Неуважена молба за отмяна на решение поради липса на нови писмени доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

гр. София 23.07.2020 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд - четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 09 юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при участие на секретаря Ванюша Стоилова

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр.д. № 4536 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена молба вх. № 6682/23.08.2019 г./обозначена касационна жалба/, уточнена с молби вх. № 31656/28.10.2019 г. и вх. № 11100/20.12.2019 г., подадени от ищеца С. С. В. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. Мотивираните основания за отмяна са по чл.303,ал.1,т.1 ГПК - открити нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които молителят не е могъл да се снабди своевременно. Мотивирано е и основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2,пр.1 ГПК, което според молителя е установено от приложеното към молбата писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд Казанлък. В молбата за отмяна и последващите молби, с които е уточнена първоначалната се твърди, че извършеното претърсване и изземване на 19.02.2002 г. от дома на родителите му в [населено място], [община] , обл.Ст.З., за което е бил съставен протокол без номер с дата 19.09.2019 г. и положен подпис от съдия от Казанлъшкия районен съд, като вместо разрешавам е добавен ръкописен текст „одобрявам”. Твърди се също, че с писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд Казанлък е уведомен молителя, че при направената справка в деловодната книга „Д” за 2002 г. е било образувано чнд № 98/2002 г. срещу Х. С. В. по което дело молителят не е страна в производството. С писмо изх. № 3142/11.07.2018 г. Районен съд Казанлък го е уведомил, че под № 1917/20.09.2002 г. по описа на книга „Д” за 2002 г. на РС Казанлък е било образувано ЧНД - „Д” № 98/20.09.2002 срещу Х. С. В., като е постановено разрешение за претърсване и изземване. Сочи се, че разрешението за претърсване и изземване е било издадено след като процесните вещи са били иззети, че по тази причина не разполага с копие от протокола за претърсване и изземване, тъй като следственото действие е било незаконосъобразно, че това обстоятелство е следвало да бъде установено от Прокуратурата, но не е сторено. Твърди се, че впоследствие с постановление от 13.04.2007 г. на Районна прокуратура Пловдив е прекратено производството по сл.д. № 276/2003 г. на ОСС П. за престъпление по чл.234а НК и чл.309,ал.1 НК, водено против С. В., че в постановлението е посочено, че вещите иззети”незаконосъобразно” следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл.112 НПК. Поради това молителят твърди, че е предприел действия до Районен съд Казанлък и с молби е поискал информация относно извършеното следствено действие на 19.09.2002 г. в [населено място]. Цитираните от молителя писма в молбата от 17.12.2010 г. – три на брой не са му били известни при решаване на делото и са от съществено значение за същото. Искането е да се уважи подадената молба за отмяна, като се отмени решението на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 ГПК.

Ответникът по молбата за отмяна Прокуратура на РБългария, чрез прокурор във ВКП Д. е изразила мотивирано становище за недопустимост на молбата за отмяна, като просрочена, съответно за неоснователност на същата.

С определение № 37/07.02.2020 г., постановено по настоящото дело молбата за отмяна е допусната до разглеждане в съдебно заседание.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за установено следното:

С решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е потвърдено решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от С. С. В. осъдителен иск против Прокуратура на РБългария за обезщетение в размер на 222 750 лв. за репариране на имуществени вреди, претърпени в резултат на неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление и отнемане в полза на Държавата на иззети с протокол от 19.09.2002 г. движими вещи от дома на майка му в [населено място], С. област по сл.д.№ 276/2003 г. на ОСС П., прекратено с постановление от 13.04.2007 г. на РП П.. С определение № 430/15.05.2018 г. по гр.дело № 815/2018 г. на ВКС, IV г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. Първоинстанционното решение е влязло в сила на 15.05.2018 г.

С решението от 17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд е прието, че съдът е сезиран с осъдителен иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение срещу ищеца, произтекли от одържавяването на негови собствени движим вещи след приключване на наказателното производство. От фактическа страна е прието за установено, че срещу ищеца – сега молител С. В. било повдигнато обвинение за извършени престъпления по чл.234а НК и по чл.309 ал.1 НК, образувано било дознание № 65/ 2002 г. на РЗ „БОП” - П., наказателното производство по което било прекратено с постановление на прокурор от 13.04.2007 г. В хода на наказателното производство, на 19.09.2002 г., било извършено претърсване в [населено място] в дома на майката на молителя-ищец, при което били иззети индивидуално определени движими вещи, представляващи авиационна техника, описани в протокол от същата дата. При разпитите на ищеца относно иззетите вещи същият заявил, че не са негови и не знае на кого са. В постановлението, с което наказателното производство е прекратено, прокурорът наредил приобщените като веществени доказателства по наказателното производство движими вещи да бъдат отнети в полза на държавата, ако не бъдат потърсени от собственика им в едногодишен срок от прекратяването на наказателното производство.

От правна страна в решението на въззивния съд е прието, че за молителя-ищец не е възникнало вземане за обезщетяване на имуществени вреди, тъй като действията на прокурора, с които движимите вещи са отнети в полза на държавата, са законосъобразни. Прието е също, че независимо от обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателното производство и за разпореждане с веществените доказателства по делото да не е редовно връчено на ищеца, той е узнал за него и е упражнил правата си да търси обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение. Държавата е осъдена да му заплати такова по гр.дело № 21474/ 2011 г. на Пловдивски районен съд въз основа на искова молба, подадена на 26.09.2011 г. Приел е, че най-късно към този момент ищецът е разполагал с постановлението (той се е позовал на него в молбата до съда) и от този момент по отношение на него е започнал да тече едногодишният законов срок, в който е могъл да поиска връщане на иззетите вещи. Съдът не е възприел доводите на ищеца, че не е имало основание за отнемане на вещите, тъй като още в хода на наказателното производство е било ясно чия собственост са те и тъй като не са били приобщени по наказателното производство като веществени доказателства. Посочил, че с факта на изземването на вещите те придобиват статут на доказателства по делото, а относно собствеността им самият ищец двукратно е заявил при разпити, извършени от компетентен орган, че не са негови, не знае къде са намерени, какво представляват и на кого са. Прието е, че искът не може да бъде уважен и защото представените по делото писмени доказателства не са годни да установят твърденията на ищеца, че е придобил собствеността върху иззетите движими вещи въз основа на договор за замяна.

С молбата за отмяна молителят е представил следните писмени доказателства: постановление на Районна прокуратура Пловдив от 25.07.2006 г. за спиране на наказателно производство по сл.дело № 276/2003 г. на ОСС [населено място], ксероксно копие от протокол за претърсване и изземване от 19.09.2002 г., ксероксно копие от приемо-предавателен протокол от 20.09.2002 г., ксероксно копие от писмо изх. № 3590/12.07.2019 г., издадено от Районен съд Казанлък, кс.копие от писмо изх. № 3142/11.07.2018 г., издадено от Районен съд Казанлък, кс.копие от декларация с нотариална заверка на подписа от 19.07.2018 г. на Х. С. В., кс.копие от декларация с нотариална заверка на подписа от 19.07.2018 г. на Х. М. И., кс. копие от постановление на Районна прокуратура Пловдив от 13.04.2007 г. за прекратяване на наказателно производство и разделяне на материали в друго наказателно производство и спиране на наказателно производство по сл.дело № 276/2003 г. на ОСС Пловдив, кс.копие от жалба на молителя С. С. В. вх. № 6578/2002 г. до Районен съд Пловдив против постановление за спиране на наказателно производство от 25.07.2006 г. на Районна прокуратура Пловдив, писмо изх. № 94-00-16/03.07.2018 г., изпратено от Администрацията на Президента на РБългария до молителя, писмо от 21.09.2018 г., изпратено от Народното събрание на РБългария, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика до молителя и до Главния инспектор на Инспектората на ВСС, кс.копие от писмо от 18.07.2019 г. на Народното събрание, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика до молителя, кс.копие на Становище по сигнал № Ж-18-653/06.08.2018 г. на Инспектората към ВСС, изх. № Ж-18-653/28.08.2018 г., съдебно удостоверение от 16.02.2017 г., издадено от Окръжен съд Пловдив, кс.копие от съдебно техническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. С. А., постъпило в Окръжен съд Пловдив на 03.04.2017 г., кс.копие от писмо изх. № 5569/13.11.2019 г., издадено от Районен съд Казанлък до молителя, кс.копие от свидетелство за свето кръщение, кс.копие от молба на молителя до Районен съд Казанлък без дата.

Съгласно разпоредбите на чл.303,ал.1,т.1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото.

Съдът намира, че приложените по делото кс.копия от писма изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд Казанлък, кс.копие от писмо изх. № 3142/11.07.2019 г. на Районен съд Казанлък и кс.копие от писмо изх. № 5569/13.11.2019 г., издадено от Районен съд Казанлък не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.301,ал.1,т.1 ГПК. С първото писмо от 12.07.2019 г. молителят е уведомен, че в Районен съд [населено място] е образувано ЧНД-Д № 98/2002 г. срещу Х. С. В., по което, молителят не е страна, че делото е архивирано през 2003 г. и поради изтичане на петгодишния срок за съхранение на делата в съда същото е унищожено.

С второто писмо изх. № 3142/11.07.2018 г. Районен съд е уведомил молителя, че по описна книга „Д” за 2002 г. на Районен съд [населено място] е образувано ЧНД – „Д” № 98/2002 г. срещу Х. С. В., че под № 1917/20.09.2002 г. съдът е постановил разрешение за претърсване и изземване, че ЧНД „Д” № 98/2002 г. е архивирано през 2003 г. и поради изтичане на петгодишния срок за съхранение на делата в районния съд същото е унищожено.

Видно от приложеното кс.копие на писмо изх. № 5569/13.11.2019 г., издадено от Районен съд [населено място], Наказателна колегия молителят е уведомен, че ЧНД № 98/2002 г. по описа на същия съд е било унищожено. В писмото е посочено, че делото не е водено срещу майката на молителя, че е одобрено извършено процесуално-следствено действие – претърсване и изземване в недвижимия имот, находящ се в [населено място], общ.П.Б., че в районния съд не се съдържа информация за местонахождението на вещите, които са били иззети в хода на досъдебното производство, че информация относно същите вещи молителят може да получи по образуваното и водено следствено дело срещу молителя № 276/2003 г. на ОСС П..

Посочените писма касаят обстоятелството относно одобряване на извършено на 19.02.2002 г. процесуално-следствено действие претърсване и изземване в недвижим имот, находящ се в [населено място], общ.П. Б. и удостоверяват обстоятелството, че по ЧНД № 98/2002 г. по описа на Районен съд [населено място] е одобрено посоченото процесуално-следствено действие. Всяко от цитираните писма не представлява ново писмено доказателство, тъй като молителят е могъл да се снабди със същите в хода на производството по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, отмяна на постановеното решение по което дело се иска. Освен това с цитираните писма не се установяват нови обстоятелства от съществено значение за делото. Съдът преценява, че трите писма не са от съществено значение за делото – т.е. тяхната преценка няма да доведе до промяна на решаващите правни изводи на съда по предмета на спора.

Нямат характеристиките на нови писмени доказателства по чл.303,ал.1,т.1 ГПК приложените към молбата за отмяна кс.копие от протокол за претърсване и изземване от 19.09.2002 г., кс.копие от съдебно-техническа експертиза от 03.04.2017 г., съдебно удостоверение от 16.02.2017 г., кс.копие на постановление за прекратяване на наказателно производство от 13.04.2007 г. на Районна прокуратура [населено място]. Протокола за претърсване и изземване от 19.09.2002 г. е обсъден от въззивния съд с решението, чиято отмяна се иска. Обсъдено е и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза от 03.04.2017 г., както и постановлението за прекратяване на наказателно производство от 13.04.2007 г. на РП П.. Приложеното съдебно удостоверение от 16.02.2017 г. от Пловдивския окръжен съд по гр.дело № 1608/2016 г. е издадено на назначеното по делото вещо лице за осигуряване достъп до процесните вещи за изпълнение на поставените задачи и изготвяне на заключение. С оглед на това удостоверението не е от значение за делото.

Съдът преценява, че не представляват нови писмени доказателства от съществено значение за делото приложените от молителя кс. копие на постановление за спиране на наказателно производство от 25.07.2006 г. на Районна прокуратура [населено място], кс.копие на приемо-предавателен протокол, кс.копие на жалба, подадена от С. С. В. до Районен съд [населено място] за спиране на наказателно производство от 25.07.2006 г. на РП П., писмо изх.№ 94-00-16 от Канцеларията на Президента на РБългария до молителя, два броя писма, изпратени от Народното събрание, Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика до молителя – първото от 21.09.2018 г., а второто от 18.07.2019 г., Становище по сигнал № Ж-18-653 от 28.08.2018 г. на Инспектората към ВСС, кс.копие на Свето кръщение, Молба от молителя до Районен съд Казанлък без дата. Тези доказателства не са от съществено значение за делото по предявения иск срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Приложените към молбата за отмяна кс.копия от декларации от Х. С. В. и Х. М. И. с нотариална заверка на подписите не са нови писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК и не могат да послужат като основание за отмяна на посоченото основание. Писмени доказателства по смисъла на чл.303,ал.1,т.1 ГПК са официални документи или частни документи, изходящи от противната страна, а представените декларации с нотариална заверка на подписите имат характера на писмени свидетелски показания и не попадат сред тези документи. Освен това посочените декларации не представляват и документ, потвърждаващ новооткрито обстоятелство.

Настоящият съдебен състав преценява, че при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото ищецът-сега молител е имал възможност да поиска лицата, чиито свидетелски показания в писмена форма с обозначение декларация е представил с молбата за отмяна да бъдат призовани и разпитани пред първоинстанционния съд за установяване на твърденията в исковата молба.

Поради това, че представените декларации, представляващи свидетелски показания в писмена форма не са документи, които могат да бъдат ценени от съда като писмено доказателство не следва да се обсъжда дали тези свидетелски показания са от съществено значение за делото.

Молителят поддържа наличие на основание за отмяна по чл.303,ал.1,т.2 ГПК, което според него е установено от приложеното към молбата писмо изх. № 3590/12.07.2019 г. на Районен съд [населено място]..

С разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК са предвидени няколко фактически състава, при които съдът е формирал решаващата си воля по съществото на спора, въз основа на доказателства, които са опорочени, поради престъпно действие на участниците в гражданския процес - неистинност на документ, неистинност на свидетелските показания, неистинност на заключение на вещо лице или престъпно действие на страната, неин представител, на член на състава на съда или на връчител. При всяка една от тези хипотези, законът безусловно предвижда, че престъпното деяние следва да е установено по надлежен съдебен ред - с влязла сила присъда или решение на гражданския съд по чл. 124, ал. 5 ГПК . В случая такива обстоятелства по делото не са установени. Поради това съдът намира, че не е установено основание за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение на Пловдивския окръжен съд по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК.

В молбата за отмяна са изложени доводи за неправилност на влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд и решението на Пловдивския окръжен съд, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тези доводи за неправилност на съдебните решения не представляват основания за отмяна по смисъла на чл.303 ГПК, поради което съдът не ги обсъжда.

С оглед на изложеното съдът преценява, че не са налице основания за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 и т. 2 ГПК на влязлото в сила решение от 17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение от 14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, поради което молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молба вх. № 6682/23.08.2019 г./обозначена касационна жалба/, уточнена с молби вх. № 31656/28.10.2019 г. и вх. № 11100/20.12.2019 г., подадени от ищеца С. С. В. от [населено място], [жилищен адрес] за отмяна на влязло в сила решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.дело № 456/2017 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 749/14.06.2017 г. по гр.дело № 1608/2016 г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл.303,ал.1,т.1 и т.2 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: