Действие на въззивната жалба спрямо солидарен длъжник, който не е обжалвал

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

Гр. София, 30.12.2020 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение, в публично съдебно заседание на втори декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д . № 2286/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1297/31.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2626/2018 г. по описа на САС, ГО, 10 състав, в частите, постановени по отношение на отв. Р. К. П., а именно: с които е обезсилено решение № 5196/13.07.2017 г. по гр.д.№ 8897/2014 г. на СГС, 1 ГО, 11 състав за заплащане от този ответник на наказателна лихва за периода от 09.06.2014 г. до 20.06.2014 г. в размер на 436.61 евро, с които е отменено първоинстанционното решение в частта за заплащане на наказателна лихва за периода от 05.07.2011 г. до 08.06.2014 г. за сумата от 507.83 евро /разлика между присъдената от първата инстанция сума от 44 679.83 евро и сумата от 44 172 евро/ и в частта за заплащане на договорна лихва за периода от 05.06.2011 г. до 20.06.2011 г. за сумата от 4 651.90 евро /разлика между сумата 6 598.32 евро и сумата 1 946.52 евро/ и съответно в частта относно разноските. Доводите на касатора са, че в посочените части първоинстанционното решение е влязло в законна сила и не е следвало да се ревизира по отношение на Р. К. П., доколкото тя не е подала въззивна жалба, нито се е присъединила към жалбата на обикновения си другар П. Н. П.. На това основание се моли въззивното решение в посочените части да бъде обезсилено. В публичното съдебно заседание жалбата се поддържа, претендират се разноски.

Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна, не се изразява и становище в проведеното публично съдебно заседание.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.2 пр.2 ГПК, поради вероятната му недопустимост, във връзка с което приема следното:

За да могат действията на единия ответник да ползват и останалите, те следва да притежават качеството „необходими другари”, в този смисъл е изричната разпоредба на чл.216 ал.2 ГПК. Според нея, когато с оглед естеството на спорното правоотношение или по разпореждане на закона решението следва да бъде еднакво спрямо всички другари, извършените от някои от тях действия имат значение и за неизвършилите тези действия другари, ето защо и въззивният съд ги конституира служебно като страни в процеса, на основание чл.265 ал.2 ГПК. В противен случай е приложима разпоредбата на чл.216 ал.1 ГПК – че всеки от другарите действа самостоятелно и неговите действия не ползват останалите, нито им вредят. При въззивно обжалване, ако жалба е подадена само от един от другарите – съищци или съответници, необжалвалите могат да се присъединят към нея в срок до първото съдебно заседание – чл.265 ал.1 ГПК.

В конкретната хипотеза е безспорно, че солидарно отговорните ответници П. Н. П. и Р. К. П. /съответно – кредитополучател и съдлъжник по договор за банков кредит от 20.11.2007 г./ са обикновени другари, както и че против решението на първата инстанция, с което исковете с правно основание чл.432 ал.1 ТЗ вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД срещу двамата ответници са били уважени, е подадена въззивна жалба само от П. П.. В нарушение на цитираните по-горе процесуални правила въззивният съд се е произнесъл с решението си и по отношение на необжалвалия обикновен другар на въззивника, без същият да се е присъединил към въззивната жалба. При тези данни съдът не е бил надлежно сезиран да проверява първоинстанционното решение в частта, постановено спрямо Р. П., а като е сторил това, е излязъл извън допустимия спорен предмет във въззивната инстанция. С оглед горното и на основание чл.293 ал.4 вр. чл.270 ал.3 пр.1 ГПК в посочените части решението следва да бъде обезсилено като недопустимо, въззивното производство – да бъде прекратено, а първоинстанционното решение следва да се счита за влязло в законна сила.

При този изход от спора в настоящата инстанция, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати сторените от РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД съдебно-деловодни разноски: 249 лв. /такси/ и 200 лв. – ю.к. възнаграждение.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1297/31.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2626/2018 г. по описа на САС, ГО, 10 състав, в частите, постановени по отношение на Р. К. П., и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по тях.

ОСЪЖДА Р. К. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/ ЕАД с ЕИК[ЕИК] сумата 449 лв. – съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: