Отказ за отмяна на влязло в сила решение за сметки за парно

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е № 707

гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в откритото съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Златина Рубиева
при секретаря Кристина Цветкова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2156 по описа за 2025 г.

Производството е по глава ХХIV-та ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 261834/16.12.2020 г. по гр.д. № 6289/2020 г., с което Софийският градски съд, потвърждавайки решение № 1136/06.01.2020 г. по гр.д. № 2171/2019 г. г. на Софийския районен съд в обжалваната част, е уважил исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. Н. Ц. и М. К. Ц..

Молителите К. Н. и М. К. Ц. обосновават основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че приложените към молбата писмени доказателства са нови по смисъла на заявеното основание и установяват нов факт от съществено значение по делото - незаконно изградена и въведена в експлоатация втора абонатна станция в сградата – етажна собственост, където се намира топлоснабденият имот.

Ответникът по молбата „Топлофикация София“ ЕАД възразява, че е неоснователна.

С определение № 3053/12.06.2025 г. по настоящото дело молбата е допусната до разглеждане. Тя е неоснователна по следните съображения:

С влязлото в сила решение са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД срещу съпрузите Ц./сега молители, предявени при условията по чл. 422, ал. 1 ГПК, за лихвоносна главница с разноски, произтичаща от неплатена цена на топлинна енергия, доставена в периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. в един топлоснабден апартамент в сграда – етажна собственост. В решението вземането е определено по основание и размер по системата за дялово разпределение (чл. 139 ЗЕ) на база доставената през периода топлинна енергия за общите части на сградата и за отопление на имотите в сградата – етажна собственост (чл. 142, ал. 2 ЗЕ) при данните от т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, отчитащ количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, отнесено към данните от индивидуалните топломери и водомери, монтирани във всеки топлоснабден имот и в частност, - от индивидуалните топломери и водомери за доставеното през периода количество енергия за топлоснабдяването и подгряването на вода в апартамента, собственост на съпрузите Ц. (чл. 145, ал. 1 ЗЕ).

От документите, представени към молбата за отмяна на влязлото в сила решение, се установява, че през 2004 г. е изградено и въведено в експлоатация самостоятелно отклонение към абонатната станция, което обслужва част от топлоснабдяваните имоти в сградата – етажна собственост и в частност, апартамента на съпрузите Ц.. Документите не доказват твърденията в молбата, че съоръжението е изградено и въведено в експлоатация в нарушение на нормативните изисквания. Напротив, те доказват обратното. Издадени са необходимите строителни книжа, извършени са проби и е установена годността му да бъде въведено в експлоатация.

Настоящият състав намира за ненужно да изследва дали тези писмени доказателства са нови в смисъла на заявеното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не е налице втората кумулативна предпоставка за отмяна на влязлото в сила решение – да са от съществено значение за разрешения спор. Съгласно § 1, т. 1 ДР ЗЕ по смисъла на този закон, абонатната станция е уредба, чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Законът урежда и възможността към абонатната станция да има самостоятелно отклонение (чл. 153, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ). При сградите – етажна собственост това означава, че чрез такова съоръжение се извършва подаване, измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към част, а не към всички самостоятелни имоти в сградата на етажната собственост. Установеното обстоятелство – законно изградено и въведено в експлоатация самостоятелно отклонение към абонатната станция в сградата – етажна собственост през 2004 г., обслужващо топлоснабдявания апартамент, собственост на съпрузите Ц., не рефлектира върху това, което е прието с решението. Цената на доставената топлинна енергия в периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. е определена при условията по чл. 139 – чл. 145 ЗЕ, като е спазено законовото изискване данните от т.нар. общ топломер, отчел количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, да се отнесе към данните в индивидуалните топломери и водомери, монтирани във всеки топлоснабден имот, като задължението е определено по основание и размер според отчета на индивидуалните топломери и водомери за доставената енергия за топлоснабдяване и подгряване на вода в собствения на Ц. апартамент.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на К. Н. Ц. и М. К. Ц. за отмяна на влязлото в сила решение 261834/16.16.12.2020 г. по гр.д. № 6289/2020 г. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.