Възобновяване на дело поради неправилно групиране на наказания

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * основателност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

София, 19 февруари 2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кети Маркова

ЧЛЕНОВЕ: Антоанета Данова

Даниел Луков

при участието на секретар Н.Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Ивайло Симов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 1110/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на Главния прокурор на РБ, за възобновяване на наказателното производство, отмяна на определение № 314/05.06.2019г., постановено по чнд № 211/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч и определение № 165/31.07.2019г., постановено по вчнд № 218/2019г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т.5 от НПК за възобновяване поради нарушения на материалния и процесуалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК.

В съдебно заседание осъденият А. Б. не се явява, редовно уведомен, като неговият защитник адвокат А. У. изразява принципно съгласие с така депозираното искане, но претендира за неговото отхвърляне, тъй като би се утежнило положението на нейния доверител.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането за основателно по изложените в същото съображения.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

Искането на Главния прокурор на РБ е допустимо, подадено е в преклузивния шестмесечен срок по чл. 421, ал.1 от НПК и същото се явява основателно. Атакуваният от прокурора съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК.

С определение № 314/05.06.2019г., постановено по чнд № 211/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, е било извършено групиране на наказанията на осъдения А. Б., наложени му по нохд 634/2017г. по описа на РС – Ловеч, нохд № 814/2017г. по описа на РС – Ловеч, нохд № 1038/2018г. по описа на РС – Велико Търново и по нохд № 106/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

На осн. чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода е било увеличено с шест месеца, или всичко общо е определено осъденият Б. да изтърпи наказание в размер на две години лишаване от свобода, при определен първоначален общ режим за изтърпяване на същото. Бил е приложен чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, както и чл.25, ал.2 от НК.

Било е постановено осъденият Б. да търпи отделно и административно наказание глоба, наложено му по нахд № 755/2016г. по описа на РС – Ловеч.

С определение № 165/31.07.2019г., постановено по вчнд № 218/2019г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, първоинстанционното определение е било изцяло потвърдено, макар и да са били изложени съображения, че определението на първата инстанция е неправилно, но не е могло да бъде коригирано предвид липсата на протест от прокурора и поради това невъзможност за утежняване положението на осъдения.

От данните по делото се установява, че от значение за настоящото искане са осъжданията на Б. по следните дела:

По нохд № 634/2017г. по описа на РС – Ловеч, със споразумение, влязло в сила на 23.10.2017г., за извършено през м. ноември 2016г. престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години.

По нохд № 814/2017г. на РС – Ловеч, със споразумение, влязло в сила на 13.09.2017г., за извършени на 27.04.2017г. престъпления по чл. 354а, ал.3, пр. 2, т. 1 от НК и по чл. 343б, ал.3 от НК, е наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

По нохд № 1038/2018г. по описа на РС – Велико Търново, със споразумение, влязло в сила на 13.06.2018г., за извършено на 03.04.2017г. престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК му е било наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на осн. чл. 66, ал.1 от НК е било отложено за срок от три години, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

По нохд № 106/2019г. по описа на ОС – Ловеч, със споразумение, влязло в сила на 25.04.2019г., за извършени през периодите началото на м. юни 2016г. до 28.11.2017г. престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. първо, пр. първо и пето, вр. чл.18, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, и в периода 06.12.2016г.-03.01.2017г. престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 от НК му е било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим за изтърпяване на същото, като е приложен и чл.59, ал.1 от НК.

При постановяване на съдебния си акт първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 от НПК, като не е изследвал всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Съдът не е съобразил, че едно от извършените престъпления по нохд № 106/2019г. се намира в съотношение на рецидив с престъпленията както по нохд № 634/2017г., така и с тези по нохд № 814/2017г., тъй като е било извършено от осъдения на 28.11.2017г., т.е. след влизане в сила на споразуменията за решаване на тези дела.

В същото това време не е съобразил, че престъпленията, включени в продължаваното престъпление по нохд № 106/2019г. се намират в съотношение на съвкупност с деянието по нохд № 1038/2018г., тъй като са извършени преди влизане в сила на споразумението по това дело.

При наличието на усложнена престъпна дейност се е налагало съдът да бъде по-прецизен при изследването за наличие на предпоставките по чл.25 вр.чл.23 от НК, след което да се приложи най-благоприятния за осъдения вариант.

В случая са възможни два варианта за групиране на наложените на Б. наказания, с оглед времето на извършване на престъпленията по посочените дела и влизането в сила на постановените по тях съдебни актове.

Първият вариант е по нохд № 634/2017г. на РС - Ловеч, нохд 814/2017г. на РС - Ловеч и нохд № 1038/2018г. на РС – Велико Търново да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Да се постанови отделно изтърпяване на наказанието по нохд № 106/2019г. на ОС – Ловеч в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода. Така общият размер на наказанието би бил две години и два месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за една година.

Вторият вариант е да се сформират две съвкупности. По първата от тях по нохд 634/2017г. на РС – Ловеч и по нохд № 814/2017г. на РС – Ловеч да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година.

По втората по нохд № 1038/2018г.на РС – Велико Търново и нохд № 106/2019г. на ОС – Ловеч да се наложи едно общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

И в този случай общият размер на наказанието лишаване от свобода ще бъде две години и два месеца. При налагане наказания за реална съвкупност от престъпления съдът задължително следва да преценява дали с оглед броя на престъпленията, тяхната последователност, време на извършване, характер, степен на обществена опасност на личността на подсъдимия и пр. и при еднородност на наказанията следва да се увеличи общото най-тежко наказание съгласно чл. 24 от НК ( в този смисъл т.1 от ППВС № 4/65г.на ВС на РБ). При това положение, при преценката за най-благоприятно за осъдения съчетание при различните възможности за групиране на наказанията в настоящия случай, е необходимо да се отчете предвидената в закона възможност за прилагането и на чл. 24 от НК по отношение на осъдения Б..

Отделно от това следва да се има предвид, че лицата, освободени от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК, не се считат за осъждани ( вж. т.4 от ППВС № 7/85г.на ВС на РБ). Затова и в производството по чл.306, ал.1, т. 1 от НПК е било недопустимо съдът да се произнася и по изтърпяване на наказанието по анд № 755/2016г. на РС – Ловеч, а именно глоба в размер на хиляда лева.

С оглед казаното, като е групирал наказанията по нохд 634/2017г. по описа на РС – Ловеч, нохд № 814/2017г. по описа на РС – Ловеч, нохд № 1038/2018г. по описа на РС – Велико Търново и по нохд № 106/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, както и като е постановил отделно изтърпяване на наказанието по анд № 755/2016г. на РС – Ловеч, съставът на първоинстанционния съд е нарушил чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и е приложил неправилно материалния закон, което е съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. А предвид казаното по-горе за допуснато нарушение по чл. 14 от НПК, то е налице и съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК.

С оглед изложената фактология, са налице предпоставките по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело. Така констатираното основание за възобновяване на делото не е в полза на осъдения, поради което не е в правомощията на касационната инстанция да измени определението, а следва да го отмени и върне за ново разглеждане на ОС – Ловеч.

Възобновяването на наказателните дела е извънреден способ за проверка на влезлите в сила съдебни актове, който цели постигането на законосъобразен, правилен и справедлив съдебен акт. Това налага искането да се уважи, като се възобнови наказателното производство по делото и се отмени определение № 314/05.06.2019г., постановено по чнд № 211/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, както и потвърдилото го определение № 165/31.07.2019г., постановено по вчнд № 218/2019г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА чнд № 211/2019г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.

ОТМЕНЯ постановеното по същото дело определение № 314/05.06.2019г., влязло в сила на 31.07.2019г., както и определение № 165/31.07.2019г., постановено по вчнд № 218/2019г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС – Ловеч от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: