Отмяна на влязло в сила решение и редовност на връчването на адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * неистински документ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр. София, 04.07.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия , Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 545 по описа на съда за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава двадесет и четвърта от ГПК.

Образувано е по подадена от П. И. П., ЕГН: [ЕГН] молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от ГПК, на влязло в сила решение № 116 от 04. 04. 2023 г., постановено от Районен съд – Димитровград по гр.д. № 873 по описа на съда за 2022 г.

В молбата се излага, че документът в кориците на делото – договор за потребителски кредит от 06.04.2015 г. с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /с предишно наименование „Уникредит Кларима“/ за паричен кредит в размер на 12348 лв. е неистински документ – липсва подпис на кредитополучател П. П. и по силата на представения договор не са постъпвали никакви суми по сметката на П. П.. Твърди се, че това оспорване на този документ, като липса на такъв и въобще на валиден договор, е направено с отговора на исковата молба от страна на ответника. Сочи се, че ищецът основава претенциите си именно на този договор за потребителски кредит, а такъв реално няма и това може да бъде установено по съдебен ред и от настоящия съдебен състав. Излага се, че вещото лице – счетоводител е дало своето заключение по делото единствено по предоставени счетоводни данни на експертизата от страна на ищеца за превод на пари по сметка на молителя, но тези пари по движението на сметката му не са от този договор, което ясно било заявено пред първоинстанционния съд.

Иска се отмяната на процесното решение и на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК, тъй като ответникът – молител П. е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила първоинстанционният съд не е съобразил, че пълномощното на представителя на ответника е само за първа съдебна инстанция, а решението е връчено на този адвокат, който тогава е нямал право да го обжалва. Отделно от това в периода на обжалване на процесното решение адвокатът не е могъл да осъществи никакъв контакт с упълномощителя си, тъй като ответникът П. е международен шофьор и в срока на обжалване телефонът му е бил изключен, така че адвокатът не е знаел как да реагира без дадени правомощия от доверителя му.

Претендират се разноски.

Ответникът по молбата „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] оспорва същата, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и заявеното от страните, намира следното:

Молбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в императивно законоустановения в процесуалния закон преклузивен срок и с нея се иска отмяна на влязло в сила решение, което не е сред изчерпателно изброените в разпоредбите на чл. 303, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

От наличните материали в приложеното първоинстанционно производство по делото, отмяната на постановеното по което решение се иска, се установява, че молителят е редовно представляван в същото от адв. Н. П. П.. Заверено от адв. П. ксероксно копие на пълномощно за процесуално представителство на молителя по делото, с правото й да води делото до приключването му пред първата съдебна инстанция, се намира на л. 46 от първоинстанционното дело.

Постановеното по делото първоинстанционно решение, отмяната на което се иска, е връчено на молителя чрез адв. П. на 18.04.2023 г., не е обжалвано и е влязло в сила.

При така установеното настоящият касационен състав намира следното:

Разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК уреждат, че заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато: 1. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно; 2. по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото.

Цитираните законови разпоредби са посочени в молбата за отмяна на влязлото в сила решение само и изцяло бланкетно, без в същата да се излагат дори твърдения, попадащи в предметния им обхват. Не се заявява, нито се установява откриването на нови обстоятелства или доказателства от значение за делото по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Твърди се основаване на влязлото в сила решение, на н еистински документ, върху който липсва подпис на молителя, като кредитополучател, но нито се твърди, нито се установява тази неистинност да е установена по надлежния съдебен ред. На свой ред оспорването на обосноваността на заключението на приетата по делото експертиза и на изводите на съда по съществото на спора, основани на събраните по делото доказателства, при липсата на твърдения и доказателства за установяването на тяхна неистинност по надлежния съдебен ред, са изцяло извън възможния предмет на преценка в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила решение. При изложеното по делото не се установява наличието на някое от общо заявените основания за отмяна на влязлото в сила решение по т. 1 и т. 2 от ал. 1 на чл. 303 от ГПК.

Не са налице основанията за отмяна на влязлото в сила решение и по т. 5 и т. 6 от ал. 1 на чл. 303 от ГПК.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законовата разпоредба урежда три възможни хипотези, при които влязлото в сила решение подлежи на отмяна, като общото между тях е, че и в трите следва нарушаването на правото на страната да участва в делото и да бъде надлежно представлявана, се дължи на допуснати от страна на съда нарушения на съдопроизводствените правила.

В случая се твърди, че правото на страната да участва в производството /включително да обжалва влязлото в сила решение/ е нарушено, тъй като в нарушение на процесуалните правила, постановеното по делото първоинстанционно решение й е връчено чрез адвокат с пълномощно да я представлява само пред първа инстанция, който не е имал право да го обжалва.

Твърдението е неоснователно. Постановяването от съда на акт по съществото на спора в съответната инстанция, е финална, но част от производството по делото в тази инстанция. В този смисъл, постановяването на първоинстанционното решение е част от първоинстанционното производство и доколкото процесуалният представител на страната е бил упълномощен, както в случая, да я представлява до края на същото, връчването на постановеното първоинстанционно решение на адвокат – процесуален представител с такива права, е редовно.

Изложеното в молбата за отмяна на влязлото в сила решение в частта му относно невъзможността за упълномощения адвокат да осъществи връзка с клиента си и да получи инструкции относно обжалването на редовно връченото му решение, не е относимо към спазването или нарушаването на процесуалните права от страна на съда, поради което въобще не е от естество да обоснове наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК.

В молбата за отмяна не се излагат конкретни твърдения, годни да обосноват наличието в случая на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК във връзка с някоя от хипотезите на чл. 29 от с.з., към който разпоредбата препраща, нито пък по делото се твърди или установява наличието на обстоятелства, попадащи в предметния обхват на посочените законови разпоредби, поради което не е налице основанието за отмяна на влязлото в сила решение и по чл. 303, ал. 1, т. 6 от ГПК.

При този изход на делото молителят няма право на разноски в производството, а ответникът по молбата има право на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. И. П., ЕГН: [ЕГН], молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 5 и т. 6 от ГПК, на влязло в сила решение № 116 от 04. 04. 2023 г., постановено от Районен съд – Димитровград по гр.д. № 873 по описа на съда за 2022 г.

ОСЪЖДА П. И. П., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за защита в производството.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: