Дължимост на ток, отчетен в невизуализирана тарифа на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50078

гр. София 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 19 април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1837 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адв. А. М. срещу решение № 99/11.03.2022 г. по в.гр.дело № 718/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 887/22.07.2021 г. по гр.дело № 1229/2021 г. на Районен съд Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД [населено място], че О. Ц. Р. от [населено място] не дължи на дружеството сумата от 13 784.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.55 ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕИК] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес [населено място], община В.Т.. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли.

Ответникът по жалбата О. Ц. Р., чрез адв. Й. Х. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.

С определение № 50086/15.02.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства? Когато за отделен факт липсват преки доказателства, следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил? Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който според опитните правила, т.нар. презумпция ад хоминем, съпътства друг, установен по делото факт?

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

С обжалваното решение № 99/11.03.2022 г. по в.гр. дело № 718/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново е потвърдено решение № 887/22.07.2021 г. по гр.дело № 1229/2021 г. на Районен съд Велико Търново, с което е прието за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД, [населено място], че О. Ц. Р. от [населено място] не дължи на дружеството сумата в размер на 13 794.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.55 ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕИК] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес [населено място], [община], за която е издадена фактура № 010652511556 от 25.02.2021 г.

От фактическа страна е прието за установено следното:

Прието за безспорно между страните, че ищецът е потребител на електроенергия за обект на адрес [населено място], [община] по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От приложения по делото протокол № М 50334225/08.04.2016 г. на обект [населено място], [община] за абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН] е монтиран електромер с фабричен № 1114 0215 6612 1446 и година на производство – 2015 г., с показания за нощна тарифа – 0 и дневна тарифа – 0.

Видно от приложения заверен препис на констативен протокол за техническа проверка № 5500742 на 04.02.2021 г. длъжностни лица от „Електроразпределение Север” АД [населено място] са извършили техническа проверка на средството за търговско измерване с фабричен № 1114 0215 6612 1446, находящо се на адрес в [населено място], община в.Т., за клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН]. В протокола е удостоверено, че по време на проверката СТИ е демонтирано при показания: тар.1 – 008101 квтч; тар.2 – 021476 квтч; тар.3 – 075127 квтч ; тар.обща 104705 квтч. В протокола е отразено, че СТИ ще бъде предадено в БИМ за експертиза. Монтирано е ново СТИ при показания: 15.8.1 - 000000; 15.8.2 – 000000; 15.8.3 – 000000; 15.8.4 – 000000, 15.8.0000. В протокола са посочени имената на служителите на „Електроразпределение Север” АД, които са участвали в извършване на проверката и е подписан от тях, както и от Ю. Й. Р., посочена като член на домакинството на клиента – съпруга.

От приложения Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № от 09.02.2021 г. на БИМ, обект на изследване е СТИ с идентификационен № , предоставен в запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № , която съответства на тази, посочена в КП № 5500742 от 04.02.2021 г. В протокола е удостоверено, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера, както и наличие на всички необходими обозначения на табелката на електромера. Не е установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 0075127.095 квтч, която не е визуализирана на дисплея на електромера. Последният съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.

С оглед на установените от метрологичната експертиза обстоятелства, на 24.02.2021 г. е съставено становище от „Електроразпределение Север“ АД за начисление на електрическа енергия в размер на 75127 квтч за периода от 09.04.2016 г. до 04.02.2021 г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание член 55 от ПИКЕЕ. За стойността на служебно начислената електроенергия, възлизаща на 13 794.19 лв., ответното дружество е издало фактура № 01065221556 от 25.02.2021 г.

От показанията на разпитания свидетел Л. С. Ш. работещ като „Специалист енергиен контрол” в ЕРП Север АД се установява, че през месец февруари извършили проверка в [населено място] с колегата С. С. във връзка със загуби на трафопоста, на който се намира абонатът. При проверката установили, че електромерът измерва точно минаващата през него електроенергия, но има киловати на тарифа, която не се отчита от инкасатора и то много киловати - над 75000. Наличието им установили след като използвали служебния лаптоп и след изчитане показанията и данните от електромера с преносима глава, която се залепва към предния край на електромера. Посочил е, че по този начин не се нарушават държавни и ведомствени пломби на електромера и не се влияе върху работата на електромера. Твърди, че точността на електромера установили с преносим еталонен уред. Когато открили тази нередност, потърсили абоната и се оказало, че в къщата, която е къща за гости се намира съпругата на абоната, като на нея й обяснили, че има проблем с електромера – показания, които са в тази тарифа, които са много киловати и не са отчетени от инкасатора и ще трябва да се подмени. Госпожата им казала:”К. е така, ще се видим в съда”, но въпреки това тя се разписала на протокола за подмяна на електромера.

От показанията на свидетелката Ю. Й. Р., съпруга на ищеца се установява, че когато дошли на проверката, видяла спряна кола на Е-ОН, попитала какво ще правят, а те й отговорили, че ще има смяна на електромера. След около 40 минути я извикали, за да подпише, че са сменили електромера. Показала й данните на новия електромер - нулите, на стария електромер - цифрите и тя се подписала за смяната на електромер. Заявява, че не са й посочили причина за подмяна, а че на 6 години се сменят електромерите. Свидетелката потвърждава, че подписът на протокола е неин, но той бил написан преди това, като тя само сверила показанията на стария и новия електромер, но не е констатациите. Посочва, че в [населено място] имат имот от 11 години и качеството на електроснабдяването в селото е отвратително, като през 2-3 дена токът „прецъква“, включва и изключва 2-3 пъти на ден, при нормални атмосферни условия. Заявява, че още когато си направили басейна около 2014 година, тя писала жалба до Енергото, като й отговорили, че предстои обновяване. Посочва, че има хладилник и климатик, които са изгорели след такива премигвания.

Според показанията на свидетелката И. А. П. същата познава О. Р., тъй като са съседи от 2014г. Живеят в [населено място], като качеството на тока е лошо. Постоянно премигва, угасва и веднага светва, понякога на ден в рамките на около 2 часа премигва през няколко минути. Заявява, че има изгорял хладилник, на едни възрастни хора - съседи и печка, и хладилник са им изгорели, а на ищеца - климатик.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че след софтуерен прочит от паметта на СТИ се извлича следната информация: Т.1 — нощна тарифа – 8101.842 квтч /визуализирана на екрана/; Т.2 – дневна тарифа – 21477.970 квтч /визуализирана на екрана/; Т.З - допълнителна ненастроена за отчет тарифа – 75127.095 квтч /невизуализирана на екрана/; Т.4 - допълнителна ненастроена за отчет тарифа - 0 /невизуализирана на дисплея на СТИ/; сумарна електроенергия в права посока – 104706.906 квтч. Регистрираните цифрови показания в регистър 1.8.3 в размер на 75127 квтч, извлечени при софтуерния прочит на СТИ тип „МЕ-162“ № 114 0215 6612 1446 са пропорционално разпределени за периода от 09.04.2016 година до 04.02.2021 г. в изготвеното становище за начисляване на ел. енергия от 24.02.2021 г. В проведеното на 07.07.2021 година съдебно заседание вещото лице допълнило, че при тези смущения в тока - премигвания и некачествен ток, се получават нещо като токови удари и могат да се появяват цифрови показания по невизуализираната тарифа, но дали това е така с този тип електромер не може да се каже. Според вещото лице този тип електромер не е С., не предава информация за цифровите показания в централата на ЕРП Север и не може да се установи при софтуерен прочит моментът на появата на цифровите показания в тези невизуализирани тарифи, както и причината за появата им. Посочва, че може произволно да се генерират. Разяснява, че е имал един такъв случай, който е с електромер, който може да се чете и в който за 1 ден са се появили цифрови показания в една невизуализирана тарифа, без да е преминала реално през него електроенергия, като причината е била гръмотевична буря. Не може да се каже, че това е причината за появата на цифрови показания на конкретния електромер, тъй като е нисък клас и няма възможност при софтуерен прочит да се установи. Заявява, че при гръмотевична буря се получават токови удари и при тези премигвания в случая се получава нещо подобно от гледна точка на електричеството, както при токовия удар. Може и произволно да регистрират цифрови показания в другите регистри, но в конкретния случай не може да се установи. Посочва, че СТИ към датата на демонтажа му е в метрологичната си годност до 2021г. При всички извършени измервания, записани в констативните протоколи, съставени от служителите на ЕРП Север, както и от служителите на БИМ не се установяват други технически неизправности на процесното СТИ, освен регистрирането на цифрови показания в невизуализирана на дисплея тарифа. От техническа гледна точка така определената електроенергия за корекция в справката за корекция може да бъде доставена, да премине и да бъде отчетена от процесното СТИ за съответния период, т.е. от датата на монтирането на процесното СТИ, до датата на демонтирането му, без това да измени измервателната способност и характеристики на СТИ. Заявява, че след като се натрупат такива цифрови показания в невизуализираната тарифа, независимо от причината, не е проблем СТИ да продължи да си отчита точно, но може и да се повреди. При извършените проверки в БИМ и в изготвения КП, съставен от служителите на ЕРП Север не е проверявано и не е установено дали по Т.3 се трупат цифрови показания.

Въззивният съд е приел за установено от приложения по дело Протокол за метрологична експертиза на средство за измерване № 18 от 09.02.2021 година на БИМ, че при процесното СТИ отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок, като същевременно са налични всички необходими обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установено наличие на регистрирана енергия на Т3 – 75127.095 квтч, която не е визуализирана на дисплея, както и че СТИ не съответства на техническите характеристики.

Прието е, че съставеният констативен протокол за метрологична експертиза е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно посочените по-горе факти и обстоятелства.

При тези съображения съдът е формирал извод, че от събраните по делото доказателства не се установява, че тези показания в невизуализирания регистър са се натрупали, чрез реално преминаване на съответното количество ел. енергия през конкретното СТИ, предвид установеното по делото лошо качество на електроенергията в посоченото населено място. Прието е, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

Въззивният съд е приел, че за ответното дружество не е възникнало правото до преизчисли количеството електрическа енергия на ползвателя за минал период от време, доколкото по делото не е установено по безспорен и категоричен начин, че показанията в невизуалзирания регистър са натрупани след монтажа на процесното СТИ. Прието е, че в чл. 55 ПИКЕЕ изрично е посочено, че операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализираните регистри. Изведен е извод, че от техническа гледна точка не съществува възможност да се установи кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показанията по тарифа Т3, не може да се обоснове извод, че по нея е отчетено реално потребление на определено количество ел.енергия именно в имота на ищеца. Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд е потвърдено. На основание чл.272 въззивният съд е препратил и към мотивите на първата съдебна инстанция.

По правния въпрос:

С решение № 226/12.07.2011 г. по гр.дело № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Съдебният състав е приел, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.

Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт.

Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт.

Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 188 ГПК от 1951 г. /отм./ и съответно чл. 235 и чл. 12 ГПК от 2007 г. В заключение съдебният състав е приел, че пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява без съмнение главния факт. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

Като взема предвид отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване съдът преценява, че въззивното решение е неправилно. Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е формирал решаващи правни изводи за основателност на предявения отрицателен установителен иск, като не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, съответно не е обсъдил записванията в КП за монтаж на процесния електромер и не е обсъдил в цялост заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалваното въззивно решение на основание чл.293,ал.2 ГПК. В случая не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което съдът следва да се произнесе с решение по съществото на спора.

Настоящият съдебен състав намира за безспорно установено по делото, че ищецът О. Ц. Р. е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на пар.1,т.2а от ДР на ЗЕ. Електрическата енергия е доставяна в обект, находящ се в [населено място], [община], с клиентски номер[ЕИК] и абонатен номер [ЕГН].

От приложения по делото протокол № М 5034225 от 08.04.2016 г., съставен от служители на „Енерго-Про Мрежи” АД се установява, че за измерване на електрическата енергия в процесния обект е монтиран електромер с фабричен № и с показания за нощна тарифа – 0 и дневна тарифа – 0. Липсва отбелязване за това, какви са показанията в останалите регистри.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза от първоинстанционния съд, неоспорено от страните и което съдът възприема се установява, че процесният електромер тип „МЕ -162” № е произведен в „ISKRA” през 2015 г. и е със знак за съответствие СЕ/М15 1304. От същото заключение се установява, че заводски СТИ тип „МЕ -162” с № 1114 0215 6612 1446 е произведен с възможност за отчет на потребената електроенергия по няколко тарифи. Настройването на електромера за броя на тарифите, по които да се извършва отчитането, както и за часовото времетраене за отчет по всяка една от тях се извършва със софтуерна програма. Според заключението на вещото лице монофазният статичен електромер тип„МЕ -162” с № е настроен да отчита потребената от абоната електроенергия по следните тарифи, които са визуализирани на дисплея – Т1 нощна тарифа и Т2 – дневна тарифа. При настройването на електромера е указано количеството ел.енергия преминало през измервателната схема на СТИ в часовата зона от 22.00 до 6.00 ч. в зимен период и от 23.00 до 7.00 часа летен период, да се записва в регистър Т1, кратко – нощна тарифа, количеството ел.енергия преминало през измервателната схема на СТИ в часовата зона от 6.00 до 22.00 ч. зимен период и от 7.00 до 23.00 ч. летен период, да се записва в регистър Т2, като дневна тарифа. Съгласно заключението на 04.02.2021 г. СТИ тип „МЕ -162” с № 1114 0215 6612 1446 е демонтирано и заменено с ново, за което е изготвен констативен протокол. Причината за демонтажа на посоченото СТИ е наличие на цифрови показания в невизуализирани на дисплея на СТИ и ненастроена за отчет тарифа. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че процесното СТИ към момента на демонтажа му е метрологично годно. Според вещото лице при всички извършени измервания, записани в Констативните протоколи, съставени от служители на ЕРП Север, както и от служителите на БИМ не се установяват други технически неизправности на процесното СТИ, освен регистрирането на цифрови показания в невизуализирана на дисплея тарифа. Като взема предвид посочените писмени доказателства, преценени в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът приема, че към момента на монтажа на процесния електромер – 08.04.2016 г. същият е бил метрологично годен и е отговарял на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, както и, че е бил с нулеви показатели в регистъра за тарифа Т 3.

От приложения по делото констативен протокол № 5500742 от 04.02.2021 г. се установява, че на 04.02.2021 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на процесния електромер с № , отчитащ потреблението в обект, собственост на ищеца О. Р.. При проверката са отчетени стойности на Тарифа 1 – 008101 kWh и Тарифа 2 – 021476 kWh, измервателният уред е демонтиран, пломбиран с пломба 689204 и подменен с нов с нулеви показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили проверката и от един свидетел, за който е удостоверено, че е съпруга на потребителя. Процесният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология.

Видно от приложния констативен протокол на БИМ-Регионален отдел Русе/сектор Велико Т., гр.В.Т. електромерът е предоставен на 08.02.2021 г. в плик, пломбиран с пломба № 689204; при оглед е констатирано съответствие с протокола за демонтаж № 5500742/04.02.2021 г., с показание на тарифите Т1 – 008101.8 kWh нощна тарифа, Т2 – 021476.7 kWh дневна тарифа; не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок на електромера. Констатирано е наличие на необходимите означения на табелата на електромера. В протокола е удостоверено, че не е установена видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на 1.8.3 – 0075127.095 kwh, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия, но не съответства на технически характеристики.

От заключението по допуснатата пред първоинстанционния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия, че е бил в срока на метрологична точност. Според заключението, както и констативния протокол от метрологична експертиза на електромер № 18/09.02.2021 г. на БИМ няма данни за вмешателство в измервателната система, към която е било включено СТИ. В случая при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е констатирано наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 – 0075127 kwh, която е невизуализирана на дисплея на СТИ и ненастроена за отчет тарифа. От заключението на вещото лице се установява, че в протокола за метрологична експертиза на СТИ № 18/09.02.2021 г, съставен от БИМ сектор Русе е констатирано, че процесното СТИ при различните режими на проверка, включващи кратковременни и продължителни изпитания с различни по големина и вид товари измерва точно/в допустимата грешка за съответния клас СТИ/ потребената електрическа енергия. В съдебно заседания вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка така определената електроенергия за корекция в справката за корекция може да бъде доставена, да премине и да бъде отчетена от процесното СТИ за съответния период – т.е. от датата на монтирането на процесното СТИ до датата на демонтирането му, без това да измени измервателната способност и характеристики на СТИ. Към датата на монтажа на електромера в имота на ищеца, в протокола за монтаж са записани цифровите показания на визуализираните на дисплея на процесното СТИ тарифи: Т1 /нощна/ – 0 и Т2 /дневна/ - 0. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесното измервателно устройство е от този тип, електромери, от които могат да се извлекат текущите данни към момента на проверката и изследването в БИМ. От него не може да се получи информация на началния момент, нито за причината за натрупване на показания в тарифа ТЗ. Вещото лице е посочило, че е възможно при смущения в тока – премигвания и некачествен ток, токови удари да се появят цифрови показания по невизуализираната тарифа, но дали това е така с този тип електромер вещото лице не е могло да каже, тъй като този тип електромер не е С., не предава информация за цифровите показания в централата на ЕРП Север и не може да се установи при софтуерен прочит за момента на появата на цифровите показания в тези невизуализирани тарифи, както и за причината за появата им. От заключението се установява, че регистрираните цифрови показания в регистър 1.8.3 на 75127 kwh извлечени при софтуерен прочит на процесното СТИ са пропорционално разпределени за периода 09.04.2016 г./датата на монтажа/ - 04.02.2021 г./датата на демонтажа/ в изготвеното от служителите на „ЕРП-Север” становище за начисляване на електрическа енергия от 24.02.2021 г.

Като преценява събраните по делото писмени и гласни доказателства в съвкупност със заключението на вещото лице по назначената СТЕ съдът намира за установено, че в случая софтуерната намеса, довела до отчитане на електроенергия в Тарифа Т3 от процесния електромер е извършена след монтажа на същия на 08.04.2016 г. в обекта на ищеца в [населено място], [община], както и, че електромерът е отчел цялото количество на потребената електрическа енергия в обекта, съответно електрическата енергия натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 в размер на 75127 kwh е отчетена от процесното СТИ.

Неправилен е извода на въззивния съд, че по делото не е установено показанията в невизуализирания регистър да са натрупани, чрез реално преминаване на съответното количество ел.енергия през конкретното СТИ предвид установеното по делото лошо качество на електроенергията в посоченото населено място. От показанията на разпитаните по делото свидетели Ю. Й. Р. – съпруга на ищеца и И. А. П. се установява относно ползваната електрическа енергия в [населено място], наличието на изключване и включване на електрическото захранване за кратки периода от време – „премигва, угасва и веднага светва”, което се е случвало по няколко пъти на ден, че в резултат на това на жители от селото са изгорели електрически уреди – печка и хладилник на съседи на свидетелката П., че от началото на 2014 г. до настоящият момент тези проблеми не са разрешени. Според разясненията, дадени от вещото лице описаните смущения на доставената електрическа енергия – премигвания са подобни на токов удар, че е възможно показания в невизуализирана тарифа да се генерират произволно в следствие на токов удар. Вещото лице е разяснило още, че не може да даде становище при конкретния тип електромер, какъвто е процесният дали могат да се появят цифрови показания в невизуализираната тарифа в резултат на токов удар, тъй като този тип електромер не е С., не предава информация за цифровите показания в централата на ЕРП Север. Вещото лице е посочило, че е имало само един случай от общо 40 или 50 случая, който е бил в [населено място], при който в резултат на гръмотевична буря са регистрирани цифрови данни в другите регистри. Показанията на посочените свидетели, заключението на вещото лице по назначената СТЕ, включително и разясненията, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния съд не водят до извод, че отчетените показания в невизуализираната тарифа 1.8.3 – 75127 kwh на процесното СТИ в настоящия случай са последица от токов удар, от лошо качество на електрическата енергия, доставяна в [населено място], [община].

При констатирано наличие на натрупана ел. енергия в невизуализиран регистър на СТИ, приложими са Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от КЕВР и обн. ДВ бр.35 от 30.04.2019 г., в сила от 04.05.2019 г., с които се определят условията и редът за установяване и редът и начините за преизчисляване на количеството ел.енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия или за която има показания в невизуализиран регистър на СТИ. Съгласно чл.55, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества ел.енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество ел.енергия в тези регистри. От редакцията на разпоредбата следва извод, че за извършване на начисляването по нея не се изисква виновно поведение на потребителя. Освен това съдът преценява за установено по делото, че количеството електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3 е преминало през електромера и реално е доставена на абоната след монтажа на електромера на 08.04.2016 г. Преизчисляването в посочената хипотеза се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ. В случая констативният протокол е съставен от оператора на мрежата в хипотезата на ал.3 на чл.49 ПИКЕЕ - при отсъствие на ползвателя или негов представител, поради което е подписан от свидетел/съпруга/, който не е служител на оператора.

Съгласно чл.56, ал.1 и ал.2 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества ел.енергия по реда на раздел IX операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за „задължения към обществото“, а ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора. Преизчислените количества ел.енергия по ал.1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел.енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай ответното дружество – оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Въззивното решение, като неправилно следва да се отмени изцяло и да се постанови друго в посочения смисъл.

С оглед изхода на делото в полза на ответника „Електроразпределение Север” АД следва да се присъдят направените разноски по делото. Ищецът О. Р. е въвел своевременно пред всяка от съдебните инстанции възражение по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване разноските на ответника в частта на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Възражението е частично основателно.

Направените разноски от ответника за първоинстанционното производство са в размер на общата сума 2476 лв./2256 лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, 200 лв. депозит за вещо лице и 20 лв. депозит за разпит на свидетел/. За минималния размер на адвокатското възнаграждение са приложими разпоредбите на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на текста преди изменението с ДВ бр.88/2022 г. При цена на иска 13 794.19 лв. минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен при съобразяване на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1 в посочената редакция е сумата 943.83 лв. Съдът преценява, че съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски по делото в полза на жалбоподателя-ответник за първоинстанционното производство е сумата 1440 лв. с включен ДДС. С оглед на посоченото общия размер на разноските, направени от жалбоподателя-ответник в първоинстанционното производство, които следва да му се присъдят е 1660 лв.

Направените разноски от жалбоподателя-ответник за въззивното производство са в размер на общата сума от 2531.80 лв./ 275.88 лв. държавна такса и 2256 лв. адвокатско възнаграждение/. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди измененията с ДВ бр.88/2022 г. е 943.83 лв. Като преценява фактическата и правна сложност на делото съдът приема, че размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски по делото в полза на жалбоподателя-ответник за въззивното производство е сумата 1680 лв. с включен ДДС. Общият размер на разноските, направени от жалбоподателя-ответник във въззивното производство, които следва да му се присъдят е 1955.88 лв.

Направените разноски от жалбоподателя-ответник в касационното производство са в размер на сумата общо 2561.88 лв./30 лв. държавна такса за подаване на касационната жалба, 275.88 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 2256 лв. адвокатско възнаграждение/. Минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията преди измененията с ДВ бр.88/2022 г. е 943.83 лв. Съдът преценява, че съобразно фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди като разноски по делото в полза на жалбоподателя-ответник за касационното производство е сумата 1920 лв. с включен ДДС. Общият размер на разноските, направени от жалбоподателя-ответник в касационното производство, които следва да му се присъдят е 2225.88 лв.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че в полза на жалбоподателя-ответник с оглед изхода на делото следва да се присъди общата сума от 5841.76 лв. направени разноски за всички съдебни инстанции, включващи адвокатски възнаграждения, заплатени държавни такси, депозит за вещо лице и за свидетел.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 99/11.03.2022 г., постановено по в.гр.дело № 718/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново и вместо това постановява

Отхвърля предявения иск от О. Ц. Р., [населено място], [улица], № , ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение Север” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], В. Т. – Е, [улица] правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на „Електроразпределение Север” АД, [населено място], че О. Ц. Р. не дължи на дружеството сумата 13 794.19 лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕИК] и абонатен № [ЕГН] за електроенергия на адрес [населено място], [община], за която е издадена фактура № 010652511556 от 25.02.2021 г.

Осъжда О. Ц. Р., [населено място], [улица], № 11, ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение Север” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление, [населено място], В. Т. – Е, [улица] сумата 5841.76 лв. разноски по делото за всички съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

-