Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради липса на нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

София, 08.07.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при участието на секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 886 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна, подадена от М. Р. Д., чрез пълномощника й адв. С. А., на влязлото в сила решение № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111/2016 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от молителката срещу община Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: 691 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 1 305 кв. м., при описани граници, на основание давностно владение и наследство от Р. Р..

В молбата се поддържа, че след влизане в сила на съдебния акт се е снабдила с нови писмени доказателства: нотариален акт № 158, т. 4, рег. № 3115, н. д. № 819/16.08.1941 г. за покупко-продажба и удостоверение за съпруг и родствени връзки от 22.11.2021 г. Същите са от съществено значение за делото. Посочва също така, че цитираните писмени доказателства биха довели до други изводи относно предмета на спорното материално право. Излага съображения, че от представените с молбата за отмяна доказателства се установява, че наследодателят й Х. Ф. Д. е закупил от К. В. М. собствената й 1/3 ид. ч. от лозе, в местността „Ч.“, цялото от 3 760 кв. м., като същият е придобил правото на собственост върху целия процесен имот. Нейният баща Р. Р. е бил единствен наследник по закон на Х. Д., поради което тя е придобила правото на собственост и върху процесната част на основание наследствено правоприемство от него.

Ответникът по молбата община Варна не изразява становище.

Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК. Същата е подадена в срока по чл. 305, т. 2 ГПК от страна в производството, поради което с определение № 55/04.04.2022 г., постановено по настоящето дело, същата е допусната до разглеждане.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявените основания за отмяна, приема следното:

Първоинстанционното решение № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111/2016 г. на Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на молителката е било предмет на жалба и същото е потвърдено с решение № 14/13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539/2017 г. на Варненския апелативен съд. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 12/07.01.2019 г. по гр. д. № 1917/2018 г. на ВКС, Второ г. о.

В решението, чиято отмяна се иска, е прието за установено, че не е доказано придобиването на основание наследствено правоприемство от Р. Р. и давностно владение на процесната част, поради което и предявеният положителен установителен иск е счетен за неоснователен в частта за 691 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 1 305 кв. м., при описани граници. Този извод е обоснован с липсата на доказателства за притежавано от наследодателя Р. право на собственост, респективно за осъществявано от ищцата владение. Искът е уважен с влязлото в сила първоинстанционно решение по отношение на 614 кв. м. ид. ч. от имота, на основание договор за дарение от 1971 г., сключен с баща й Р. Р..

Видно от решение № 196/03.02.2020 г. по гр. д. № 3933/2019 г. на ВКС, Първо г. о., е оставена без уважение молбата на М. Р. Д. на влязлото в сила решение № 14/13.02.2018 г. по в. гр. д. № 539/2017 г. на Варненския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111/2016 г. на Варненския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представеното в това производство ново писмено доказателство е нотариален акт № 67, т. 3, рег. № 508/19.11.1945 г. за покупко-продажба, с който Х. Д. е придобил правото на собственост върху от 1/3 ид. ч. от процесния имот от М. В..

По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на цитираната разпоредба. В настоящата хипотеза е налице именно такова поведение на молителката, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за издирване и представяне на документите. Същите са могли да бъдат открити при проверка в Службата по вписванията и в общината.

Освен изложеното, обстоятелствата, установени с представените нотариален акт и удостоверение, нямат значението на доказателствени факти, които да обосноват различен извод от направения в решението. Същият е изведен от извършеното отчуждаване през 1967 г. от Х. Ф. Д., като от документите не може да се обоснове заключение за притежавани повече права.

Представените с молбата за отмяна доказателства следователно не биха могли да послужат при ново разглеждане на спора в поддържания от молителя смисъл, с оглед на което следва да се приеме, че не обосновават наличие на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основание. Молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по молбата не е поискал заплащане на направени разноски в производството, поради което такива не следва да се присъждат.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М. Р. Д. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1223 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2111/2016 г. на Варненския окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от молителката срещу община Варна иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на следния недвижим имот: 691 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 1 305 кв. м., при описани граници, на основание давностно владение и наследство от Р. Р..

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: