Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба за развален договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 537
гр.София, 29.09.2025г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 181 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. С., чрез адв. М. С.- Ц., срещу решение № 527/11.10.2024г. по гр.д.№466/24г. по описа на Окръжен съд Враца, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен предявения от касатора срещу Г. К. К. и В. М. Т. иск по чл. 55, ал.1, предл.3то ЗЗД за солидарното им осъждане за 13 500 лева, получени по развален устен договор за строителство на сграда в имот с идентификатор ... в [населено място].

Касаторът иска отмяна на въззивното решение, изразявайки несъгласие с основния мотив за отхвърляне на исковата му претенция, а именно, че не е дал подходящ срок за изпълнение преди да развали договора.

Насрещните страни по касационната жалба – ответниците Г. К. К. и В. М. Т., не са заявили становище.

С определение № 2516/20.05.2025г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При същата съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира следното:

В исковата молба ищецът е твърдял, че е сключил с ответника / без да уточнява кой от двамата/ устен договор за изграждане на сграда – къща в собствения му имот в [населено място]. В изпълнение на този договор предал на първия ответник – Г. К., в периода февруари – март 2022г., 5000 лева на ръка, а на втория ответник В. Т. - общо 8500 лева, на три пъти. Ответниците изкопали трап и излели един кубичен метър бетон, след което изоставили работата още през 2022г. Отказали да строят, както и да върнат получените пари, поради което ищецът ги уведомил устно, че разваля договора и поискал да му върнат парите. При тези твърдения е формулиран петитум за солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят на ищеца получената по разваления договор сума 13500 лева.

Исковата молба, по която е образувано делото, е нередовна.

За изясняване същността и характера на заявеното за защита от ищеца субективно право е необходимо по реда на чл. 129 ГПК той да уточни обстоятелствената част и петитума на иска си, като: 1/ индивидуализира разваления договор за строителство, като посочи кога е сключен и с кого от двамата ответници, и изясни съдържанието му, като опише конкретно сградата, която е следвало да бъде построена - конструкция, етажност, застроена площ и т.н. и посочи договорения срок за изпълнение и договореното възнаграждение за изпълнителя, като изрично заяви дали същото е за труд и материали или само за труд; 2 / да уточни периода на всяко от извършените плащания в изпълнение на договора и заяви дали те са авансови части от договореното възнаграждение; 3/ в случай, че договорът е сключен само с един от ответниците, да изложи фактически основания за искането си другият ответник да бъде солидарно осъден да върне полученото по разваления договор.

Констатираните от касационната инстанция нередовности на исковата молба не са установени от въззивната инстанция. Така, решаващи й изводи за наличие на виновно неизпълнение на договореното задължение и за необходимост от даване на подходящ срок за изпълнение, за да упражни изправната страна правото си да развали договора, са останали произволни – трябва да са ясни параметрите на поетото задължение, за да се доказва изпълнението му и необходимостта да се предостави допълнителен срок за такова в хипотезите на чл. 87 ЗЗД.

Съгласно разрешенията на ТР № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК и ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор. Следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовности на исковата молба в хипотезите на чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК (каквито са процесните), за да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на спора. Когато неизпълнението на това задължение доведе до разглеждане на нередовна искова молба, чиито дефекти са неотстраними от касационната инстанция (както в случая), решението на въззивния съд следва да се обезсили, а делото - да му се върне за отстраняване нередовността.

В приложение цитираните постановки на задължителната практика на ВКС въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4 , вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК , а делото – върнато на въззивния съд за произнасяне след отстраняване нередовностите на исковата молба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 527/11.10.2024г. по гр.д.№466/24г. по описа на Окръжен съд Враца и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: