Неуважена молба за отмяна на решение за собственост на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 462

София, 06.07.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 1240 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. на Софийския градски съд, с което е признато за установено по предявения от П. М. М. против Е. П. М. иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, прекратена с развод СИО и делба на недвижим имот - апартамент № 14, находящ се в [населено място], [улица], ет. 5, с площ от 53,24 кв. м, състоящ се от стая, хол и сервизни помещения, заедно с прилежащото му таванско помещение от 8,40 кв. м, находящ се в сграда с идентификатор **** по КККР на [населено място], и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 34/2018 г., с който ответницата е призната за собственик на имота по давностно владение.

Молителката релевира като основание за отмяна на влязлото в сила решение чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като се позовава на наличие на новооткрито писмено доказателство, а именно: отговор на касационна жалба по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, трето г. о., в който ищецът е признал неизгодни за него факти, имащи отношение към настоящото дело. Цитираното дело е с предмет иск за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК, предявен от осиновителя П. М. М. срещу Е. П. М..

В съдебно заседание молителката поддържа молбата за отмяна, като изразява становище за нейната основателност. Посочва, че тези факти биха могли да доведат до друг извод, а именно, че осъществяваните от нея действия по отношение на процесния апартамент не са били търпими.

В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от П. М. М., чрез адв. Г. Г., в който се излагат съображения за нейната недопустимост, респ. неоснователност.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители адв. Г. и адв. Г., ответникът изразява становище за нейната неоснователност.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което и след съобразяване с указанията, дадени в определение по ч. гр. д. № 3679/2025 г. на ВКС, Първо г. о., с определение № 1814/06.04.2026 г. тя е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Ищецът в производството П. М. М. и С. К. Х.-М., майка на молителката, са били в граждански брак от 29.10.1981 г. до 24.07.2004 г., прекратен с развод с влязло в сила решение по гр. д. № 3792/2002 г. на Софийски районен съд. Е. П. М. е осиновена от П. М. М., при условията на пълно осиновяване, с решение от 01.12.1982 г. по гр. д. № 3057/1981 г. на Софийски районен съд. След извършена между бившите съпрузи съдебна делба и изтеглен жребий, процесният апартамент е придобит в дял от П. М. М.. Молителката се е снабдила с констативен нотариален акт № 34/2018 г., с който е призната за собственик на апартамента по давностно владение.

В процеса молителката е направила възражение за придобиване на процесния имот по давност, започнала да тече от 16.10.1994 г., когато е навършила пълнолетие, и изтекла на 16.10.2004 г. Възражението е прието за неоснователно. Посочено е, че Е. П. М. не е доказала факти, от които да произтича извод, че е владяла процесното жилище. Тя е била допусната в него от родителите си. Същата е трябвало да отблъсне владението на ищеца по ясен начин, така , че да разбере намерението й за своене, което не е доказано по делото.

Производството по гр. д. № 4358/2022 г. на ВКС, III г. о., е образувано по касационна жалба на Е. П. М. срещу въззивно решение № 686 от 11.05.2022 г. по в. гр. дело № 3052/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.05.2021 г. по гр. д. № 15582/2018 г., Втори бр. състав на Софийски градски съд за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2 предл. 2 СК, произнесено по иск на осиновителя П. М. М.. Именно в това производство е представен отговора на касационната жалба /вх. № 22049 от 20.10.2022 г./, приет като писмено доказателство в настоящото производство по отмяна. С решение от 07.12.2023 г. на ВКС, трето г. о., въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане.

В отговора на касационната жалба, депозиран от П. М. М., е изложено твърдение, че между осиновен и осиновител никога не е била изградена връзка дете-родител. Посочено е, че от писмените доказателства по делото се установява, че никога не е живял съвместно с Е. М. и нейната майка в нито едно от семейните им жилища.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права.

Молителката твърди, че в представеното писмено доказателство се съдържат следните неизгодни факти за ответника, които биха довели до друг изход на делото, а именно: не е поддържал нормални съпружески отношения с нейната майка, не е живял съвместно с нея в общо домакинство, били са в трайна фактическа раздяла и бракът им е съществувал само формално. Посочила е, че в отговора на касационната жалба вх. № 22049 от 20.10.2022 г., П. М. е признал, че съпрузите са били разделени, както и, че са живели в различни жилища.

С оглед на изложеното по-горе, новите обстоятелства, респективно новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая, обстоятелствата, установени с представеното писмено доказателство, нямат значението на доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението, чиято отмяна се иска. Фактът, че ответникът и майката на молителката са били във фактическа раздяла, както и фактът, че П. М. не е живял в процесното жилище, не могат да обусловят заключение за основателност на възражението на молителката за изтекла в нейна полза придобивна давност.

Представеното с молбата за отмяна писмено доказателство следователно не би могло да послужи при ново разглеждане на спора в поддържания от молителката смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновава наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото молителката дължи на ответника направените разноски /за адвокатско възнаграждение/ в размер на 511,29 евро, представляващи равностойност на заплатените 1 000 лв.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 283738 от 26.11.2024 г. на Е. П. М. с ЕГН [ЕГН], за отмяна на влязло в сила решение № 652 от 17.05.2023 г. по в. гр. д. № 230/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 763007 от 23.09.2022 г. по гр. д. № 3653/2019 г. на Софийски градски съд.

Осъжда Е. П. М. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, да заплати на П. М. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, адв. Г. Г., сумата 511,29 евро, представляваща разноски в производството.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: