Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след осъждане в ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 133
гр. София, 29.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 4398/2023 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молба вх. № 260331/09.06.2023 г. по регистъра на Окръжен съд – Перник, подадена от Ж. Й. К. и П. О. К. чрез адв. Б. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК на влязлото в сила решение № 730 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Апелативен съд – София (АС – София), с което е потвърдено решение № 33 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд – Перник. С последното по искане на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) от молителите са отнети в полза на държавата подробно посочени в решението недвижими имоти, леки автомобили и дружествени дялове от капитала на търговско дружество.

В молбата се поддържа основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Твърди се, че с окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „С. и други срещу България“ (жалба № 25795/15 и жалба № 59286/16), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочи се, че решението на ЕСПЧ от 2 март 2023 г. обединява посочените две жалби, едната от които е подадена от името на Ж. К. и П. К. – жалба № 59286/16 г. Изложени са съображения, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията то е окончателно, считано от 2 март 2023 г., откогато според молителите започва да тече 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Затова се иска влязлото в сила въззивно решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ, изложени в решението.

Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, правоприемник на КУИППД, Комисията) чрез Ю. В. – главен инспектор в ТО – София при ТД на КОНПИ, оспорва молбата за отмяна.

Прокуратура на Република България чрез представляващия я прокурор А. намира молбата за отмяна за основателна. Счита, че решението на ЕСПЧ констатира нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, което представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение като единствен вътрешноправен способ за отстраняване на последиците от това нарушение.

„Йоина комерс“ ООД със седалище [населено място] не взема становище.

С определение № 4093 от 14.12.2023 г. по настоящото дело на основание чл. 307, ал. 1 ГПК е допуснато разглеждане на молбата за отмяна.

За да се произнесе по нея ВКС, състав на трето гражданско отделение взе предвид следното:

Производството по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд – Перник е образувано по искане с правно основание чл. 28 и сл. ЗОПДИППД (отм.) на КУИППД против Ж. Й. К. – лично и като ЕТ с наименование „Йоина комерс“ – [населено място], и П. О. К.. С решение № 33 от 30.07.2010 г. по това дело искането е уважено и е отнето в полза на държавата притежавано от ответниците имущество, съставляващо подробно там посочени недвижими имоти, леки автомобили и дружествени дялове от капитала на търговско дружество. Решението на окръжния съд е потвърдено от въззивния съд (АС – София) с решение № 730 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 10/2011 г.

С окончателно решение от 2 март 2023 г. по делото „Сабуни и други срещу България“ (обединяващо две жалби - жалба № 25795/15 и подадената от Ж. и П. К. жалба № 59286/16), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. В мотивите си съдът е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите или юридическите лица, вкл. жалбоподателите, прокламирано с Протокол № 1 е сериозно накърнено, доколкото националните съдилища, разглеждащи претенцията на държавата за отнемането им (лишаването на гражданскоправните субекти от тях) са изложили „очевидно недостатъчни“ мотиви при обосноваване наличието на причинно-следствена връзка между евентуалното престъпно поведение на жалбоподателите и имуществото, подлежащо на конфискация. Изтъкнати са доводи, че в конкретния случай престъпната дейност на жалбоподателите е „еднократно деяние, което не изглежда да е донесло някаква финансова облага“, а пък спрямо жалбоподателя К. националният наказателен съд е посочил изрично, че той „не е имал други противообществени прояви“. По отношение на имуществените вреди претенциите са отхвърлени и е съдът е имал повод да повтори, както и по делото Т. и други (цитирано по-горе), че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на чл. 1 от Протокол № 1.

При горните факти молбата за отмяна е основателна.

Налице са предпоставките на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. С приложеното решение на ЕСПЧ несъмнено е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, изразяващо се в това, че въззивният съд – като инстанция по съществото на правния спор, не е изложил мотиви относно наличието на изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя П. О. К.. Неговото решение като несъобразено с изискванията, при които е допустимо да се наруши принципа за мирно ползване на притежанията от физическите и юридически лица, и те да бъдат лишени от тях, следва да се отмени. Преразглеждането на въпроса за наличие/отсъствие на тези предпоставки от националния съд е подходящо средство за поправяне на нарушението, поради което новото разглеждане на делото се явява необходимо по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Не могат да бъдат споделени доводите на Комисията, че отмяната на влязлото в сила решение няма да доведе до поправяне на установеното от ЕСПЧ нарушение, тъй като нямало данни молбата за отмяна да е вписана съгласно чл. 112, б. „к“ ЗС. Визираното вписване няма относимост към отстраняване на констатираното от ЕСПЧ нарушение, което се изразява в липсата на мотиви в акта на съда за отнемане на имуществото, доколко то е придобито във връзка с престъпната дейност на П. К.. Вписването на молбата за отмяна проявява своето действие в друг аспект - то е от значение за оповестяването на процеса спрямо трети лица, както и при уреждане на правоотношенията с лица, извършили фактически действия (полезни разноски) или правни действия (въз основа на които се преценява добросъвестност или недобросъвестност на владелец) спрямо активи от имуществото, предмет на конфискацията, преди или след вписването – вж. мотивите в съобразителната част към разясненията по т. 2 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.

Делото следва да се върне на апелативния съд в София за ново разглеждане от друг негов състав. Новото разглеждане следва да започне с провеждане на открито съдебно заседание и изслушване на устните състезания между страните, като при постановяване на новото въззивно решение съдът трябва да изследва и да изложи мотивирани съображения, дали от събраните по делото доказателствата се установява или не изискваната от ЕСПЧ причинна връзка между придобиването на процесните имущества и престъпната дейност на молителя П. К..

По претенциите на страните за присъждане на разноски за настоящото производство, компетентен да се произнесе е също апелативния съд, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе и по тях с крайния си съдебен акт по спора, с оглед изхода на същия – чл. 78 ГПК (в този смисъл са и указанията по т. 4 и мотивите към нея от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ , на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, влязлото в сила решение № 730 от 09.04.2015 г. по гр. д. № 10/2011 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 33 от 30.07.2010 г. по гр. д. № 327/2009 г. на Окръжен съд – Перник.

ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.