Дължимост на сметка при софтуерна намеса в електромер и отчетена по-малко енергия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170/20 г.

гр.София, 06.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: БОЙКА СТОИЛОВА

Членове: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря Даниела Цветкова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 169 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Енерго–Про Продажби“ АД чрез адвокат Г. В. от АК-С. срещу решение № 1197/23.10.2019 г. по в.гр.д. № 1692/2019 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решение № 3020/03.07.2019 г. по гр.д. № 3345/2019 г. на Районен съд Варна и е уважен предявения иск на К. Х. Й. против „Енерго–Про Продажби“ АД, на основание чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 7425,40 лева, коригирана сметка за електроенергия на обект в [населено място] , област В. Т., за периода от 24.08.2017 г. до 24.08.2018 г., за която е издадена фактура от 08.02.2019 г.

Касационното обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?

Отговор на повдигнатия въпрос се дава последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд в решение по гр.д.№ 3973/2008г. на ІV г.о., решение по гр.д.№ 748/2011г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№ 891/2010г. на І г.о., решение по гр.д.№ 1318/2010г. на ІV г.о., решение по гр.д.№ 761/2010г. на ІV г.о. и др., с които се приема, че задължението на съда да обсъди всички доводи и събраните по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. Съдът е длъжен служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая като определи правната квалификация на предявения иск, независимо дали тя е посочена от ищеца в исковата молба или съображенията за това са били наведени като довод във въззивната жалба. В допълнение на цитираната съдебна практика следва бъде посочено, че както първоинстанцонният, така и въззивният съд дължи произнасяне в рамките на заявения предмет на делото, поради което при твърдения за доставена на абоната, но незаплатена от него електроенергия, цената на която е била коригирана след установяване на несъответствието между реално отчетената и платената ел.енергия, съдът, без да бъдат променя изложените факти и обстоятелства, следва да даде отговор на всички доводи и възражения на страните, след което да се произнесе дали е налице или не основание да бъде уважен предявения иск.

С оглед дадения отговор на поставения въпрос, доводите на касатора са основателни поради следните съображения: В противоречие с посочената съдебна практика на ВКС, за задълженията на въззивната инстанция по чл .12 и чл.235 ГПК, съдът в обжалваното решение не е обсъдил всички доводи на страните за релевантните към спора факти, въз основа на които е приел, че липсва основание да се присъди цената за реално доставеното количество електроенергия на абоната. Правилно съдът е приел, че е сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, да бъде установено по отношение на ответното дружество, че като потребител на електрическа енергия ищецът не дължи сумата, с която е коригирана сметката му, но необосновано се приема в решението, че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ не е приложима към датата на извършената техническа проверка - 24.08.2018г. От данните по делото е видно, че след постановяването на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС /ДВ, бр.15 от 14.02.2017 г./ са само частично са били отменени Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, поради което няма основание да се приеме, че разпоредбите на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ са неприложими преди изричната им отмяна с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017г. на ВАС, в сила от 23.11.2018 г.

В нарушение на материалния закон, обаче, въззивният съд приема, че след като са отменени разпоредбите от ПИКЕЕ, липсва основание за абоната да заплати реално доставената до неговия обект електроенергия. Договорните отношения между ответника и неговите абонати се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Общи условия по договора за доставка и продажба на електроенергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, но при съответно приложение на общите правила в Закона за задълженията и договорите. Съгласно чл.120, ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на електроразпределителната мрежа, който е длъжен да осигури правилното му функциониране. При констатация за несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година, съгласно чл.50 ПИКЕЕ /отм./, който е действащ към датата на проверката . В случая, от данните по делото се установява, че служители на ответника са констатирали неправомерно вмешателство върху средството за техническо измерване, в резултат на което е установено несъответствие между реално доставената и действително консумираната електроенергия на обект в [населено място] , област В.Т., за периода от 24.08.2017 г. до 24.08.2018 г., за която е издадена фактурата от 08.02.2019 г. От заключението от вещо лице се установява, че разходената от абоната за исковия период електроенергия от 39541квч, на стойност 7425,40 лева, не е била визуализирана на дисплея на средството за техническо измерване поради преразпределяне на потребеното количество електрическа енергия, отчитана от дневната и нощна тарифа на електромера.

При така установените фактически обстоятелства следва да се приеме, че не е налице хипотезата на чл.50 ПИКЕЕ, но не поради липса на действащи правила за корекция на сметката и за уведомяването на потребителя, както приема въззивният съд, а поради това, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при средство за техническо измерване с възможност за дистанционно отчитане. В съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС по адм.дело № 2385/2016г., в сила от 14.02.1017 г. и адм.дело № 3879/2017г., в сила от 23.11.2018 г./, същият извод следва от разпоредбата на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба дължи цената на доставената стока, но и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Софтуерното въздействие върху средството за техническо измерване, в тази връзка, също води до извод, че реално потребеното количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което абонатът отговаря по общите правила за продажба на стока по чл.183 ЗЗД. Следователно, извършената корекция на потребената от клиента на дружеството електрическа енергия не е санкция за потребителя, а цена на реално доставената му електрическа енергия, която не е била заплатена. В случая, от резултатите на метрологичната експертиза на БИМ ГД „МИУ“ РО Русе се установява, че липсва механичен дефект на средството за техническо измерване, а при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Тези изводи са преповторени в заключение на вещото лице, което обаче не дава отговор на въпроса дали начинът, по който е осъществено „неправомерното софтуерно вмешателство“ в програмата на електромера е възможно да бъде резултат от грешка при отчитането на количество електрическа енергия, което не се дължи на волево човешко поведение.

Предвид изложените съображения, въззивното решение следва да се отмени поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да изслуша ново заключение на вещи лица, с участие и на софтуерен специалист, което да отговори на въпроса, възможно ли е преразпределяне на електрическата енергия, която се отчита в тарифната схема на електромера, да се дължи на друга обективна причина, без софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Страните по делото са поискали разноските пред касационната инстанция, но същите следва да бъдат присъдени при разглеждане на спора по същество.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 1197/23.10.2019 г. по в.гр.д. № 1692/2019 г. на Окръжен съд Варна и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.