Осъждане за избягване на данъци чрез фиктивни сделки и неоснователен данъчен кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * неплащане на данъчни задължения в големи размери * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 236

гр. София, 19 май 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора С. М., след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 321 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационно производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по жалба на подсъдимия Б. Т., чрез защитника адв.А. А., против въззивно решение № 434/17.12.2024 г., постановено по внохд № 884/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 вр. с ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Предходните инстанции без основание отказали назначаването на нова съдебно - икономическа експертиза, с която по несъмнен начин би се установило, че между „Д.“ ЕООД, на което подсъдимият е пълномощник и „Г.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД са сключени реални търговски сделки и е налице действително фактическо предаване на предмета на тези сделки. Посочено е, че в мотивите липсва анализ на наличните по делото писмени доказателства, като без каквато и да е юридическа и формална логика са игнорирани представените 3 бр. приемо - предавателни протоколи и 3 бр. складови разписки, подписани от представителите на горепосочените две търговски дружества, както и на регистрационните талони на притежаваните от дружеството на подсъдимия автомобили към инкриминирания момент. Цитираните писмени доказателства напълно опровергавали обвинителната теза, че зад процесните първични счетоводни документи не стояли „кухи“, а реални сделки. При тази процесуална доказателствена празнота не е направено обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, поради което постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и следвало да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание подсъдимият Б. Т. и защитникът адв.А. поддържат жалбата и молят тя да се уважи по изложените в нея съображения.

Представителят на върховна касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и въззивното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което е допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С присъда № 55/03.04.2024 г. по нохд № 3849/2021 г., постановена от Софийски градски съд, подсъдимият Б. А. Т. е признат за виновен в това, че в периода 12.04.2013 г. до 26.02.2014 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, със седем деяния, в качеството си на упълномощено лице на „Д.“ ЕООД, чрез фактическите действия на Е. С., въз основа на сключен граждански договор за счетоводно обслужване, е подал пред органите на данъчната администрация справки декларации по ЗДДС и отчетни регистри - дневници за покупки и продажби за дейността на дружеството и годишна данъчна декларация за 2013 г. по чл.92 от ЗКПО, като е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения на „Д.“ ЕООД в особено големи размери на обща стойност 31 820,34 лв., от които 22 627,92 лв. по ЗДДС и 9 192,42 лв. по ЗКПО, като е потвърдил неистина в подадена пред ТД - НАП гр. София справка декларация, съгласно чл.125 от ЗДДС и годишна данъчна декларация за 2013 г., съгласно чл.92 от ЗКПО, като е използвал пред органите по приходите документи с невярно съдържание – приложените към тях отчетни регистри – дневници за покупки, съставени съгласно чл.124 от ЗДДС и отразените в тях неистински документи - фактури, издадени от „Г.“ ЕООД и от „Е.“ ЕООД, по сделки, които реално не са извършени, тъй като не са осъществени доставки, като приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК е осъден на 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 2 712 лв. по сметка на СДВР и 7 760 лв. по сметка на СГС.

По жалба на подсъдимия, чрез защитника адв. А., е образувано внохд № 884/2024 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановеното по делото решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда.

Изложените в касационната жалба доводи са изцяло възпроизведени от въззивната, като в атакуваното решение, което отговаря на изискванията на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК, им е даден ясен и подробен отговор. След извършената дължима проверка на доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд изцяло се е солидаризирал с направения анализ, като е изложил собствени съображения, в които недвусмислено е посочил правно значимите обстоятелства, както и защо не кредитира определени доказателствени източници, между които визираните от страна на защита приемо - предавателни протоколи и складови разписки между „Д.“ ЕООД от една страна и „Г.“ ЕООД и „Е.“ ЕООД от друга. След като по делото е безспорно установено, че доставчиците на представляванато и управлявано от подсъдимия еднолично дружество с ограничена отговорност не са разполагали с рекламни материали и дървен материал и не са ги коректно осчетоводили, с основание е прието, че не са налице реални сделки, в който смисъл е и Решение № 3526/25.05.2016 г. по адм.д.7181/2015 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на управителя на Б. Т. против издадения ревизионен акт по отношение на процесните доставки.

Не може да се сподели и възражението в касационната жалба, че са нарушени правилата на доказване поради неназначаване на нова съдебно - икономическа експертиза. Принципно не всеки отказ на съда да удовлетвори доказателствените искания на страните съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Такова би било налице само ако са останали неизяснени обстоятелства, включени в предмета на доказване. Внимателният прочит на материалите по делото не дава основание да се приеме, че с отказа да назначи исканата нова съдебно икономическа експертиза, инстанциите по фактите са пропуснали да попълнят делото с доказателства, необходими за установяване на обективната истината, още повече, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие е назначена тройна съдебно счетоводна експертиза, чието заключение е прието, без да са направени каквито и да било възражения относно за неговата изчерпателност, убедителност или наличието на непълнота или непрофесионален подход на вещите лице към поставените им задачи, т.е. същото е пълно, ясно, обосновано и не възникват съмнения за правилността му. В случая нереализирането на исканата от защитата експертизата като един от способите на доказване не се явява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съответства не само на нито една от хипотезите за задължителност на експертното изследване, по смисъла на чл.144, ал.2 от НПК , но и отсъстват основанията по чл.153 от НПК за назначаване на допълнителна или повторна такава. Ето защо касационната инстанция прие, че в хода на воденото наказателно производство не са допуснати нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 и т.2, пр.1 вр. с ал.1, т.2 от НПК , които да налагат отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В касационната жалбата не се съдържат оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК , поради което настоящият състав не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения жалбата се явява неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 434/17.12.2024 г., постановено по внохд № 884/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: