Дължимост на сметка за ток при отчетени показания в скрит регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

9

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60145

гр.София 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОЯН ЦОНЕВ

ЛЮБКА АНДОНОВА
при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3389 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД със седалище в [населено място], подадена чрез процесуалния представител на дружеството адв.М. Л. срещу решение № 260234 от 29.7.2020 г, постановено по гр.дело № 409/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 5860/19.12.2019 г по гр.дело № 10678/19 г на Районен съд-Варна. С първоинстанционното решение е признато за установено на основание чл.124 ал.1 ГПК по отношение на касатора, че А. В. Р. от [населено място] не дължи сумата 7736, 21 лв 21 лв, за която е издадена фактура от 27.6.2019 г за периода 27.6.17 г-26.6.18 г.
В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, необосновано, постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба А. В. Р. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Р. С. от ВАК. Претендира разноски, сторени в това производство.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК.С въззивното решение е прието, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект-недвижим имот в [населено място], [община], област В. .Ответникът претендира заплащане на сумата 7736, 21 лв 21 лв, за която е издадена фактура от 27.6.2019 г за периода 27.6.17 г-26.6.18 г.и представляваща доставена и потребена от абоната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, дължима на основание чл.50 от ПИКЕЕ.Безспорно е, че между страните съществува валидно договорно правоотношение, по силата на което ищеца се явява потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия.Извършена е проверка на изправността на средството за търговско измерване, резултатът е обективиран в протокол, като е установено, че в скрит регистър 1.8.3 има показания в размер на 41672 квтч, която не е отчетена и заплатена от абоната.Липсват данни за техническа неизправност на електромера.От приетото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза е установено, че е налице неправомерно софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране на отделните тарифи/регистри/, с цел неотчитане в пълен обем по двата видими регистъра за дневна и нощна тарифа.Констатираното вмешателство е извършено чрез вмешателство в тарифната схема на електромера, като не е възможно да се установи в кой часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както и в кой момент е започнало това натрупване.За прочита на скрития регистър е необходим специален софтуер, с който разполага собственика на средството за измерване, но не и абоната, който на практика няма достъп до електромера.Ответното дружество се позовава на предвидената в чл.50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ обн.ДВ.бр.98, в сила от 16.11.13 г/ възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установено посредством метрологична експертиза несъответствие на данните на параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от ищеца количества ел.енергия.Цитираните Правила са издадени от председателя на ДКЕВР и имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт.Съгласно чл.50 от ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея операторът на съответната мрежа коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетено количество и преминало количество за времето от допускане на грешката до установяването й за период не по-дълъг от 1 година.Към датата на извършване на проверката-30.5.18 г е отменена разпоредбата на чл.47 ПИКЕЕ, към която пряко препраща чл.50 относно реда за установяване на несъответствието чрез съставяне на констативен протокол като предпоставка за извършване на корекционната процедура, последната е приета от съда за незаконосъобразна и не е основание за ангажиране на отговорността на потребителя.СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора, а данните за измерването, съхранявани в измервателната система са защитени от пряк локален или дистанционен достъп, чрез пароли,определени от собственика.Ответникът не е доказал кога натрупаната в скритите тарифи енергия е доставена на абоната и, че ответното дружество е доставило на ищеца и той е потребил фактурираното количество ел.енергия, предмет на извършената корекция.Предвид на изложеното е потвърдено първоинстанционното решение, с което предявеният иск е уважен като основателен.
С определение № 146 от 5.3.2021 г, постановено по делото, ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т. ГПК по въпроса „налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената ел.енергия, след изменението на Закона за енергетиката в сила от 17.7.12 г, но при действието на чл.48-51 от ПИКЕЕ /Правила за измерване на количеството електрическа енергия/, в сила от 16.11.13 г.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване.
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя. Съгласно формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, споделена и от настоящия съдебен състав, в периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. на 5чл. състав, и решение № № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на осн. чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена електроенергия. Правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Те са приложими и, когато специалните правила са отменени. Така, след отмяната на ПИКЕЕ и липсата на нови правила, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото.
По касационните оплаквания:
Решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаването на предявения отрицателен установителен иск са следните: Процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената, дължима от ищеца за реално доставена и консумирана за минал период електроенергия, като корекцията е извършена от ответното енергоснабдително предприятие при действието на последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.07.2012 г., както и при действащите от месец ноември 2013 г. ПИКЕЕ, които са частично отменени, с изключение на чл.чл. 48-51, на 14.02.2017 г., когато е обнародвано в ДВ решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, с което е постановена отмяната. Запазилите действие чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ посочват предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и процедурата – компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма, обективираща установяване на препоставките и т.н., не са регламентирани в действащите към момента на проверката ПИКЕЕ, респ. – отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби на същите, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Предвид така изложеното, въззивният съд е достигнал до извода, че така действащата част от ПИКЕЕ не отговаря на изискванията на чл. 83 от ЗЕ, като в тази връзка са изложени и съображения, че от анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЕ следва, че корекционните процедури трябва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, които са подзаконов нормативен акт, а не в общите условия (ОУ) на договорите; аргумент за това е изведен и от нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от ЗЕ (в редакцията – ДВ, бр. 54/2012 г.), които препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед на това, окръжният съд е приел, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът и принципите за извършване на корекции на сметки. Съдът е изложил и съображения, че действащите след частичната отмяна норми на чл.чл. 48-51 от ПИКЕЕ не изпълняват функциите, възложени им с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, тъй като същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на корекционните процедури; липсват правила – кога, къде, през какъв период, в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да извърши проверката и в какъв акт следва да я обективира. С оглед това, въззивният съд е приел, че при липса на такива правила, доказване наличието на предпоставки за извършване на корекция не би могло да бъде осъществено – недопустимо е приложението на общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия се регулират от специалния ЗЕ, респ. – недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства – чрез свидетелски показания например, да бъде установяван фактът на констатирано неточно измерване; същото е невъзможно, доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ (например за понятието „обща точност“ и за допустими граници на грешката). Изтъкнато е и че няма как общите закони да намерят приложение в отношенията, които се регулират по специален ред, и в регулирането на които държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото не е предвидено при приемането на общия закон. Въззивният съд е намерил за правно неоправдано и регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на специален закон, да се осъществява смесено – както в специален закон, така и в общите граждански закони. Предвид така изложените съображения, окръжният съд е приел, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване на предпоставките за извършване на корекция, води до невъзможност за прилагане на действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните количества енергия. С оглед на това въззивният съд е достигнал и до решаващите си изводи, че след отмяната на правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на сметките на абонати при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от доставчика и потребената от абоната електрическа енергия за минал период, то липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват електроенергия на това основание; респ. – при липсата на предвидена в действащото законодателство възможност за едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и на сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действащата норма на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът-касатор. Въззивният съд е разрешил поставения по делото материалноправен въпрос в противоречие с дадения по-горе отговор на същия, респ. – въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, до което се е стигнало вследствие съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото е предявен е отрицателен установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК – нормата е процесуалноправна и сочи реда и процесуалните предпоставки за допустимост на претенцията, но не и материалноправната квалификация на иска, която в случая е чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане (петитум). Съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на този предмет, очертан в исковата молба, съответно – уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен след надлежно заявени искания. Важно е не как страната сама определя, било само с позоваване на правна норма, било понятийно, спорното и преюдициалните права и правоотношения, което е квалификация на спорното право, а какви са фактическите твърдения, въз основа на които извлича спорното материално право. Последното се квалифицира от съда. Въззивният съд, като втори по ред по съществото на спора, не обсъжда правилността на фактическите и правни констатации на първоинстанционния съд, а само съпоставя своя краен извод по материалния спор с този на първата инстанция, като прилага и относимата материалноправна норма към конкретния спор. Следователно въззивният съд може да преквалифицира претенцията и сам, защото става реч за нарушение на материален закон, и да се произнесе съобразно приложимата правна норма, ако намери, че първоинстанционният съд е сгрешил. В случая, след като правилно съдилищата – и първостепенния, и въззивния, са приели, че разпоредбите на ПИКЕЕ за едностранна корекция на сметки, са неприложими, е трябвало да съобразят относимата към спорното договорно правоотношение материалноправна норма – чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 7 от ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината – чл. 10 от ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – например чл. 164 от ГПК). В случая окръжният съд, като е изходил от фактите и обстоятелствата, посочени в основанието на исковата молба, не е квалифицирал точно искането и така е приложил неправилно материалния закон. В случая не е налице недопустимост на произнасянето, а неправилност на решението. Когато съдът се е произнесъл по фактите, твърдяни от ищеца, обосновавайки защитаваното субективно материално право, по заявения петитум и между насрещните страни в процеса, няма произнасяне по непредявен иск, дори и при грешна правна квалификация. Освен това, въззивният съд е ценил приетото по делото експертно заключение на вещото лице електро-инженер, което заключение е недостатъчно обосновано и аргументирано – в него основно са възпроизведени данните от писмените доказателства по делото, без да са дадени ясни и мотивирани отговори на поставените задачи; наред с това вещото лице е давало отговори на правни въпроси, което е единствено от компетентността на съда.
В заключение, въззивното решение следва да бъде отменено и делото – върнато на окръжния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, въззивната инстанция следва да изясни твърденията на ответника – порцесното незаплатено количество електроенергия за какъв период от време е доставено, като даде възможност на насрещната страна да направи възражения във връзка с уточнението. Въззивният съд следва да допусне повторна, комплексна съдебна експертиза, като укаже на ответника задължението му да внесе депозит за възнаграждение на съдебните експерти. Съставът на експертизата следва да включва, освен вещо лице електро-инженер, още и софтуерен специалист, които да дадат обосновано и аргументирано заключение по следните задачи: преминала ли е реално през процесното СТИ, отчетената в тарифа Т4 (1.8.4) електроенергия, и през кой период от време; какви са били показанията на тарифите на процесното СТИ при монтирането му в имота на ищеца; разполага ли дружеството-доставчик със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която чете данни; какво означава и по какъв начин е възможна констатираната в протокола на БИМ, „външна намеса в тарифната схема на електромера“, като и какво означава „електромерът не съответства на технически характеристики“; възможно ли е в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение. Въззивният съд следва да даде възможност и на страните да формулират задачи към експертизата, но и като прецени тяхната относимост към предмета на доказване по делото, преди да ги допусне.

Съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260234 от 29.7.2020 г, постановено по гр.дело № 409/20 г на Окръжен съд-Варна, Гражданско отделение.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.