Отмяна на влязло в сила решение при твърдения за лишаване от участие в делото

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 72

София, 04.02.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на десети декември, две хиляди двадесет и пета година, в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 4150 по описа за 2025 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на Л. Ц. М., [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 3367 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 10087/2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение № 20125416 по гр.д. № 1452/2021 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че молителят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, сумите, както следва: 2 359,80 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2016 г. – 30.04.2018 г., и 51,48 лв. – цена за дялово разпределение, заедно със законната лихва върху сумите от 27.06.2019 г. Изложени са твърдения, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], чрез юрисконсулти Т. Т. и Ф. И., оспорва молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

Молителят сочи, че е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като при разглеждането на делото пред първата инстанция в съдебно заседание на 13.03.2024 г. съдът е отложил делото за 29.03.2024 г., за което молителят не е могъл своевременно да се уведоми, поради забавено изготвяне на протокола от заседанието, като въззивната инстанция впоследствие не е приела за основателни оплакванията му. Счита, че е лишен от участие в делото и поради оставянето от първоинстанционния съд без уважение исканията му за конституиране на трето лице-помагач и за приемане за съвместно разглеждане на насрещен иск, които оплаквания също са приети за неоснователни от въззивната инстанция.

При тези данни, разгледана по същество молбата е неоснователна, поради следните съображения:

За да е налице отменителното основание на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, заинтересованата страна следва да установи, че не е могла да вземе участие лично или чрез представител в производството пред съда, или същата е била ненадлежно представлявана, или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Производството по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънинстанционно средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. Чрез подаването на молбата за отмяна не се обжалва влязлото в сила решение и производството, образувано въз основа на нея, няма за предмет установяване пороци на атакуваното решение, които са могли да бъдат установени в рамките на инстанционния контрол.

В конкретния случай оплакванията на страната не се отнасят до нарушаване на правилата при постановяване на влязлото в сила въззивно решение, а до процесуални действия, предприети от първоинстанционния съд, срещу чието решение самият ищец е подал жалба. Предвид посоченото същият не е бил лишен от възможност за участие по делото. Относно конкретните оплаквания на молителя следва да се посочи, че същите са били изложени в депозираната от него въззивна жалба, поради което са разгледани от въззивния съд като инстанция по съществото на спора, която е приела, че не са налице допуснати процесуалния нарушения. Доколкото страната надлежно е упражнила правото си на процесуална защита в рамките на инстанционния контрол, независимо, че тя е била неуспешна, молбата за отмяна, основана на твърдения за същите процесуални нарушение е неоснователна.

След като не е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразно изхода на спора на ответника по молбата за отмяна трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Съобразно Закона за въвеждане на еврото в Република България те трябва да се превалутират в евро, като се присъдят 51.13 евро.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Ц. М., [населено място], за отмяна на решение № 3367 от 02.06.2025 г. по гр.д. № 10087/2024 г. на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Л. Ц. М., [населено място], да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], 51.13 евро деловодни разноски.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.