Доказване на производство и държане на материали за наркотични вещества

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * оправдаване от касационната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е
№ 60160
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурор Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 698 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитник на подсъдимия А. Я. Т..

С присъда № 28 от 03.12.2020г. по НОХД 285/2020г. Сливенски окръжен съд – Наказателно отделение е признал подсъдимия А. Я. Т. за виновен в това, че на 13.03.2019г. в [населено място] в съучастие като съизвършител със З. Д. З. произвел и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – 10.247 грама метамфетамин със съдържание на активния компонент метамфетамин 45.50% и 1.492 грама метамфетамин със съдържание на активния компонент метамфетамин 40.10% като на основание чл. 354а, ал.1, изр. 1, пр.1 и пр. 4, алт.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от две години и глоба в размер на 5000.00 лева.

Подсъдимият е признат за виновен и осъден и за това, че на 13.03.2019г. в [населено място] в съучастие като съизвършител със З. Д. З. държал прекурсори за производство с цел разпространение на високорисково наркотично вещество – 0.056 грама ефедрин/псевдоефедрин и материали за производство с цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин – 0.065 литра /66.260 грама/ солна киселина и 0.101 грама йод и на основание чл. 354а, ал.1, изр. 2, пр.1 и 3 вр. изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл. 54 НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 20 000.00 лева. На основание чл. 23 НК е определил общо най-тежко наказание лишаване от свобода в размер на три години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и глоба 20 000.00 лева.

С присъдата е активирано, на основание чл. 68, ал.1 НК, наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено спрямо подсъдимия по НОХД 812/2018г. на Районен съд – Сливен, което също е постановено да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба на подсъдимия Бургаският апелативен съд с решение № 49 от 12.05.2021г. по ВНОХД 28/2021г. е потвърдил изцяло присъдата на Сливенски окръжен съд.

В сезиращия настоящата инстанция документ се коментира наличие на пълна идентичност между мотивите към постановената първоинстанционна присъда и обвинителния акт, едностранчиво обсъждане на релевантните източници от страна на въззивната инстанция, липса на доказателства, че подс. Т. е осъществил състава на престъпленията от обективна и субективна страна, нарушение на материалния закон от контролирания съд и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира се А. Т. да бъде оправдан.

В съдебно заседание пред настоящия състав защитниците на подсъдимия развиват тезата, че атакуваното решение на Бургаски апелативен съд е постановено в нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви, тъй като е възпроизведена фактическата обстановка, възприета от първия съд, който от своя страна е инкорпорирал в мотивите си обвинителния акт. Упрекът към Апелативен съд е, че не само е възпроизвел фактологията от първостепенните мотиви, но не е и отговорил на възраженията на защитата в този смисъл. Отново се прокарват твърдения за базиране на съдебния акт на предположения, а не на доказателства относно причастността и съвместната дейност на подзащитния им със св. З. към деянията.

Прокурорът заявява, че атакуваният пред настоящата инстанция акт е законосъобразен, обоснован и подробен, съдържащ отговор на всички възражения, отправени към съда. Представителят на обвинението счита, че наложените на Т. наказания са справедливо определени.

Подсъдимият А. Т. в своя лична защита поддържа позицията на своите защитници и заявява, че е невинен.

В дадената му възможност за последна дума коментира, че се поучил от миналото си и моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия Т. и в рамките на своите правомощия, прецени, че жалбата е допустима и частично основателна.

Претенциите на касатора за нарушения от страна на проверявания съд на материалния закон и за явна несправедливост на наложените на А. Т. наказания, не са подкрепени с каквато и да било аргументация, а представляват декларативни изявления, целещи да бъде възприета жалбата като способна да стартира осъществяване на касационен контрол. Именно поради липсата на яснота в така поставените въпроси на тях обективно не може да бъде даден, а и не е дължим търсеният отговор.

Останалите оплаквания на защитника са насочени към едностранчив подход от страна на въззивния съд при анализиране на доказателствената маса и нейното тълкуване, рефлектиращо и върху последващите твърдения в жалбата за липса на доказателствена обезпеченост на направения извод за осъществяване на деянията от подс. А. Т.. В разрез с позицията на подсъдимия и защитника доказателствените източници по делото носят противоположна информация на твърдяното от тях и тя правилно е разчетена от контролирания съд при потвърждаване присъдата на окръжен съд по отношение държането с цел разпространение от страна на Т. на високорискови наркотични вещества и прекурсори за тяхно производство. За да възприеме съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние - държане с цел разпространение на високорискови наркотични с общо нето тегло 11.793 грама метамфетамин - съдът с основание се е доверил на протокола за извършена проверка на лични вещи и превозни средства, обективиращ установяване на сак, в който са намерени тези вещества заедно с други предмети, позициониран в лек автомобил с водач св. З. З. /осъден с влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение, за същото деяние/ и пътник подс. А. Т., на изследването на тези вещества от експерт – химик, установил вида и тяхното количество, както и процентното съдържание на активния наркотично действащ компонент, на назначената от първия съд ДНК – експертиза, несъмнено заключила, че върху процесния сак, туба и начелник в него е изолиран ДНК – профил на подсъдимия и на още едно лице, както и на саморъчно вписаното обяснение за произхода на изследваните вещи от св. З. в коментирания протокол, че те са на Т.. Тази еднопосочна информация, носена от писмени доказателствени източници и способи за доказване е подкрепена и допълнена и от гласните й носители – показанията на свидетелите Ч., Й. и С. – нестрадащи нито от вътрешни, нито от взаимни противоречия. Именно на тази основа решаващият съд е формирал и своите правни изводи, отговаряйки на изложените пред него възражения и обосновавайки се за причините да възприеме едни и да игнорира други източници на относима информация поради тяхната недостоверност. В разрез с твърдяното от защитата, въззивният съд е дал аргументиран отговор на поставения пред него, а и пред настоящия състав, въпрос относно доказателствената обезпеченост на обвинението за наличие на задружна престъпна дейност между техния подзащитен и свидетеля З. и тези аргументи напълно се споделят от тази инстанция.

Действително, второстепенният съд е възприел фактологията на първостепенния, който от своя страна след проведено обективно съдебно следствие, е достигнал до факти по начина, по който са възприети те и от прокурора във внесения за разглеждане обвинителен акт. Това сходство не може да бъде възприето като допуснато от съдилищата процесуално нарушение, тъй като в рамките на проведено съдебно следствие от Окръжен и от Апелативен съд, двете инстанции са установили, че изложената от прокурора фактология съответства на обективната истина по делото. По отношение на възражението за идентичност между изложеното в мотивите към постановената присъда и решението на въззивната инстанция следва да бъде отбелязано, че в принципен план при възприемане на тъждествена фактическа обстановка от контролиращата инстанция, тя не дължи собствен прочит на фактическите положения и само по себе си пълното припокриване на описанието й с това на първата инстанция не представлява липса на изложени мотиви. Въззивният съд, обаче, дължи отговор на отправените пред него възражения и собствен анализ на доказателствените източници, въз основа на които е възприел именно тази фактическа обстановка, когато отговорът на направените пред него възражения изисква това и то е необходимо, за да бъде преценено впоследствие дали не е налице пропуск в оценъчната дейност от страна на второстепенния съд, сочещ на превратно тълкуване на носителите на доказателствена информация, повлияло и върху яснотата на обективираната воля. В настоящия случай, както бе отбелязано, съставът на Апелативен съд е отговорил на всички поставени пред него от защитата въпроси, за да достигне до идентични изводи с тези на контролирания от него съдебен състав. В този смисъл правоприлагащата дейност на втория съд по отношение на обвинението спрямо Т. за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества и прекурсори за тяхното производство, не търпи критика.

Не подобно е отношението на настоящия състав спрямо позицията на контролирания за доказателствената обезпеченост на обвинението подсъдимият да е произвел заедно със св. З. високорискови наркотични вещества – 11.739 гр. метамфетамин и да е държал материали за тяхното производство с цел разпространение – 0.065 литра /66.260 грама/ солна киселина и 0.101 грама йод.

В атакуваното решение е възприето, че на задна седалка в автомобила, в който са се намирали А. Т. и З. З., е установен сак със съдържими в него: черна пластмасова туба с надпис Perwol с дръжка и пробита капачка с вместимост 4.5 литра и монтиран в долната част метален вентил, прозрачен плик с надпис „Медика медицински памук“, съдържащ част от пластика на мобилен оператор, пластмасова кръгла прозрачна кутийка с капак с диаметър 3 см., полиетиленов плик с клип затваряне с размери 11 х 6.5 см, съдържащ множество полиетиленови пликчета с подобен тип затваряне с размери 5 х 4 см, полеви котлон с надпис Croni с размери 22.3 х 13 см с кабел и щепсел, черен вентилатор с червена лепенка и кабел за захранване с адаптор за 15 V, празна тъмнокафява стъкленица с черна капачка с вместимост 500 мл, пасатор Mulinex, велосипедна помпа марка „Вето“, част от цедка без дръжки, начелник с ластик за глава, кафяво на цвят празно стъклено шише с вместимост 50 мл, червена фуния, електронна везна с капак, бяла цилиндрична кутия със синя капачка, съдържаща жълти лакмусови лентички, спринцовка с вместимост 20 мл, празна мерителна мензура, две дървени клечки с дължина по 24 см, използван тупфер за уши, полиетиленова торбичка с клип за затваряне с размери 9 х 12 см, сгънато алуминиево фолио с остатъци от кафяво вещество и оранжева бутилка с надпис Flash със съдържима на дъното течност. Възприето е също, което съответства и на заключението на физико-химическата експертиза, че върху полиетиленовата опаковка е установено кафяво влажно прахообразно вещество с тегло 10.247 грама, представляващо метамфетамин, в прозрачния полиетиленов плик също се открива идентично вещество с тегло 1.492 грама. От алуминиевото фолио е изведено кафяво прахообразно вещество с тегло 0.056 грама представляващо ефедрин/псевдоефедрин. Непротиворечиво е изяснено по делото и така е възприето и от Апелативен съд, че течността в оранжева бутилка с надпис Flash е 0.065 мл и представлява солна киселина, а в кафяво стъклено шише се съдържа 0.101 грама йод. При тази възприета фактология, Апелативен съд е направил извод, че подсъдимият заедно със св. З. З. са произвели процесните високорискови наркотични вещества – метамфетамин. Този извод, обаче, не се базира на каквито и да било доказателства по делото. Установената от подсъдимия фактическа власт върху определените като високорискови наркотични вещества не определя априори и производството им именно от негова страна. Доказателствено необезпечен е изводът на съда, че държането на тези вещества от Т. предполага и производството им от негова страна, като тази дейност не се коментира от нито един от свидетелите в изнесената по делото информация, нито са налице писмени доказателствени източници, обективиращи такава, за да бъде направен подобен извод. Недопустимо второстепенният съд, както и първият, са базирали актовете си на предположения – фактът на държане на високорисково наркотично вещество априори не предопределя неговото производство именно от подсъдимия, тъй като са налице и възможности то да е било произведено от другиго, а доказателства, сочещи конкретно към личността на подсъдимия, липсват. Доказателствено необезпеченият извод на контролирания съд относно виновно поведение на А. Т. по производство на високорискови наркотични вещества - 10.247 грама метамфетамин със съдържание на активния компонент метамфетамин 45.50% и 1.492 грама метамфетамин със съдържание на активния компонент метамфетамин 40.10%, може да бъде ревизиран от настоящата инстанция чрез отмяна на атакувания акт в тази му част и оправдаване на подсъдимия по това обвинение.

Подобна техника следва да бъде приложена и по отношение обвинението за държане на материали за производство с цел разпространение на високорисково наркотично вещество метамфетамин – 0.065 литра /66.260 грама/ солна киселина и 0.101 грама йод. Сами по себе си химическите субстанции – солна киселина и йод – могат да намерят практическо приложение във всяка една сфера на бита и за да се приеме, че те представляват материали за производство на високорискови наркотични вещества /в конкретния случай метамфетамини/ е необходимо наличие на конкретни доказателствени източници, носещи информация, че тяхното държане е пряко и единствено свързано с получаване на забранените от закона наркотични вещества. Контролираният съд не е преценил правилно липсата на подобна обезпеченост на обвинението в тази му част като по отношение на тези предмети на престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 2 НК се е доверил безрезервно на твърденията на прокурора в обвинителния акт. За разлика от прекурсорите липсва легална дефиниция на понятието „материали“ и техния статут като вещества, служещи за производство на наркотични вещества независимо в коя фаза от това производство, се определя на базата на гласни или писмени доказателствени средства в този смисъл. Само по себе си наличието на йод в естественото му състояние или солна киселина /инкриминирана от прокурора като материал, а не прекурсор, каквато всъщност представлява/ в сак, в който са установени високорискови наркотични вещества, прекурсори и предмети, по които са идентифицирани остатъци от наркотични вещества, не може да бъде единствено основание за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия. Изводът на съда, че тези вещества /естествени или синтетични/ представляват материали в смисъла им на предмети на престъпление по чл. 354а НК трябва да бъде защитен чрез други носители на доказателствена информация, тъй като те нямат изключително предназначение като материали за производство на наркотици. При липса на легално дефиниране на „материали“ по смисъла на чл. 354а, ал.1 НК, за да се постанови осъдителна присъда спрямо едно лице, е необходимо съдът безспорно да изясни, че установените във фактическа власт на подсъдимия солна киселина и йод са му послужили или биха послужили за производство на високорискови наркотични вещества. В конкретния случай не са налице каквито и да било други източници на доказателствена информация /напр. свидетелски показания/, сочеща, че конкретно тези вещества участват в производството или в някои от неговите етапи на конкретно установените високорискови наркотични вещества. При тази ситуация необезпечен е изводът на контролирания съд, че Т. следва да носи наказателна отговорност и за държане на материали за производство с цел разпространение на високорискови наркотични вещества метамфетамини по отношение на 0.065 мл /66.260 грама/ солна киселина и 0.101 грама йод. В правомощията на касационнатата инстанция е този пропуск да бъде поправен чрез изменение на атакуваното решение, признавайки за невиновен и оправдавайки подс. А. Т. по обвинението и в тази му част.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 49 от 12.05.2021г. по ВНОХД 28/2021г. по описа на Бургаски апелативен съд – Наказателен състав като ПРИЗНАВА подсъдимия А. Я. Т. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението да е произвел високорискови наркотични вещества - престъпление по пр.1 на чл. 354а, ал.1, изр.1 НК и по обвинението да е държал материали за производство с цел разпространение на високорисково наркотично вещество - престъпление по пр.3 на чл. 354а, ал.1, изр.2 НК.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.