Недопустимост на отмяна на съдебен отказ за регистрация на вероизповедание

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3

гр. София, 08.06.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 1934 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Н. М. З. в качеството му на председател на Църковното настоятелство на вероизповедание „Независима православна църква“ – Пловдив, представляван от адв. С. С., с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 534/2012г. на СГС, потвърдено с решение по т.д. № 183/2012г. на САС, не допуснато до касационно обжалване с определение по т.д. № 3897/2013г. на ВКС, на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК. С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е отказано вписването в регистъра на вероизповеданията на Софийски градски съд на религиозна общност – вероизповедание „НЕЗАВИСИМА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА” – Пловдив, с адрес: [населено място], [улица].

Молителят твърди, че е налице основанието на чл.303, ал.1, т.7 ГПК, тъй като с решение от 20 април 2021г., постановено от ЕСПЧ по жалба № 76620/14, е прието, че отказът, постановен по настоящото дело, нарушава правата на жалбоподателите по чл.9 във връзка с чл.11 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което отмяната на влязлото в сила решение и новото разглеждане на делото са необходими, за да се отстранят последиците от нарушението. Моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС в съответствие със задължителния правен стандарт, обективиран в решение на ЕСПЧ от 20 април 2021г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира, че с определение № 60211 от 02.11.2021г. по настоящото дело неправилно е приел подадената молба за отмяна за допустима.

Производството по чл.303 и сл. ГПК е специален извънинстанционен способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, които разрешават със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, но са неправилни поради наличие на основанията по чл.303, ал.1 ГПК и чл.304 ГПК. Съгласно т.2 на Постановление № 2/1977 г., прието от Пленума на ВС при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, но приложимо и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на производството за отмяна, на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Поради това не подлежат на отмяна определенията по движение на делата, актовете по охранителните производства и други подобни. В мотивите към т.3 и т.6 от Тълкувателно решение № 7/2014 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. е посочено, че целта на производството за отмяна е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебните актове като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора. Актовете на съда, които не разрешават материалноправен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на производството по чл.303 и сл. ГПК. Отмяната по Глава 24 ГПК не е способ за отстраняване необжалваемостта на съдебните актове, а способ за преодоляване на силата на пресъдено нещо по предмета на решението, като тази нейна цел определя и приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – съдебни решения, формиращи сила на пресъдено нещо по правния спор, и определения, имащи техните правни последици.

С молбата, по която е образувано настоящото дело, е поискана отмяна на съдебно решение, постановено в охранително производство по чл.530 и сл. ГПК вр. чл.15 и сл. от Закона за вероизповеданията. По отношение на производството по чл.15, ал.1 ЗВ /с оглед препращането в тази разпоредба/, намират приложение правилата на Част VI „Охранителни производства”, Глава 40 „Общи правила” ГПК, в това число разпоредбата на чл.540 ГПК, изключваща изрично приложимостта на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Охранителното производство е едностранно и безспорно, а постановените в него решения, макар да се ползват със стабилитет, не разрешават материалноправен спор и не се ползват със сила на пресъдено нещо. При наличие на потвърден отказ на регистърния съд би могло да се инициира ново производство за вписване на идентични обстоятелства, в което да бъде съобразено решение на ЕСПЧ, посочено в подадената молба за отмяна. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 102 от 27.02.2018г. по т.д. № 549/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 155 от 11.05.2018г. по т.д. № 800/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 467 от 06.08.2018г. по т.д. № 1809/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 66 от 15.02.2022г. по ч.т.д. № 2676/2021 на ВКС, ТК, I т.о и др.

Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 534/2012г. на СГС е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Така мотивиран и на основание чл.307, ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение от о.с.з. на 25.01.2022г. по т.д. № 1934/2021г. на ВКС, ТК, II т.о. за даване ход на устните състезания.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба на Н. М. З. в качеството му на председател на Църковното настоятелство на вероизповедание „Независима православна църква“ – Пловдив, представляван от адв. С. С., с искане за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 534/2012г. на СГС, потвърдено с решение по т.д. № 183/2012г. на САС, с което е отказано вписването в регистъра на вероизповеданията на Софийски градски съд на религиозна общност – вероизповедание „НЕЗАВИСИМА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА” – Пловдив, с адрес: [населено място], [улица].

Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: