Отмяна на конфискация след осъдително решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 219

гр.София, 04.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на прокурор Дечева и секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 78 по описа за 2024 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.7 от ГПК.

Образувано е по молба на С. М. К. за отмяна на влязло в сила решение №550 от 25.03.2014 г., постановено по възз. гр.д.№ 154 описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VIII състав, в частите, с които е отменено решение от 29.10.2013 г. по гр.д. №3716/2010 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на КОНПИ срещу молителя и вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на описаното в диспозитива имущество на молителя. В молбата се сочи, че с окончателно решение от 13 април 2023 г. по делото „К. и други срещу България“/жалба №28151/15 и две други/ Европейският съд по правата на човека е констатирал нарушение на правата на молителя по чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, поради което е налице основанието по чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на решението на ВКС.

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество оспорва молбата.

Прокуратурата на Република България застъпва становището, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:

С решение №550 от 25.03.2014 г., постановено по възз. гр.д.№ 154 описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VIII състав, е отменено решение от 29.10.2013 г. по гр.д. №3716/2010 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на КОНПИ срещу С. К. и вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на описаното в диспозитива имущество на молителя. В мотивите си Софийският апелативен съд е приел, че с оглед характера на осъществената престъпна дейност, която се характеризира с това, че се реализира имотна облага, която не се следва на дееца, липсата на данни за постоянни доходи, реализирани по трудово или приравнено на него правоотношение, респективно доход като самоосигуряващо се лице/доказаният доход, който е получил е приблизително равен на разходите за издръжка и тези, които са направени за осъществените частни пътувания в чужбина/, може да се направи основателно предположение, че това имущество е придобито от престъпна дейност.

Срещу отнемането на имуществото С. К. е подал жалба до Европейския съд по правата на човека, по която е постановено решение от 13 април 2023 г. по делото „К. и други срещу България“/жалба №28151/15 и две други/. Съдът се е произнесъл въз основа на водещото решение по делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други, решение от 13 юли 2021 г.“. Във водещото решение са установени потенциални недостатъци в Закона от 2005 г./ЗОПДИППД/, които се състоят в последиците от съчетанието на широко зададеното приложно поле/от гледна точка на видове престъпления и период на проверка на приходите и разходите/ със затруднения за ответниците да удостоверят дохода си през този период, белязан от инфлация и икономически промени, и с презумпцията, че всяко имущество с неустановен „законен“ произход се счита за облага от престъпление. Макар тези недостатъци да не са достатъчни, за да се приеме, че всяко отнемане на имущество по Закона от 2005 г. е в противоречие с чл.1 от Протокол № 1, те със сигурност са вменили значително бреме върху ответниците в производството по отнемане на имущество и са могли да наклонят везните в полза на държавата. Следователно, в противовес и за да се гарантират правата на жалбоподателите, е било от определящо значение в решенията си националните съдилища да установят причинно-следствената връзка между имуществото, което е станало обект на отнемане и престъпната дейност, извършена от ответниците. Като прилага тези стандарти към конкретните дела, разгледани във водещото решение, Съдът установява, че е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1 в онези от тях, в които националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка, а са разпоредили отнемане на имуществото на основание на презумпцията в Закона от 2005 г. и на основание несъответствие между разходите на ответниците и техните „законни“ доходи през съответните периоди. В т.12 от решението ЕСПЧ е отбелязал, че конкретно за случая К. националните съдилища приемат, че жалбоподателят е извършил други престъпления от същия вид като това, което е задействало производството по конфискация, но такова предположение не е подкрепено с никакви доказателства. В тази ситуация ЕСПЧ не счита, че властите са предоставили каквито и да било релевантни подробности относно престъпно поведение, което би могло да генерира предполагаемите облаги от престъпление. Те също така не показват по обоснован и адекватен начин, че конкретните проверявани активи биха могли да бъдат облаги от престъпление. Както е видно от описанието на фактите, националните съдилища са разчитали най-вече на потенциала на престъпения от вида, извършен от жалбоподателите, за генериране на доход и на установените от тях несъответствия между доходите, считани за „законни“ и техните разходи. По такъв тип дела Съдът обикновено би възложил оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между престъпното поведение и активите, подлежащи на конфискация, освен когато такава оценка е произволна или явно неразумна. Съдът достига до извода, че случаят е такъв/на произволна оценка/, тъй като мотивите предоставени в подкрепа на такава връзка, са очевидно недостатъчни/т.13./ Заключението е, че оплакванията са допустими и разкриват нарушение на член 1 от Протокол № 1.

При тези данни настоящата инстанция приема, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.7 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС. Европейският съд по правата на човека е установил с окончателно решение нарушение на чл.1 от Протокол №1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. В този смисъл е практиката на ВКС във връзка с водещото решение по делото „Т. и други срещу България“/жалба №50705/11 и други, решение от 13 юли 2021 г.“, съдържаща се в решения № 50167 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1934/2022 г. на IV ГО и № 116 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 734/2022 г. на III ГО. Ето защо молбата е основателна и следва да бъде уважена. Делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на Софийския апелативен съд.

Разноските на молителите за настоящото производство следва да се присъдят евентуално с решението по съществото на спора съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България,

Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по молба на С. М. К. влязлото в сила решение №550 от 25.03.2014 г., постановено по възз. гр.д.№ 154 описа за 2014 г. на Софийския апелативен съд, ГО, VIII състав, в частите, с които е отменено решение от 29.10.2013 г. по гр.д. №3716/2010 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на исковете на КОНПИ срещу С. М. К. и вместо него е постановено друго за отнемане в полза на държавата на описаното в диспозитива имущество.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: