Дължимост на суми за реално потребена ток при манипулиран електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. София, 19.03.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

изслуша докладваното от съдия СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 1848/2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, гр. Варна против решение № 485 от 10.04.2020 г. по гр. дело № 239/2020 г. на ОС /Окръжен съд/ - Варна, гражданско отделение, ІІ въззивен състав.

Ответникът – С. В. К. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК е изложил становище за законосъобразност на въззивното решение.

С определение № 814/25.11.2020 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване по следния правен въпрос: „Когато е повдигнат спор пред граждански съд във връзка с обществени отношения по доставка и потребление на ел. енергия, по отношение на които липсва относима материално правна норма в специална нормативна уредба, следва ли съдът да приложи чл. 46, ал. 2 от ЗНА и да установи съществуващи разпоредби, които се отнасят до подобни случаи ?“. В определението по чл. 288 ГПК, цитираният въпрос е приет за релевантен, тъй като е разгледан от състава, изложил мотиви, съдържащи извод за липсата на материален закон, съобразно който да се извърши преценка за законосъобразност на извършената от дружеството корекция. Разрешението на въззивния съд по разгледания правен въпрос е в противоречие с тълкуването, обосновано в практиката на състави на ВКС - решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. дело № 2991/2018 г. на ІІІ г.о. и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. на ІІІ г.о. Практиката на ВКС в аналогични хипотези е приела, че дори и да е налице непълнота в относимите към правоотношението за доставка и потребление на ел. енергия разпоредби, приложение намират общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената електрическа енергия. Прието е още, че според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена в по-малък размер и съответно е заплатена по – ниска цена, съответно се дължи разликата . Изводите в цитираната практика, даващи отговор на поставения правен въпрос се споделят от настоящата инстанция.

Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното:

С цитираното въззивно решение е потвърдено решение № 5722 от 13.12.2019 г. по гр. дело № 13564/2019 г. на ВРС /Варненски районен съд/, гражданска колегия, ХХV състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен иск, предявен от С. В. К. против „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 5467.02 лв., начислена по фактура № 00284395708/14.08.2018 г., представляваща корекция на сметка за периода 15.08.2017 г. до 14.08.2018 г. по клиентски № [ЕГН], абонатен № [ЕГН], с адрес на потребление , [населено място],[жк], [жилищен адрес] осъден е ответника да заплати на ищеца сумата 933.92 лв., разноски на основание чл. 87, ал. 1 ГПК. Въззивната инстанция в решението си се е произнесла и по претендираните разноски, като е присъдила в полза на въззиваемия С. В. К. сумата 768 лв., разноски за второинстанционното производство. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните по делото е възникнало валидно облигационно правоотношение, по договор за доставка на ел. енергия, съгласно клаузите на което ответното дружество продава на ищеца ел. енергия срещу насрещното корелативно задължение за заплащане на определена цена. Констатирано е още, че на 14.08.2018 г. /протокол № 1104871/, служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ /средство за търговско измерване/ в имота на ищеца, потребител на ел. енергия с клиентски номер [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] с адрес на потребление , [населено място],[жк], [жилищен адрес] в присъствието на сина му – Н. К., демонтирали са СТИ и са изпратили същото за техническа проверка в БИМ /Български институт по метрология/. Видно от мотивите на въззивното решение, за извършената проверка е съставен констативен протокол № 1920/16.08.2019 г., в който са вписани показанията на демонтирания електромер. Изложено е въз основа на съдебно-техническата експертиза, че СТИ е в метрологична годност, но при техническата проверка е установено наличие на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по – точно в тарифната схема, има наличие на показания в тарифа 3, регистър 1.8.3. Съдът е приел въз основа на съдебно-техническата експертиза, че корекцията ел. енергия не е от редовен отчет, не е изчислена по методиката за корекция на сметка. В мотивите е посочено, че вещото лице е допълнило в открито заседание, че количеството ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър е преминало през измервателната система на електромера, от който факт е направило извод, че същото количеството ел. енергия е доставено до обекта и потребено. Изложено е също така, че на основание извършената проверка от „Електроразпределение Север“ АД /старо наименование „Енерго-Про мрежи“ АД/ е изпратено съобщение до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена ел. енергия. Въз основа на представеното становище за начисление на ел. енергия от 19.08.2019 г., съдът е приел за установено, че е начислена общо 29162 кВТч енергия за периода от 15.08.2017 г. – 14.08.2018 г. на обща стайност 5467.02 лева, съобразно фактура № [ЕГН]/21.08.2019 г., която е изпратена на ищеца.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел следните правни изводи. Развил е съображение за неприложимост на чл. 50 ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, тъй като нормата се прилагала при дефект в измервателното устройство. Направен е извод, че дори и чл. 50 ПИКЕЕ да е основание за служебно коригиране на сметка на потребителя, разпоредбата не можела да се приложи, тъй като към датата на проверката останалите разпоредби на ПИКЕЕ не можели да покрият всички изисквания за надлежно извършване на процедурата за корекция. Разпоредбите на чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ били неприложими. Съставът счита, че след отмяната на чл. 41-чл. 44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсвал ред и предпоставки за проверка на метрологичната, функционалната и техническата изправност на СТИ. Съставът е приел още, че извършените от ответника по иска действия не били изрично регламентирани, поради което не били основани на закона. Крайният извод на въззивната инстанция е, че липсва приложим материален закон в съответствие, с който да бъдат установени случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, тъй като с решение на Върховен административен съд е отменена включително разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ, определяща редът, по който се извършват проверките на СТИ. Съдът намира, че липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. Съставът е изложил още, че не били събрани доказателства ищецът да се е съгласил с начин на отчитане и остойностяване на ел. енергията, при който ответникът претендира цена за технологични разходи по отчетена в „скрит“ /невизуализиран/ регистър енергия. Посочено е, че при този начин на отчитане нямало как потребителят да бъде информиран за консумираната от него ел. енергия, като в тази връзка са разгледани мерки за защита на потребителите, прокламирани в Приложение № 1 към Директива 2009/2/ЕО. В заключение, съставът е приел, че т.нар. „скрит“ регистър не се използва по техническото му предназначение, създава предпостваки за манипулиране, като негативните последици от това следва да се възложат в тежест на по - силната страна в правоотношението.

Изводът на въззивния съд, че липсва приложим материален закон за установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, както и че липсващата нормативна уредба не може да бъде заместена по аналогия с правни норми от други източници на правото, е неправилен, с оглед дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване. Отговорът на цитирания правен въпрос за конкретния случай определя друг решаващ извод, а именно, че при отсъствието на специална уредба, приложение намира правилото на чл. 183, ал. 1 ЗЗД. Съгласно същото, при неизпълнение на задължението за заплащане цената на доставената стока, за купувача по договора за продажба възниква договорна отговорност. Следователно изводите на въззивния съд са направени в нарушение на материалния закон – чл. 183, ал. 1 ЗЗД.

Обстоятелство, останало неизяснено по делото е това за наличието на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. В мотивите на решението си съставът не е изследвал констатациите, които е извел въз основа на съдебно-техническата експертиза, затова че техническите характеристики на процесния електромер не съответстват на изискванията – установено е наличие на вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по – точно в тарифната схема. Съдът не е направил изводи по отношение на собствените си констатации, изведени от протокола на БИМ, затова че са налице показания в тарифа 3, регистър 1.8.3., което както е отразено в мотивите, не е нормално, тъй като обектът е параметризиран да отчита по две тарифи – битов абонат. Въззивният съд е приел, че при отсъствието на предвидени правила в закона е изключено правомерното провеждане на прилаганите от доставчика процедури. Съдът не е извършил преценка на доказателствата за това, доказан ли е фактът на реално потребление на посоченото в скрития регистър количество ел. енергия. Неизяснен е останал въпросът, налице ли е външна софтуерна намеса, кога, от кого, по какъв начин е осъществена и др. За изясняване на тези въпроси е било необходимо да се изплозват специализирани знания на вещо лице – софтуерен специалист, който да отговори и на въпросите, за начина и момента на осъществяване на софтуерна намеса в програмата за параметризация на СТИ, както и да отговори на въпросите относно това, възможно ли е съответно количество електроенергия да премине през СТИ в рамките на процесния период. В правомощията на съда е преценката при определяне на вещото лице да възложи изпълнението на експертизата на специалист, който е компетентен да отговори на конкретните въпроси. В случая, за да се отговори на посочените въпроси, е било необходимо да се назначи и софтуерен специалист. С оглед на изложеното, както и при съобразяване на оплакванията във въззивната жалба е следвало въззивният съд да констатира непълнота в съдебно-техническата екпертиза, да допусне допълнителна експертиза в хипотезата на чл. 201 ГПК, за да бъдат изяснени спорните факти, в който смисъл са и разрешенията в т. 3 от ТР № 1/19.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е било и служебното назначаване на експертиза, предвид оплакванията във въззивната жалба за процесуално нарушение на първата инстанция, състоящо се в необоснованост на изводите относно реалното потребление на ел. енергия, натрупана в скрития регистър вследствие на установена от БИМ външна намеса в тарифната схема на СТИ /т. 5 от конститвен протокол на БИМ № 1920/16.08.2019 г. – АУ – Е 000029-45836/17.08.2018 г./.

Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора за нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК са основателни. Съставът на ВКС приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение. Доколкото порокът не може да бъде поправен от касационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да съобрази дадените по – горе указания, да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради изложеното, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Допуснатите нарушения включват и трите категории основания, регламентирани в нормата на чл. 281, т. 3 ГПК – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК.

Спорът за присъждането на разноски пред ВКС ще следва да се разреши по реда на чл. 294, ал. 2 ГПК от съда, на който е изпратено делото.

По тези мотиви, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 485 от 10.04.2020 г. по гр. дело № 239/2020 г. на Окръжен съд - Варна, гражданско отделение, ІІ въззивен съдебен състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Варна.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: