Прекратяване на несъстоятелност при липса на разноски след законовите промени от 2023 г.

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение за прекратяване на производството * възобновяване на производство по несъстоятелност * срок на действие * обратно действие * предплащане на начални разноски-несъстоятелност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

[населено място], 28.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и четвърта година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1103 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на НАП срещу въззивно решение № 143/05.03.2024 г. по в. т. д. № 71/2024 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260421/14.12.2023 г. по т. д. № 492/2019 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на ответника „Транстрейдинг“ ЕООД /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива относно правната форма на дружеството/.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради нарушение на закона – разпоредбата на чл. 632 ТЗ е тълкувана в противоречие с измененията, приети със Закона за изменение и допълнение на ТЗ /ЗИДТЗ/, обн. в ДВ бр. 66/01.08.2023 г. Според касатора еднократното или неколкократно спиране на производството по несъстоятелност преди влизане в сила на ЗИДТЗ, доколкото последният действа занапред, не съставлява пречка за приложение на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. Поради тази причина се заявява становище, че само спиране на производството по несъстоятелност, постановено след 04.08.2023 г., е пречка за повторно постановяване на решение по чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. Поради това съдът е следвало да постанови решение при хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ. Отделно от това, в касационната жалба се обосновава теза, че, с оглед установените факти в конкретния случай, въззивната инстанция е следвало да приложи чл. 735, ал. 1, т. 2 ТЗ – прекратяване на производството поради изчерпване масата на несъстоятелността. Потвърждавайки обжалваното решение на Софийски градски съд, вместо да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия /свикване на заключително събрание на кредиторите, изискване на отчет и доклад по чл. 733 ТЗ от синдика/, Апелативен съд София е приравнил хипотезата на чл. 735 ТЗ с тази на чл. 632, ал. 4 ТЗ, с което е допуснал нарушение. При изложените доводи в касационната жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
От ответника по касация „Транстрейдинг“ ЕООД /н./, ЕИК[ЕИК], не е депозиран отговор.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на касатора и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното:
При извършена от въззивния съд служебна справка по партидата на длъжника в търговския регистър същият е установил, че с решение № 1456/08.08.2019 г., постановено по т. д. № 492/2019 г. на СГС е била обявена неплатежоспособността на „Транстрейдинг“ ЕООД в приложение на чл. 632, ал. 1 ТЗ. С решение № 1785/11.10.2019 г. на съда по несъстоятелността производството е било възобновено поради предплащане на разноските за издръжката му от страна на „Корпоративна търговска банка“АД /н./ и е било постановено започване осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник. Поради изчерпване на предплатените разноски и липсата на ново внасяне с решение № 260199/14.03.2022 г. производството по несъстоятелност отново е било спряно на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ. С последващо решение № 260242/04.04.2022 г. то е било възобновено. Поради изчерпване и на тези разноски с ново определение № 261932/26.10.2023 г. е бил даден триседмичен срок за привнасяне на разноски. Междувременно по искане на съда по несъстоятелността синдикът е представил отчет с вх.№ 291694/27.11.2023 г., от който съставът е установил, че длъжникът е ответник единствено по дело, образувано от КПКОНПИ. Последният факт е бил възприет от първоинстанционният съд като липса на висящи дела по смисъла на чл. 735, ал. 2, предл. 2 ТЗ. С определение № 262141/29.11.2023 г. е била дадена нова възможност за внасяне на разноски като поради неизвършване на това действие, липсата на висящи дела за попълване масата на несъстоятелността и обстоятелството, че производството по делото вече е било спирано на основание чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ съдът по несъстоятелността е прекратил производството по делото и е заличил „Транстрейдинг“ ЕООД от търговския регистър /при допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива относно правната форма на дружеството/.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е съобразил, че производството по несъстоятелност е било прекратено в специалната хипотеза на чл. 632, ал. 4 ТЗ след влизането в сила на ЗИДТЗ, обн. с ДВ бр.66/01.08.2023 г. Съдът е тълкувал разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ систематично и логически във връзка с разпоредбите на чл. 632, ал. 1 - ал. 5 ТЗ, но в редакцията им след изменението със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 66/01.08.2023 г., отчел е и нормата на § 99 ПЗР на ЗИДТЗ, според която заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено. Посочил е, че разпоредбата на чл. 632, ал. 1 - ал. 6 ТЗ, която е материалноправна, има действие занапред (ех nunc), съответно е приложима и за заварените производства. Съставът на Апелативен съд София се е аргументирал и с мотивите към законопроекта на ЗИДТЗ, че новите разпоредби са насочени към ограничаване продължителността на производството по несъстоятелност в случаите, когато длъжникът няма имущество или то е недостатъчно да покрие разноските за производството по несъстоятелност и паричните средства за тези разноски не са авансирани от заинтересованите лица. При тази изходна позиция съдът е счел, че първоинстанционният съд правилно е приложил относимия към казуса материален закон - чл. 632 ТЗ в редакцията му след 04.08.2023 г. При установеното, че производството по несъстоятелността на „Транстрейдинг“ ООД е било спирано по реда на чл. 632 ТЗ два пъти - веднъж с решението за откриване на производство по несъстоятелност по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ и втори път след изчерпване на първоначално предплатените разноски, поредно спиране на производството на това основание е счел за недопустимо по аргумент от чл. 632, ал. 1, изр.последно ТЗ. При преценка на релевантните факти въззивният състав е достигнал до извод, че производството по несъстоятелност правилно е било прекратено. Съдът е преценил като неоснователно оплакването във въззивната жалба, че нормата на чл. 632, ал. 4 ТЗ не предвижда като изрично основание за прекратяване на производството невнасянето на разноски за неговата издръжка. Според състава това тълкуване е изведено при изолиран прочит на чл. 632, ал. 4 ТЗ в противоречие с установените правила за тълкуване на нормативните актове и в отклонение от изискванията за логическо и систематично тълкуване. То не държи сметка, че правилото на чл. 632, ал. 4 ТЗ е относимо към ал. 2 на същата разпоредба, касаещо хипотезата на спряно производство по несъстоятелност, както и при несъобразяване с обстоятелството, че спиране на делото поради недостатъчност на имущество на длъжника за покриване на разноските се допуска само веднъж. Отрекъл е и основателността на твърдението във въззивната жалба, че със ЗИДТЗ, обн. ДВ бр. 66/01.08.2023 г. не е въведено самостоятелно основание за прекратяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на непредплащане на разноски от кредиторите, поради което и заличаване на търговеца в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ е допустима единствено при непоискано възобновяване на производството.
С определение № 2104/25.07.2024 г. при отчетено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд София решение по въпроса : “Съставлява ли пречка за повторно постановяване на решение по чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ предходно спиране на производството по несъстоятелност, постановено преди влизане в сила на ЗИДТЗ, т. е. преди 04.08.2023 г.?“
Отговорът на поставения въпрос е положителен поради изложените по-долу съображения:
С §15 от Закон за изменение и допълнение на Търговския закон, обн. в ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г., разпоредбата на чл. 632, ал. 1 ТЗ е изменена като спиране поради липса на имущество, което да покрие разноските по водене на производството по несъстоятелност, или липса на предплатени по реда на чл. 629б ТЗ разноски, се допуска само веднъж в производството, освен в случаите по чл. 735, ал. 2 ТЗ. В мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /№ 49-302-01-22 от 13.04.2023 г., 49 НС/ е посочено, че промените целят ограничаване продължителността на производството по несъстоятелност в случаите, когато длъжникът няма имущество, или то е недостатъчно да покрие разноските за производство по несъстоятелност и паричните средства за разноски не са авансирани от заинтересованите лица. В §99 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДТЗ е регламентирано, че заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено. Нормата регламентира незабавно действие на закона, или т. нар. несъщинско обратно действие, присъщо за процесуалните норми, каквато е и изменената разпоредба на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Следва да бъде съобразено и възприетото в практиката на ВКС принципно разбиране за приложимост на новоприети законови правила, относими към несъстоятелността, по висящи съдебни производства /напр. решение № 216/19.04.2017 г. по т.д. № 448/2016 г. на II т.о./ То произтича от засиленото служебно начало в това производство и изискванията за бързина и ефективност. С оглед на изложените съображения и като се има предвид разписаното в чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 72, изр. 3 от Закона за задълженията и договорите Законът за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г./ е влязъл в сила с изтичане на тридневен срок от обнародването му в Държавен вестник, броен от деня, следващ публикацията, доколкото друго не е предвидено в него, т. е. изменението на чл. 632, ал. 1 ТЗ е приложимо от датата 05.08.2023 г. При съобразяване с императивното правило, че е допустимо спиране на производството по несъстоятелност само веднъж, то постановено преди датата 05.08.2023 г. решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ се явява пречка за постановяване на решение по реда на чл. 632, ал. 5, вр. с ал. 1 ТЗ след тази дата. Повторното решение за спиране на производството по несъстоятелност би било недопустимо, но в случай, че не бъде обжалвано в срок, то би породило правните си последици. В това се състои и отговорът на поставения въпрос.
В процесната хипотеза въззивният съд уместно е преценил незабавната приложимост на нововъведеното с §15 ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр. 66 от 01.08.23 г./ правило, макар и с ден по-рано, и е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд решение за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на дружеството длъжник „Транстрейдинг“ ЕООД в търговския регистър. Изводът му е обусловен от липсата на имущество, което да поддържа производството по несъстоятелност, липсата на активност от страна на кредиторите да авансират средства за движение на производството, както и от констатацията за липса на отрицателната предпоставка на чл. 735, ал. 2 ТЗ.
Възраженията на касатора, че прекратяване на производството по несъстоятелност е допустимо единствено в хипотеза на неподадена молба за възобновяване на спряното производство, неглижират логиката на закона. Действително, с изменението на чл. 632, ал. 1 ТЗ не е синхронизирана и разпоредбата на чл. 632, ал. 4 ТЗ, но щом след изчерпване процедурата по чл. 632, ал. 1 ТЗ последващо спиране на производството е недопустимо, а разноски не са привнесени, това означава, че кредиторите и длъжникът са дезинтересирани от продължаване на производството поради липсата на очаквано имущество, което да послужи за удовлетворяване на вземанията. Производството по несъстоятелност, като производство за универсално принудително изпълнение, вече не може да изпълни функциите си. Липсата на средства за развитието му имплицитно съдържа разбирането, че масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 614 ТЗ не може да бъде формирана. В този смисъл е и решение № 108/13.10.2010 г. по т. д. № 1162/2009 г., I т. о., ТК на ВКС.
Касационната жалба е неоснователна, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски за производството не се дължат, а касаторът НАП е освободен от заплащане на държавна такса с оглед разпоредбата на чл. 84, т. 1 ГПК, приложима съобразно предвиденото в чл. 621 ТЗ.
С тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/05.03.2024 г. по в. т. д. № 71/2024 г. на Апелативен съд София.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.