й съпруг Н.У. /с който е била в брак от 1999г. до 5.11.21г., от години преди последната дата са били във фактическа раздяла и тя е работила и живяла в чужбина/ без същият да я информира по какъвто и да е начин (по телефон, мейл, съобщение в социални мрежи) и й ги предаде, а една е оформена като връчена лично, без да е получавана от нея. Същевременно между двамата е налице и конфликт на интереси - с контралетър от 2020г. Н.У. и майка му Е.У. декларират, че не са желали прехвърлителния ефект, при прогласяване на нищожността имотът ще остане в патримониума на Е.У. и при евентуално наследяване ще премине върху сина й, докато молителката ще загуби 1/2ид.ч. от него. При тези обстоятелства Н.У. е имал качеството на заинтересовано от изхода на спора лице, при призоваването е следвало да се съобразява чл.46 ал.3 ГПК и той да се изключи от кръга на лицата, които могат да получават призовки за молителката. Поддържа се, че тя е узнала за делото случайно – при завръщането си в България в началото на август 2021г. за кратко с намерение да прекрати гражданския си брак, подозирайки, че и Н.У. е предприел подобна крачка, при устна справка в деловодството разбрала, че в началото на 2021г. е било образувано дело срещу нея за обявяване на нищожност на договор за продажба на недвижим имот, приключило с решение. Тогава подала молба за препис от последното /делото не било на разположение в деловодството/, не могла да го получи заради спешно отпътуване за Лондон и с решението и документите се запознала през м. юни 2022 - при следващото й прибиране в България. При тези обстоятелства твърди, че е била лишена от право да участва в разглеждането на делото и да упражни правото си на защита и не е била надлежно представлявана. Моли за отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от фаза връчване на препис от исковата молба; претендира разноски.

Ответните страни Н. У. и Е. У. оспорват молбата.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, а на основание чл.303 ал.1 т.6 ГПК, когато при нарушаване на съответните правила е била или съответно не е била представлявана от лице по чл.29 ГПК. В случая фактите във връзка с призоваването и уведомяването на К. У. са следните:

Гражданско дело №.863/21 на Районен съд Сливен е било образувано по подадена на 4.03.21 искова молба от Е. У. срещу Н. У. и К. У.. Със същата се претендира прогласяване на нищожност поради привидност на договор за продажба на недвижим имот /инкорпориран в нот.акт №..., т..., д.№.... от 21.06.16 на нотариус Е. Ш./, с който ищцата продава на първия ответник Н. У., неин син, през време на брака му с молителката К. У., свой наследствен имот. Посоченият от ищцата адрес за призоваване на ответниците Н.У. и К.У. е един и същ и съвпада с нейния домашен адрес. Към исковата молба е бил приложен контралетър от 21.09.20, в който Е. У. и Н. У. заявяват, че договорът е привиден и в действителност не са желали настъпване на прехвърлителен ефект, не са уговаряли продажна цена, такава не е била плащана и получавана. С отговора на исковата молба ответникът Н.У. е признал иска и потвърдил изложеното в исковата молба. По делото е било проведено само едно открито съдебно заседание - на 2.07.21, в което молителката не се е явила и не е била представлявана. В същото са били събирани доказателства, в това число разпитвани свидетели, и е даден ход на устните състезания. На 13.07.21 е било постановено решение №.281/13.07.21, с което искът е уважен, като е отразено, че е влязло в сила на 30.07.22г. По делото са били изпратени три призовки до ответницата К.У. на посочения в исковата молба адрес - с копие от исковата молба и доказателствата - получена на 22.04.21 от Н.У., неин съпруг; с копие от определението по чл.140 ГПК по доказателствата и уведомление за първото съдебно заседание – оформена като получена на 4.06.21 от К. У.; с копие от постановеното решение-получена на 14.07.21 от Н. У., неин съпруг. Съгласно неоспореното заключението на съдебно-графологичната експертиза /което съдът кредитира като компетентно, ясно, подробно и надлежно изготвено/ подписът във връчената на 4.06.21г. призовка не е положен от К. У.. На 3.08.21 тя е подала молба с искане за заверен препис от решението. Издаването е разпоредено на 4.08.21 и няма данни за получаване, като на 6.08.21 с полет в 6.15 молителката е отпътувала за Лондон. На 30.05.22 е подала втора молба - за издаване на незаверен препис от решението и от цялото дело, и е получила такъв на 1.06.22.

Н.У. и К.У. са сключили граждански брак на 4.11.99, прекратен с реш.№.633/5.11.21 по г.д.№.3832/21 на РС Сливен, в сила от същата дата, като производството е било образувано по подадена на 24.08.21 искова молба от К.У. чрез пълномощник адв.Русева от АК С..

Няма спор /а е видно и от приложените доказателства – договор за наем, сметки за плащане на консумативи, писмо от 9.09.20г. за предоставен статут за ограничено разрешение в Обединеното кралство съгласно Приложение ЕС към Имиграционните правила и др./, че години преди подаването на исковата молба по г.д.№.863/21 на РС Сливен съпрузите са били във фактическа раздяла, К.У. е живеела и работела в чужбина /Великобритания/, където и е плащала данъци, в това число по времето, когато се е водело горното гражданско дело за нищожност. Спори се дали след получаването на адресираните до нея призовки по същото от тогавашния й съпруг Н.У. той е изпълнил задължението си за предаване-дали я е уведомил за тях и й ги е изпратил по вайбър и месинджър /както се твърди в отговорите на молбата за отмяна и се поддържа в хода на настоящото дело от ответниците/ и получавала ли е тя лично призовката за първото съдебно заседание.

Приложената към депозирания на 3.08.22г. от Е.У. отговор на молбата за отмяна декларация на Н.У. от 3.08.22 - с която той заявява, че е изпратил на К.У. по вайбър и месинджър на телефонен номер 44 [ЕГН] всички документи, които са адресирани до нея /становище, поддържано и в неговия отговор/, не съставлява годно доказателство за установяване на този факт. Молителката изрично твърди, че не е била уведомявана за получаваните документи от вече бившия си съпруг-както със самата молба за отмяна, така и в съдебно заседание, където изрично чрез процесуалния си представител заявява, че оспорва отговора на молбата ведно с всички твърдения в него. Декларацията е частен свидетелстващ документ и съдържа изгодни /а не неизгодни/ за издателя й факти, поради което и не се ползва с доказателствена стойност /частният свидетелстващ документ има висока доказателствена стойност, когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти/. При това положение и доколкото други доказателства в подкрепа на твърденията на ответниците за информиране на молителката за получените за нея от Н.У. призовки и документи на 22.04.21 и 14.07.21 не са ангажирани /не са представени вайбър или месинджър кореспонденция, не са изслушвани свидетелски показания и др./, съдът намира тези твърдения за недоказани. От друга страна, доколкото подписът върху призовката за първото съдебно заседание, оформена като връчена лично, не е положен от К.У., тя е била нередовно призована за него и не е могла да участва лично или чрез представител и да представи по надлежен и удовлетворителен начин позицията си пред съда. Същевременно, предвид процесуалното поведение на ответника Н.У. по делото за нищожност и ангажираните доказателства действително се касае за хипотеза, в която, в контекста и на фактическата раздяла на страните и непосредствено последвалия оспореното решение развод, двамата ответници имат противоречиви интереси и Н.У. е имал качеството на заинтересовано от спора лице по смисъла на чл.46 ал.3 ГПК. От друга страна, като се има предвид, че срокът за обжалване на първоинстанционното решение тече от момента на връчването му /чл.259 ГПК/, подаването на молба за издаване на препис от решение не може да се приравни в тази връзка по последици на връчване на копие от него с нарочна призовка/съобщение или с получаването на такова в деловодството на съда. На практика молителката е била лишена както от право да участва при разглеждането на делото от първата инстанция, така и от възможност да обжалва постановеното от нея решение и по реда на инстанционния контрол да защити правата си. При тези обстоятелства правото на участие на К.У. е било нарушено и е налице основанието на чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Атакуваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на връчване на копие от искова молба и доказателства на молителката в качеството й на ответник.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК на К.У. се дължат направените разноски в общ размер на 1661,41лв. /461,41лв. ДТ, 200лв. депозит графологична експертиза, 1000лв. адвокатско възнаграждение – възражението по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност е неоснователно, тъй като уговореният и платен адвокатски хонорар не надвишава минималния съгласно чл.9 ал.4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (1000лв.)/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.281/13.07.21 по г.д.№.863/21 на Районен съд Сливен.

ВРЪЩА делото на Районен съд Сливен за ново разглеждане.

ОСЪЖДА Е. Н. У. и Н. Р. У. да платят на К. С. У. 1661,41лв. /хиляда шестстотин шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки/ разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: