Практика · Върховен касационен съд · 04 Февруари 2020
Неуважена молба за отмяна на съдебно решение за собственост на имот
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Молител иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, с което е уважен отрицателен установителен иск за собственост срещу него. Той се позовава на ново писмено доказателство от поземлена комисия и твърди противоречие с предходно съдебно решение. Върховният касационен съд оставя молбата без уважение, тъй като документът не доказва нови обстоятелства, а между делата липсва идентичност на страните и предмета.
Какво приема съдът
Отмяна на влязло в сила решение поради нови доказателства не се допуска, ако документът установява факти, които вече са били известни и обсъдени по делото. Отмяна поради противоречиви решения изисква пълна идентичност на страните, искането и правното основание по двете дела.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на решениеновооткрито доказателствопротиворечиви решенияотрицателен установителен искземеделска земяиндивидуализация на имот
Текстът на акта
Ключови фрази 1 4 Р Е Ш Е Н И Е № 191 СОФИЯ, 04.02.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 2428/2019 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Х. И. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 313 от 30.11.2017 г. по в.гр.д. № 423/2017 г. на Окръжен съд-Добрич. С него е потвърдено решение № 40 от 04.05.2017 г. по гр.д. № 561/2015 г. на Районен съд - Каварна, с което е уважен предявеният от Р. И. О. и Р. И. О. против молителя отрицателен установителен иск за собственост, като е признато за установено по отношение на ищците, че Х. И. П. не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор .... по КККР на [населено място]. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че е налице новооткрито писмено доказателство, което е от съществено значение за изхода на делото, тъй като касае индивидуализацията на недвижимия имот. Твърди също, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на друго влязло в сила решение, което обуславя наличие на основание за отмяна и по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Ответниците по молбата за отмяна изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Писменото доказателство, което молителят представя, не е новооткрито по смисъла на закона, и не е налице влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови решението, чиято отмяна се иска, въззивният съд е приел, че спорният имот е бивша земеделска земя. Той е идентичен с имот № .... по кадастрален план, одобрен през 2004 г., който е възстановен на наследниците на И. И. О. с решение на ОСЗ- [населено място], вписано в службата по вписванията на 17.08.2004 г. Ищците по делото са негови наследници. С решение № 1412 от 29.07.2008 г. на ОСЗГ- К. на наследниците на И. П. П., един от които е молителят, е възстановено право на собственост върху 1000 кв.м от имоти пл. № ...., .... и .... по кадастрален план, изработен през 1953 г. В решението е посочено, се издава въз основа на решение № 267 по гр.д. № 23/2006 г. на Окръжен съд- Добрич. С него по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от молителя Х. И. П. е признато за установено, по отношение на П. П. Л., П. А. Д. и Л. А. Д. правото на собственост на И. П. П. върху 1000 кв.м в идеални части от земеделска земя, съставляваща по кадастрален план на [населено място] от 1953 г. имоти пл.№№ ...., .... и .... Ответниците по това дело са били наследниците на К. А. Д.. През 1970 г. тя е дарила на своя син А. П. Д. празно място от 8 000 кв.м, представляващо части от имоти пл.№ ...., .... и .... От своя страна А. Д. продал през 1972 г. на И. И. О. – наследодател на ищците по настоящото дело, 1000 кв.м представляващи части от посочените три имота /нот. акт № .... г./, и на наследодателя на молителя- И. П. П.- също 1000 кв.м празно място, съставляващо част от тези имоти/ нот. акт .... г./. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че решение № 267 по гр.д. № 23/2006 г. на Окръжен съд- Добрич и постановеното въз основа на него решение № 1412 от 29.07.2008 г. не легитимират молителя- ответник по отрицателния установителен иск за собственост, за собственик на процесния имот, тъй като с тях е признато правото на собственост на наследодателя му върху 1000 кв.м в идеални части в рамките на трите имота, без да са определени границите на възстановения имот, индивидуализиращи го като самостоятелен обект на правото на собственост. Според молителя, представеното в настоящото производство удостоверение № РД-05-4 от 28.01.2019 г. на ОСЗ – К. е от съществено значение за изхода на спора, тъй като изяснява, че в решението на административния орган не са посочени граници, защото такива не са посочени и в решението по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, въз основа на което е издадено решението. Обстоятелството, че решение № 1412 от 29.07.2008 г. на ОСЗ - К. е издадено въз основа на решение по гр.д. № 23/2006 г. на Окръжен съд- Добрич, постановено в производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, както и съдържанието на съдебния и на административния акт, са били известни на съда и на страните при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, тъй те са били приложени към делото и са обсъждани в мотивите както от първоинстанционния, така и от въззивния съд. Безспорно е установено въз основа на тях, че на наследодателя на молителя е признато право на собственост върху 1000 кв.м в идеални части от имоти пл.№ ...., .... и .... по КП на [населено място] от 1953 г. В този смисъл представеното с молбата за отмяна писмено доказателство няма характер на новооткрито по смисъла на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не установява ново за спора обстоятелство, което решаващият съд не е могъл да вземе предвид при разрешаване на спора за собственост. Поради това то не осъществява хипотезата на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Не е налице и основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, отмяна на влязло в сила решение на това основание може да се иска, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. В случая се твърди противоречие с решение № 267/20.09.2006 г. по гр.д. № 23/2006 г. по описа на Окръжен съд- Добрич, но между двете дела няма нито обективна, нито субективна идентичност. По тези съображения молбата за отмяна на заявените основания по чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед този изход на делото молителят Х. И. П. следва да бъде осъден да заплати на ответниците по молбата за отмяна Р. И. О. и Р. И. О. разноски за адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство в размер на 500 лв. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Х. И. П. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.1 и 4 ГПК на влязлото в сила решение № 313 от 30.11.2017 г. по в.гр.д. № 423/2017 г. на Окръжен съд-Добрич. ОСЪЖДА Х. И. П. да заплати на Р. И. О. и Р. И. О. разноски по делото за настоящото производство в размер на 500/ петстотин/ лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
Решението прилага закона, както е изглеждал на 04 Февруари 2020 - не днешния текст. Може да питаш по редакцията от тогава.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.