Възобновяване на наказателно дело при задочно осъждане без знание на дееца

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * задочно производство * задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 130

София, 10 март 2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Б. Д.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 104/2026 година

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесет и трета, чл. 423 от НПК. Образувано е по искане на осъдения М. Я. И. за възобновяване на НОХД № 1234/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен и отмяна на постановената по него присъда № 151/04.11.2022 г. В искането, поддържано и допълнено в съдебното заседание от назначения служебен защитник, се излагат доводи, че осъденият И. не е участвал в наказателния процес, не е знаел за образуваното досъдебно производство, както и за присъдата, която е задочно постановена. Осъденият подкрепя тези доводи и пледира за уважаване на подаденото от него искане за възобновяване на наказателното дело.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е основателно, тъй като наказателното производство е водено изцяло задочно, без присъствието на осъдения И. и в този смисъл са налице основанията по чл. 423, ал.1 от НПК.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното :

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо - подадено е от процесуално легитимирано лице и по отношение на акт, подлежащ на възобновяване по чл. 419, ал.1 от НПК. От приложеното по НОХД № 1243/2022 г. писмо на ОД на МВР – Плевен е видно, че осъденият М. И. е задържан от служители на ГКПП – Аерогара София при влизане в страната на 03.11.2025 г., предаден е на ГД „Охрана“ към Министерство на правосъдието за конвоиране и привеждане в изпълнение на присъда лишаване от свобода, като на 14.11.2025 г. е постъпил в Затвора – Плевен. От тези данни може да се направи извод, че осъденият И. е узнал за издадената по отношение на него осъдителна присъда след тази дата. Ето защо искането следва да се приеме, че е подадено в срок.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Прегледът на материалите по делото показва, че с постановление от 05.06.2019 г. е образувано досъдебно производство под № 907/2019 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК. В хода на досъдебното производство са събрани данни за привличане като обвиняем на М. Я. И., поради което същият е бил призоваван на известните адреси, но не е открит. Местонахождението на И. не е било установено, въпреки проведените издирвателни мероприятия. С постановление от 21.01.2020 г. на прокурор от Районна прокуратура – Плевен на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 25, т. 2 от НПК наказателното производство е било спряно и е постановено извършване на допълнителни действия за откриването на искателя И.. Наказателното производство е възобновено с постановление от 31.03.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура – Плевен. Продължилите издирвателни действия по установяване местонахождението на И. също не са дали резултат, което наложило на 01.06.2022 г. той да бъде привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 342в, ал. 2 и по чл. 270, ал. 1 от НК, в присъствието на служебен защитник (л.73 от ДП), на когото на същата дата са предявени материалите. След изпращане на досъдебното производство на Районна прокуратура – Плевен на 29.06.2022 г. в присъствието на защитник, без участие на осъдения И., в условията на чл. 206 във вр. с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК е предявено ново постановление за привличане по чл. 219 от НПК и на основание чл. 227 от НПК при същите условия са предявени и материалите по разследването.

По внесен на 30.06.2022 г. от Районна прокуратура – Плевен обвинителен акт срещу М. Я. И. за извършени престъпления по чл. 343в, ал. 2 във вр. с ал. 1 и по чл. 270, ал. 1 от НК, в Районен съд – Плевен е било образувано НОХД № 1243/2022 г. С разпореждане от 01.07.2022 г. съдията-докладчик насрочил разпоредително заседание по делото, което било еднократно отложено поради нередовното призоваване на подсъдимия. Положените усилия същият да бъде открит и призован за съдебния процес са останали безрезултатни. При липсата и на положителни данни от общодържавното издирване на подсъдимия И., съдът приел, че са налице условията на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК за разглеждане на делото в негово отсъствие при участието на назначения служебен защитник. В съдебното заседание, проведено на 04.11.2022 г., е обявена присъда № 151/04.11.2022 г., постановена по НОХД № 1243/2022 г., с която подсъдимият М. Я. И. е признат за виновен : за извършено на 23.12.2018г. престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, за което при условията и чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода; за извършено на 23.12.2018 г. престъпление чл. 270, ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на глоба в размер на 200 лева.На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК с присъдата съдът определил общо наказание от шест месеца лишаване от свобода и присъединил към него наказанието глоба в размер на 200 лева.

Разпоредбата на чл. 423 от НПК предпоставя възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие. Касационната инстанция е имала повод нееднократно да изрази становище, че по този начин се гарантира установеното от чл. 6, § 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и от чл. 55 от НПК право на обвиненото лице да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушано от съд в процеса на вземане на решението за осъждането му. Разглеждането на делото при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК не поражда безусловно задължение за последващото му възобновяване. В производството по отмяна на влязлата в сила присъда винаги се изследват и преценяват предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК. Посоченото основание за възобновяване предвижда императивно уважаване на искането на задочно осъдения само когато причината за неприсъственото разглеждане и решаване на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно поведение.

Изложеното по принцип, пренесено към проследеното процесуално развитие на воденото срещу осъдения И. наказателно производство, обуславя извод за основателност на искането за възобновяване на делото поради следното :

Нормата на чл. 423, ал. 1 от НПК изключва възобновяване на производството, когато осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК не е могла да се изпълни или след като е изпълнена, той не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина. Осъденият И. не е привличан лично в качеството му на обвиняем в досъдебната фаза на процеса, която е протекла при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК, поради което не може да се установи категорично той да е имал знание за фактическите и правни параметри на повдигнатото обвинение. По същия ред, с участието на служебен защитник се е развила и съдебната процедура, като няма данни, че И. е имал представа за естеството на водения срещу него наказателен процес и с поведението си да е манифестирал отказ от лично участие в него.

Ето защо настоящият касационен състав намира, че е необходимо да се задейства установения в чл. 423, ал.1 от НПК компенсаторен механизъм чрез възобновяване на НОХД № 1243/2022 г. на Районен съд – Плевен и отмяна на постановената по него присъда. Задочното производство е започнало в досъдебната фаза на процеса, поради което и съобразно изискванията на чл. 425, ал. 2 от НПК делото следва да се изпрати на Районна прокуратура – Плевен за изпълнение на съответните спрямо осъдения И. процедури.

Този изход на делото предпоставя съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК произнасяне по мярката за неотклонение на осъдения. Данните за личността на И., изведени от приложеното по делото свидетелство за съдимост, съдържащо информация за многократното му осъждане, както и твърде спорната му уседналост на територията на страната или в други държави, разкриват реален риск от укриване и извършване на престъпление при определяне на мярка, различна от „задържана под стража“. С оглед обезпечаване на предвидените в чл. 57 от НПК цели, а и за да се осигури законосъобразното протичане и разглеждане на наказателното производство в разумен срок, е необходимо И. да бъде задържан под стража, като при промяна на обстоятелствата има възможност мярката за неотклонение да бъде променена.

Предвид на изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 2 във вр. с ал. 1, т.1 във вр. с чл. 423 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД 1243/2022 г. по описа на Районен съд – Плевен и ОТМЕНЯ постановената по него влязла в сила присъда № 151/04.11.2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на досъдебното производство, от стадия на разследването.

ОПРЕДЕЛЯ по отношение на М. Я. И. мярка за неотклонение „задържане под стража“, на основание чл. 423, ал. 4 от НПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.