Погасителна давност за връщане на суми и неустойка при развален предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50193
Гр.София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева Джулиана Петкова
при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.3616 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Х. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Иван Кожухаров“, срещу решение №.508/18.05.21 по г.д.№.4028/20 на АС София, 14с.- с което, след отмяна на решение от 16.12.19 по т.д.№.117/19 на ОС Монтана в частта, с която касаторът е осъден да плати на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД 76508,16лв. /като левова равностойност на 39118 евро/ и 153016,32лв. /като левова равностойност на 78235евро/, ведно със законната лихва от 3.07.19, същият е осъден да плати на В. Д. Г. на основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД съответно 39118евро и 78235евро, ведно със законната лихва от 3.07.18 до окончателното изплащане и съответни разноски. Моли се за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне на претенцията с присъждане на разноски.
Ответната страна В. Д. Г. оспорва жалбата; претендира разноски.

С определение №.174/9.03.22 е допуснато касационно обжалване по въпрос във връзка със задължението на съда да обсъди всички доказателства относно правно значимите факти и изложи правни изводи.

В отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, ВКС намира следното:

Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да обсъди и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /реш.№.283/14.11.14 по г.д.№.1609/14, ІV ГО, реш.№.220/210.15 по гд.№.2314/15, ІІІ ГО, и др./.

По основателността на касационната жалба:
Между страните няма спор относно следните факти, а и те се установяват от доказателствата по делото:

- на 29.04.08 И. Х. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Иван Кожухаров“, продавач, e сключил с В. Д. Г., купувач - през време на брака му с В. Т.-Г. /сключен на 26.05.07г., прекратен с влязло в сила на 5.01.12 решение от 13.12.11 по г.д.№.70438/11 на РС Монтана/ предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот - ап. на [улица], [населено място]; съгласно същия търговецът се е задължил да построи сградата и продаде жилището на купувача /в уговорения вид, вкл. с подови настилки, фаянс, теракот/, а последният - да плати цената 48920 евро на десет вноски в определен срок; десетата вноска се дължи при нотариален акт, но не по-късно от 30.10.09 - до която дата е следвало да бъде завършено и строителството от продавача /чл.3.1./; при неизпълнение на задълженията изправната страна има право да се откаже от изпълнението, като неизправният купувач губи капарото, а неизправният продавач дължи връщане на получените до момента суми от купувача в двоен размер /чл.4.1/;

- в изпълнение на задължението на купувача е престирана стойността на девет вноски, възлизаща общо на 39118 евро;

- с нотариална покана от 27.08.10, връчена на ответника на същата дата, В. Г. и съпругата му В.Т. са го поканили да им върне изплатените от тях суми по предварителния договор по посочена банкова сметка в 15-дневен срок поради неизпълнение на задължението му по чл.2.1 /за сключване на окончателен договор и прехвърляне на собствеността до един месец след подписване на Протокол 15/ и чл.3.1 /за завършване на СМР в срок от две календарни години от започването на строежа, но не по-късно от 30.10.09/, както и да се яви на 10.09.10 в кантората на посочения в поканата нотариус за изплащане на дължимата сума и при необходимост за подписване на анекс; поканата съдържа предупреждение, че при неплащане на задължението и непредлагане на план за погасяването му в приемливи срокове, следва да бъдат предприети всички позволени от закона мерки за събиране на сумата, като един съдебен процес би обременил ЕТ с разноски, лихви, неустойки и обезщетение за вреди и пропуснати ползи от неизпълнението;

- с нотариална покана от 18.08.11, връчена на ответника на същата дата, В. Т. го е уведомила, че задължението по чл.3.1. от договора от 29.04.08 за завършване на строителството до 30.10.09 е неизпълнено, строежът няма изгледи да бъде завършен /от две години по него не се работи и е на етап груб строеж без покрив/, вече не е налице интерес от придобиване на собствеността върху имота, поради неизпълнение на задълженията на продавача на основание чл.4.1 от договора се отказва от изпълнението му и претендира връщане на платените суми в двоен размер, като от дължимите такива в момента претендира само част - 25000лв.; същите следва да бъдат платени в 7-дневен срок по посочена в поканата сметка и при неплащане ще бъдат търсени по съдебен ред;

- с влязло в сила решение от 16.03.12 по г.д.№.528/11 на РС Монтана, потвърдено с реш. от 12.10.12 по г.д.№.194/12 на ОС Монтана, ЕТ “Иван Кожухаров“ е осъден да плати на В. Т. претендираната с поканата сума 25000лв.- неустойка по чл.4.1, дължима предвид разваления от нея като изправна страна договор поради неизпълнение на задължението за завършване на строителството в уговорения срок;

- на 27.11.15 ответникът е подписал декларация, че е уведомен за договора за цесия от 1.07.15, с който В. Т. е прехвърлила горното вземане, а на 15.07.15 е продал имота, предмет на процесния предварителен договор, на трето лице;

- на 25.07.16 е издаден Констативен акт за приемане годността за приемане на строежа /Приложение 15/.

Страните са били обвързани от предварителен договор за строеж и покупко-продажба на недвижим имот. Ищецът е изпълнявал задължението да внася дължимите вноски /невнасянето на десетата, чийто падеж съвпада с този за завършването на строежа (30.09.09)–обстоятелство, ненастъпило до 2016г., не го прави неизправен, а отделно от изложеното, ако и двете страни са неизправни, всяка от тях може да развали едностранно договора – реш.№.383/29.01.16 по г.д.№.2225/15, ІV ГО, реш.№.151/9.12.14 по т.д. №.1970/13, І ТО/. Ответникът не е изпълнил своето да построи в договорения срок до 30.10.09 недвижимия имот и съответно да го прехвърли. С нотариалната покана от 27.08.10 В.Г. и съпругата му В.Т. /договорът е сключен по време на брака им/, позовавайки се на горното неизпълнение, са заявили, че претендират връщане на платената от тях сума по предварителния договор в 15 дневен срок от получаването на поканата и сочат два начина за възстановяването й – по вписана банкова сметка или чрез лично явяване на 10.09.10 в 10.00ч. пред посочения в поканата нотариус - с предупреждение, че при липса на доброволно изпълнение правата ще бъдат предявени по съдебен ред. Изявлението на купувачите, тълкувано в неговата цялост, с оглед връзките между отделните изречения, целения резултат и цялостния му смисъл, съдържа недвусмислена воля за прекратяване на действието на договора. Искането за връщане на платената сума – доброволно - в предоставения срок, и със заплаха, че при безрезултатното му изтичане ще бъде търсена по съдебен ред, имплицитно включва изявление за отказ от договора, в това число съобразно чл.4.1, респективно разваляне /разпоредбата на чл.87 ал.1 ЗЗД, установяваща предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора могат да се отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне - реш.№.76/13.07.17 по т.д.№.1037/16, І ТО/. Отбелязването, че при явяването пред нотариус за изплащане на сумата е възможно при необходимост да се подпише анекс, следва да се тълкува във връзка с предупреждението, че при неплащане на задължението и при отказ да се предложи план за погасяването му в приемливи срокове ще бъдат предприети всички допустими от закона мерки за събиране на сумата и съдебният процес ще обремени допълнително ответника - очевидно предложението за анекс касае подписване на подходящ погасителен план, а не дерогира ясно заявената воля за прекратяване действието на договора поради неизпълнението му. Тази воля е потвърдена и в изходящата от съпругата на ищеца през време на брака им нотариална покана от 18.08.11, връчена на ответника на същата дата, в която ясно се заявява, че, предвид неизпълнението на задължението за построяване /от 2г. по строежа не се работи, той е на етап груб строеж без покрив и няма изгледи да бъде завършен – което е следвало да стане до 30.10.09г./ и отпадналия интерес от придобиване на собствеността, се прави отказ от договора /именно в съответствие със същата е постановено и влязлото в сила решение, с което е прието, че договорът е развален поради отказ от страна на купувача и на основание чл.4.1. се дължи връщане на претендираната част от платеното в двоен размер/. С оглед всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че действието на договора е било прекратено с връчването на първата нотариална покана на 27.08.10. При това положение е отпаднало основанието, на което ответникът е получил платените за придобиване на жилището вноски и той дължи връщането им-чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД. От друга страна, обаче, в хипотеза на чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо – т.е. от момента на разваляне на договора /чл.114 ЗЗД/. При тези обстоятелства и доколкото прекратяването на действието му е настъпило с получаването на първата нотариална покана на 27.08.10 /а дори да се приеме, че това е станало с получаването на втората такава на 18.08.11, отправена от съпругата през време на брака, при наведени основания за прекратяване чл.4.1. от договора и чл.87 ал.2 ЗЗД/, то към момента на предявяването на исковата молба на 18.06.19 петгодишният давностен срок /чл.110 ЗЗД/ за предявяване на вземането за полученото на отпаднало основание е бил отдавна изтекъл. Предвид изложеното претенцията е погасена по давност и като такава следва да се отхвърли. Аналогичното, предвид изтичане на съответния давностен срок, важи и за втората претендирана сума като неустойка в размер на двойния размер на платеното. Решението, с което е прието обратното, без да се съобразят всички доводи и възражения във връзка с прекратяването на действието на договора, е незаконосъобразно и трябва да се отмени на основание чл.281 т.3 ГПК.

С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски пред трите инстанции в общ размер на 10010,98лв. /400лв. адвокатски хонорар ОС Монтана, 4590,49 ДТ въззивна жалба, 200лв. адв. хонорар, 30лв., 4590,49лв. ДТ касационна жалба, 200лв. адв. хонорар ВКС/.

Мотивиран от горното и на основание чл.281 т.3 ГПК, ВКС, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №.508/18.05.21 по г.д.№.4028/20 на АС София, 14с .
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Д. Г. срещу И. Х. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Иван Кожухаров“, искове с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД за заплащане съответно на 76508,16лв. /като левова равностойност на 39118 евро/ и 153016,32лв. /като левова равностойност на 78235евро/ като неоснователни.
ОСЪЖДА В. Д. Г. да плати на И. Х. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Иван Кожухаров“ 10010,98лв . /десет хиляди и десет лева и деветдесет и осем стотинки/ разноски за всички инстанции на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: