Отмяна на влязло в сила съдебно решение при твърдяно противоречие

Текстът на акта

Ключови фрази

1

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 19

СОФИЯ, 02.06.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3162/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на К. С. Д. и Д. М. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, I г. о..

Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК, като поддържат, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на други влезли преди него решения между същите страни.

Ответникът по молбата за отмяна „Б и Б търговски център” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като липсва идентичност между предмета на настоящото дело и предмета на водените преди него дела между страните.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г.о., е отменено въззивно решение № 184 от 14.02.2019 г. по гр.д. № 2414/2018 г. на Окръжен съд Варна, и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Д. и К. С. Д. против „Б и Б търговски център” ЕООД иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че Д. Д. и К. Д. са собственици на първи етаж-търговски обект със застроена площ 43.20 кв.м, с идентификатор № ..., находящ се в двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ..., построена в поземлен имот /дворно място/ с идентификатор ..., състоящ се от изба и изба с клозет със светла площ 30 кв.м, преустроени в работилница, стълбищна клетка и помещение на входа, функционално свързано с работилницата, със светла площ 13.20 кв.м. За да постанови този резултат съставът на ВКС е приел, че предявеният от ищците Д. установителен иск за собственост има за предмет обект на правото на собственост, какъвто не съществува.

По делото е установено, че през 1992 г. молителят Д. Д. по време на брака си с К. Д. е закупил жилищна сграда, находяща се на [улица] ”...” в [населено място], състояща се от външно каменно стълбище, кухня, стая, изба и изба с клозет, заедно с 1/6 ид. част от дворното място, съставляващо парцел ... в кв. ... по плана на 7-ми подрайон на [населено място]. В имота има построена и друга, триетажна сграда, в която самостоятелни обекти на правото на собственост принадлежат на ответното дружество „Б и Б търговски център” ЕООД, което се легитимира и като собственик на идеални части от дворното място.

След закупуване на имота ищците Д. преустроили избените помещения в работилница за хлебни и сладкарски изделия, като изградили в съсобственото дворно място постройка-магазин с площ 15 кв.м.

Установено е по делото, че магазинът /ъгловата постройка/ и работилницата /преустроените избени помещения/ са свързани посредством коридор. Над магазина и над коридора е изпълнена обща железобетонна плоча, която представлява открита тераса с метален парапет. В коридора е разположена железобетонна стълба за втория етаж на двуетажната сграда и за откритата тераса над магазина.

Съставът на ВКС е приел, че ищците не са придобили индивидуално право на собственост върху постройката в общия двор / магазина/, нито върху конструкцията, която покрива частта от двора между тази постройка и двуетажната сграда, наричано” коридор”, на соченото от тях основание-чрез свързването им с преустроените в работилница за хлебни и сладкарски изделия изби, тяхна собственост. Приел е, че чрез свързване на постройката в двора чрез железобетонна конструкция с обслужващите помещения в двуетажната жилищна сграда не е възникнал самостоятелен обект на правото на собственост, тъй като не е налице такова присъединяване, при което магазинът да не може да се отдели от двуетажната жилищна сграда без съществено повреждане. Двете постройки могат да се отделят чрез преграждане на отвора в двуетажната жилищна сграда, който я свързва с коридора. Така отделените постройки ще бъдат долепени, но обособени, както всички долепени сгради и построеното в двора ще може да се ползва отделно от обслужващите помещения.

Не е налице противоречие между атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 2189/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., и влязлото в сила решение № 1562 от 03.12.2009 г. по в.гр.д. № 1127/2009 г. на Варненския окръжен съд. С последното е отменено решение № 3162 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 2665/2001 г. на Варненския районен съд, и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявен от „Б и Б търговски център” ЕООД-Варна против Д. Д. и К. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на 12.894 ид. части от магазин за хлебни и сладкарски изделия с обща площ 15 кв.м. Прието е, че магазинът не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а е принадлежност към работилницата за хлебни и сладкарски изделия, която не е била предмет на ревандикационния иск.

С решение № 750 от 29.06.2006 г. по в.гр.д. № 1479/2005 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решението на Варненския районен съд, постановено на 09.05.2005 г. по гр.д. № 3162/1993 г., с което е отхвърлен предявеният от „Б и Б търговски център” ЕООД-Варна против Д. и К. Д., държавата чрез МРРБ, община Варна, А. Г. К.- М., С. М. и Р. Г. иск за делба на недвижим имот, представляващ ъгловата постройка с площ от около 15 кв.м. /т. нар. магазин/. Прието е, че магазинът е построен като принадлежност към работилницата за сладкарски и хлебни изделия, в която е преустроено избеното помещение в двуетажната сграда, а не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което ищецът по това дело- „Б и Б търговски център” ЕООД не се легитимира като собственик на идеални части от него на основание чл. 92 ЗС.

Съгласно чл. 303, ал.1, т.4 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи, т.е. когато е налице пълен обективен и субективен идентитет по отношение на страните и предмета на делата. В т.5 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че това основание е налице и когато разрешаването на спора по единия иск-обусловената претенция, включва имплицитно в себе си произнасянето по другия иск-обуславящата претенция, и разрешенията по обуславящия спор си противоречат.

Настоящият случай не е такъв. Не е налице обективно тъждество между предмета на гр.д. № 2351/2017 г. на Варненския районен съд, по което е постановено атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г.о., и предмета на другите две дела. Предмет на гр.д. №. № 3162/1993 г. на Варненския районен съд и на гр.д. № 2665/2001 г. на Варненския районен съд е правото на собственост на ищеца по тези дела-„Б и Б търговски център” ЕООД, върху идеални части от магазин с площ 15 кв.м, разположен в съсобственото дворно място, основано на твърдение за придобиване на това право на основание чл. 92 ЗС. С постановените по тези дела решения, влезли в сила, претенцията за собственост на ищеца на така заявеното основание е отхвърлена, т.е. прието е, че на основание чл. 92 ЗС „Б и Б” ЕООД не се легитимира като собственик на идеални части от този обект.

Предмет на гр.д. № 2351/2017 г. на Варненския районен съд, по което е постановено атакуваното решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г.о., е правото на собственост на ищците Д. и К. Д. върху недвижим имот, индивидуализиран от тях като търговски обект със застроена площ 43.20 кв.м, състоящ се от преустроените в работилница изби в първия етаж на собствената им двуетажна сграда с площ 30 кв.м, стълбище в дворното място и складово помещение /магазин/ от 15 кв.м. С решението си по същество на спора касационната инстанция е отхвърлила така предявения иск по съображения, че обект на правото на собственост с посочените характеристики не съществува-в резултат на свързването на ъгловата постройка „магазин” с площ 15 кв.м с работилницата за закуски и сладкарски изделия с площ 30 кв.м в първия етаж /избените помещения/ на двуетажната сграда посредством коридор не е възникнал нов обект на правото на собственост по смисъла на чл. 97 ЗС, тъй като присъединяването е по начин, който позволява двете постройки-магазин и двуетажната сграда, да бъдат отделени без съществено повреждане на двуетажната сграда /главната вещ/ чрез преграждане на отвора, който я свързва с коридора.

Неоснователни са доводите в молбата за отмяна за това, че с решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр.д. № 2189/2019 г. на ВКС, І г.о., е отречено правото на собственост на молителите по отношение на ъгловата постройка-магазин с площ 15 кв.м, както и по отношение на преустроените в работилница за закуски и сладкарски изделия избени помещения на първия етаж от сградата. Относно собствеността на магазина с площ 15 кв.м и преустроените в работилница избени помещения касационният съд не се е произнасял, тъй като не е бил сезиран с такъв иск, и в този смисъл не може да се приеме, че въпросът за собствеността на тези помещения е разрешен по различен начин в постановеното от него решение и посочените по- горе две влезли в сила решения, в които е прието, че магазинът представлява принадлежност към главната вещ /работилницата/ и следва собствеността върху нея по правилото на чл. 98 ЗС.

Производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК е извънреден, извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила съдебни актове, които решават материалноправен спор по същество. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Съгласно чл. 307, ал.4 ГПК в хипотезата на чл. 303, ал.1, т 4 ГПК Върховният касационен съд отменя неправилното решение, но само ако установи, че същото противоречи на друго влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. При липса на твърдяното противоречие по смисъла на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК в производството по отмяна Върховният касационен съд не може да подлага на проверка правилността на влязлото в сила решение. Доводите, че с него съдът се е произнесъл по релевантни правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в други решения между други страни, са неотносими към основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.4 ГПК и не могат да бъдат обсъждани в това производство.

По тези съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 262917 от 27.08.2020 г., подадена от К. С. Д. и Д. М. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1,т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 58 от 05.08.2020 г. по гр. д. № 2189/2019 г. на ВКС, I г. о..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: