Отмяна на влезли в сила решения поради непотърсена страна по месторабота

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50145
София, 06.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 3437 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т.1 и 5 ГПК.

Образувано е по молба на С. Х. Н. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.5 ГПК на влезли в сила решение № 344/28.02.2020г. и решение № 260534/16.07.2021г. и двете постановени по гр.д. № 7660/2018г. по описа на Районен съд – Русе. В молбата се поддържа, че са налице нови доказателства, които са от съществено значение за делото, както и че е било ограничено правото на страната да участва в процеса, поради допуснати процесуални нарушения при призоваването й.

Ответницата по молбата за отмяна В. Х. Н., чрез адв. Е. З., изразява становище за недопустимост, а по същество за неоснователност на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 5043 от 28.09.2022г.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира следното:

Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 пр. 1 ГПК е налице, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото поради нарушаване на съдопроизводствените правила, обезпечаващи участието на страните в производството. Във всеки случай, за да е налице това основание за отмяна, е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да е осуетено участието на страната в производството.

Твърденията на молителката са, че не са били налице предпоставките на чл. 47, ал.6 ГПК за назначаване на особен представител, тъй като тя не е била призована по месторабота, въпреки че в справката от НАП е посочено, че има сключен трудов договор. На следващо място поддържа, че ищцата по делото е знаела адреса, на който тя фактически пребивава, но не го е посочила, а за втората фаза на делбата е имала регистриран нов настоящ адрес, на който е следвало да бъде призована.

Производството по гр.д. № 7660/2018г. по описа на Районен съд – Русе е образувано по предявен от В. Х. Н. против С. Х. Н. иск за делба.

Препис от исковата молба е изпратен на адреса, посочен в исковата молба – [населено място], [улица], № 2- ОДЗ „Щастливо детство“, като съобщението е върнато, тъй като ответницата не се намира в трудово правоотношение с детската градина.

Съобщението, изпратено на настоящия и постоянния адрес, които съвпадат, също е върнато в цялост с отбелязване, че по сведения на касиера на входа на адреса няма такова лице. Поставено е уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК, след което на основание чл. 47, ал.6 ГПК на ответницата е назначен особен представител.

Преди да назначи представител на ответницата, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 47, ал.3, предл.3 ГПК е направил справка в НАП за местоработата на ответницата, видно от която от 08.09.2015г. ответницата е имала сключен трудов договор с Детска градина „П.“ в [населено място], който договор не е бил прекратен, като съдът не е постановил връчване на препис от исковата молба по местоработата на ответницата.

С оглед установеното следва, че в случая не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 47, ал. 6 ГПК, защото съдът не е изпратил съобщението с приложения препис от исковата молба с приложенията към нея на адреса по месторабота – ДГ „П.“, посочен в справката от НАП за актуалното състояние на трудовите договори на ответницата към 12.02.2019г. Допуснатото при връчването на преписа от исковата молба процесуално нарушение е лишило ответницата от възможността да участва в производството и да организира защитата си.

Обстоятелството, че в справката от НАП е вписано, че след сключване на трудовия договор с ДГ „П.“ ответницата е имала сключени още два трудови договора със сдружение „ Българо- румънски трансграничен център по медиация“, [населено място], които са прекратени, не освобождава съда от задължението му да изпрати съобщение на адреса по последната месторабота, за където данните сочат, че трудовото правоотношение не е било прекратено. Това е така, защото разпоредбата на чл.111 КТ предвижда възможност за сключване на трудов договор с друг работодател и следователно при прилагане нормата на чл. 47, ал.3, предл. последно ГПК трябва да се съобразят не данните за последния по време регистриран трудов договор, а за трудовия договор, който не е прекратен.

С оглед гореизложеното настоящият състав на ВКС счита, че в случая районният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като, въпреки ненадлежното призоваване на ответницата по чл. 47, ал. 3 ГПК, е назначил особен представител на ответницата. Нарушението на тези процесуални правила е довело до лишаване на ответницата от правото й да участва по делото лично или чрез упълномощен от нея представител, което е основание за отмяна на решението по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе от фазата на връчване препис от исковата молба и доказателствата на ответницата и даване срок за отговор.

Молителката поддържа наличие и на основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, по основателността на което настоящият състав не следва да се произнася, защото това основание е въведено с цел да се даде възможност при разрешаване на спора по същество да се вземат предвид новооткритите доказателства, имащи съществено значение за делото, с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая предвид етапа, от който следва да започне новото разглеждане на делото, страната ще може да представи всички доказателствата, които счита, че са относими към спора, вкл. и тези, на които е основано искането за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК.

В полза на молителката разноски не следва да се присъждат, защото съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от молителя разноски в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на Гражданска колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК влезлите в сила решения № 344/28.02.2020г. и № 260534/16.07.2021г. и двете постановени по гр.д. № 7660/2018г. по описа на Районен съд – Русе.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Русе от фазата на връчване препис от исковата молба и доказателствата на ответницата С. Х. Н. и даване срок за отговор.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :