Дисциплинарна отговорност на ЧСИ при неправомерно конституиране на длъжник

Текстът на акта

Ключови фрази

2

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166

[населено място], 30.12. 2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България,Трето гражданско отделение,в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Райна Стоименова

като изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 4631 по описа за 2019 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба на ЧСИ И. Т. Ч. против решение от 29.07.19г.на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители,постановено по дисциплинарно дело № 57/17г.,с което му е наложено дисциплинарно наказание – лишаване от правоспособност за срок от три години.

Жалбоподателят ЧСИ И. Ч. поддържа,че решението е неправилно и иска отмяната му.Изложил е съображения, че дисциплинарната отговорност е погасена поради изтекла давност, решението е постановено от незаконен състав поради надлежно направен отвод на двама от членовете му,които не са се отвели; не е извършил нарушение на разпоредбата на чл.429 ГПК,която следва да се тълкува разширително; неправилно било прието от дисциплинарния състав, че не е съобщил на дружеството, конституирано като длъжник за наложените запори на вземания на трети лица; също неправилно било прието,че е нарушил изискванията на чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК,като е изплатил на взискателя постъпилите от наложените запори суми преди да изпрати съобщение до НАП за започнатото изпълнение; в обжалваното решение дисциплинарният състав не е посочил кои авансови такси, в какъв размер и за кои изпълнителни действия не са внесени, което нарушило правото му на защита.Поддържа още,че е налице явна несправедливост на наложеното наказание.

Представителят на Камарата на ЧСИ моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.,приема,че жалбата е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение на Д. състав към Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители е прието за установено следното: Изпълнително дело № 20167830400472 е образувано на 23.03.16г.по искане на „Коорпоративни инвестиции“АД [населено място] срещу 50 бр.солидарни длъжници, за събиране на сумата 1 955 830 лв, съгласно изпълнителен лист от 3.02.16г.по т.д.№ 8208/15г.на СГС.Първоначално делото е било образувано при ЧСИ Г.К., с район на действие СГС, изпратено е за продължаване на изпълнението на ЧСИ П.Н., рег.№ 911, район на действие ОС- П. и по молба вх.№ 419/24.08. 16г. от „Кооперативни инвестиции“АД, делото е изпратено за продължаване на изпълнението на ЧСИ И. Ч.,рег.№ 783, район на действие СГС.

С молба вх.№ 5947/14.10.16г. Фондация“Европейски арбитражен трибунал„ [населено място] е представила договор за цесия, съгласно който „Корпоративни инвестиции“АД прехвърля възмездно на Фондация „Европейски арбитражен трибунал“ вземането си по изпълнителен лист от 3.02.16г.по т.д.№ 8208/15г.на СГС, и е поискала да бъде конституирана като взискател по делото на основание чл.429 ал.1 ГПК, в качеството на частен правоприемник на „Корпоративни инвестиции“АД.

С молба вх.№ 6156/24.10.16г.от Фондация „Европейски арбитражен трибунал“гр.София и представен към нея договор за встъпване в дълг от 21.10.16г. се иска да се конституира като длъжник по делото „Кейпиар Технолоджи“ ЕООД [населено място].Съгласно чл.2 от същия „Кейпиар Технолоджи“ЕООД е изразил волята си да встъпи като солидарен длъжник/поръчител по изп.дело № 472/16г.на ЧСИ И.Ч., а в чл.3 кредиторът е изразил съгласието си това дружество да встъпи в дълга като солидарен длъжник.

С разпореждане от същата дата ЧСИ Ч. е конституирал на основание чл.429 ГПК „Кейпиар Технолоджи“ЕООД [населено място] като длъжник по делото.Изпратена е покана за доброволно изпълнение, връчена на 24.10.16г.на В. И. в качеството му на представляващ „Фиделити България“ЕООД,упълномощено да представлява „Кейпиар Технолоджи“ ЕООД ,съгласно пълномощно от 19.10.16г.С молба вх.№ 7164/7.12.16г.от Фондация „Европейски арбитражен трибунал“ е поискано да се наложи запор на банковите сметки на това дружество. С разпореждане от същата дата е наложен запор на банковите сметки на това дружество в ОББ АД, Уникредит Булбанк“АД и Търговска банка В. ЕАД.

При тези фактически обстоятелства Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ е нарушил разпоредбата на чл.429 ГПК, като е разширил субективните предели на изпълнителния лист, конституирайки в качеството на длъжник по изпълнението „Кейпиар технолоджи“ЕООД, без той да има качеството на заложен или ипотекарен длъжник по смисъла на чл.429 ал.3 ГПК, или правоприемник на длъжник в изпълнителното производство. Прието е от дисциплинарния състав,че няма данни „Кейпиар Технолоджи“ЕООД да е уведомено за наложените запори.Съобщението до НАП за липса/наличие на задължения към държавата по чл.191 ДОПК и чл.458 ГПК е изпратено на 15.12.16г.,не само след започване на изпълнението, но и след налагане на запор върху вземанията на дружеството и след изплащане на постъпилите суми на взискателя.И на последно място,авансови такси са начислявани и събирани при постъпване на суми от принудителното изпълнение, а не са внасяни от взискателя при подаване на молба за принудителни изпълнителни действия – нарушение по чл.39 ал.2 и чл.50 ал.2 от Етичния кодекс на ЧСИ.

С оглед на изложеното Дисциплинарната комисия е наложила на ЧСИ Ч. дисциплинарно наказание – лишаване от правоспособност за три години, като е съобразила тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и предходните наказания.

Настоящият съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира следното:

Жалбата е частично основателна.

Неоснователно е оплакването, че дисциплинарната отговорност е погасена поради изтекла давност.Съгласно чл.69 ал.1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност се погасява с шестмесечна давност от откриване на нарушението. В чл.69 ал.2 ЗЧСИ е посочено,че дисциплинарното нарушение се смята за открито от момента, в който органът по чл.70 ал.2 е узнал за нарушението.В т.12 от Тълкувателно решение № 2/13г.на ОСГТК на ВКС е дадено разяснение,че дисциплинарната отговорност на частния съдебен изпълнител по чл.69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители.В случая С. на Камарата на ЧСИ е узнал за извършените нарушения на 21.06.17г.,съгласно взето решение за образуване на дисциплинарно производство срещу ЧСИ Ч. на свое заседание, обективирано в решение № 18 от протокол № 178 /21.06.19г.На 15.09.17г.С. на Камарата е сезирал Дисциплинарната комисия,т.е. в рамките на шестмесечния давностен срок.

Неоснователен е и доводът,че решението е постановено от незаконен състав поради надлежно направен отвод на двама от членовете на състава.Възраженията на жалбоподателя срещу В. Г. – член на дисциплинарния състав са,че той е бил председател на състава по друго дисциплинарно дело,което също е образувано срещу И. Ч., допуснал е сериозно забавяне на произнасянето си,поради което ЧСИ е поискал иницииране на дисциплинарно производство срещу него.По отношение на Даниела Р. се твърди необективност и тенденциозност в проверки и дисциплинарни производства срещу И. Ч..По две изпълнителни дела № 706 /13г.и № 709/13г.е извършвала проверка като инспектор от МП,като първоначално е докладвала за липса на нарушения,а след нов сигнал, е изготвила доклад за наличие на нарушения.

Настоящият съдебен състав намира за правилна преценката на дисциплинарния състав, че не са налице основания за отвод по чл.22 ал.1 т.6 ГПК на двама от членовете му.Същите са изпълнявали служебните си задължения във връзка с други дисциплинарни производства срещу ЧСИ Ч., не е установено лично отношение към него, което да поражда основателно съмнение в тяхната безпристрастност.

Следва да бъде споделен и изводът на дисциплинарния състав,че жалбоподателят неправилно е приложил разпоредбата на чл.429 ГПК. Изпълнителният лист удостоверява изпълняемото право и съдържа данни за страните по правоотношението.Взискател е лицето, посочено в листа като кредитор, а длъжник – само лицето,посочено като такъв по материалното правоотношение.Изпълнителният лист има действие за /срещу трети лица в изрично посочените в разпоредбите на чл.429 ал.2 и ал.3 ГПК случаи. Неоснователен е поддържаният от жалбоподателя довод, че разпоредбата на чл.429 ГПК урежда неизчерпателно случаите, в които изпълнителният лист има действие спрямо трети лица и следва да се тълкува разширително, за което се позовава и на докрината.Правилата за приемство в изпълнителния лист по чл.429 ГПК предвиждат възможност за приемство в правата на взискателя по издадения в негова полза изпълнителен лист за универсалните му и частни правоприемници, но спрямо длъжника това е допустимо само спрямо универсалните му правоприемници /чл.429 ал.2 / и третото лице,дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга,когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ /чл.429 ал.3/.Встъпването в дълг не е предвидено в закона като основание за приемство в изпълнителния лист спрямо длъжника.Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от тълкуване,поради което настоящият съдебен състав приема,че субективните предели на изпълнителния лист не обхващат встъпилото в дълга трето лице.

Основателно е оплакването,че неправилно дисциплинарният състав е приел,че ЧСИ Ч. не е уведомил длъжника „Кейпиар Технолоджи“ЕООД за наложен запор върху вземания.Същият е бил уведомен за наложените запори на банкови сметки чрез неговия пълномощник В. И., видно от изписания текст за уведомяване на вътрешната корица на делото, за което съдът е извършил в открито съдебно заседание констатация при сравнение с оригинала на изпълнителното дело.

От материалите по делото се установява нарушението по чл.191 ДОПК.Съгласно посочената разпоредба, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, държавата се смята като присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания,размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението.За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП за приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.Най-късно в 14-дневен срок от получаване на съобщението НАП издава удостоверение,което съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника,за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им,ако има такива, както и за имуществото,срещу което е започнато принудително изпълнение.Съдебният изпълнител няма право да продължи производството преди получаване на удостоверението.Независимо от това, дали е получено удостоверението след изтичане на 30 дни от изпращане на съобщението, съдебният изпълнител може да продължи производството. В случая ЧСИ Ч. е изпратил съобщение до НАП с искане по чл.191 ДОПК на 15.12.16г., след поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 15.11.16г.и след постъпване на сумите от банковия запор на 12.12.16г. Следва да се отбележи обаче,че няма данни по делото за наличие за публични задължения на конституирания по изпълнителното дело длъжник „Кейпиар Технолоджи“ЕООД и съответно не са настъпили вредоносни последици от това нарушение.

Съгласно т.11 от Тълкувателно решение № 2/13г.на ОСГТК на ВКС несъбирането от ЧСИ на авансово дължимата такса от взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.Неоснователни са доводите,че по този пункт дисциплинарното обвинение не е конкретизирано. Установено е по делото, че авансови такси са начислявани и събирани при постъпване на суми от принудителното изпълнение /сметка № 9977/12.09.16г.л.432; сметка № 10334/17.10.16г. л.773; сметка № 10814/13.12.16г. л.966/, като няма данни взискателят да е внасял авансови такси при подаване на молба за принудителни изпълнителни действия.Същевременно в случая няма данни и твърдения, че ЧСИ не е събрал тези такси авансово с цел да се облагодетелства и че са настъпили вредоносни последици.

Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност.

В случая при преценката на тежестта на дисциплинарните нарушения, следва да се отчете обстоятелството, че допуснатото от ЧСИ Ч. нарушение на чл.429 ГПК е съществено. Представеното от жалбоподателя решение № 1013 от 30.04.20г.по гр.дело № 2158/19г.на САС, с което е отхвърлен предявения от „Кейпиар Технолоджи“ ЕООД против И. Ч. иск по чл.74 ЗЧСИ, не може да наложи друг извод, тъй като предмет на спора по това дело е деликтната отговорност на ЧСИ, а в случая е ангажирана дисциплинарната му отговорност.Същевременно, другите нарушения – по чл.191 ДОПК и по чл.39 ал.2 и чл.50 ал.2 от Етичния кодекс на ЧСИ са по- малозначителни и не е установено да са довели до настъпване на конкретни вредни последици за страните по процесното принудително изпълнение.При определяне на дисциплинарното наказание следва да се съобрази и тежкото дисциплинарно минало на ЧСИ Ч., служебно известно на съда, което е индиция, че предишните дисциплинарни наказания не са постигнали промяна в поведението му в посока стриктно спазване на закона.

Ето защо, вземайки предвид всички тези обстоятелства с превес на отегчаващите над смекчаващите, настоящият съдебен състав намира, че все пак наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушенията и оплакването на жалбоподателя И. Ч. за несправедливост на наказанието е основателно в този смисъл решението следва да бъде изменено,като му се наложи наказание „ лишаване от правоспособност за една година“.

На основание чл.78 ГПК КЧСИ следва да заплатят на ЧСИ Ч. направените разноски пред ВКС. Съгласно представения списък по чл.80 ГПК същите възлизат на 10 830 лв.От страна на ответника по жалбата е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.Т., което е основателно.Съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. минималният размери на адвокатското възнаграждение за неоценяеми искове е 600 лв.Като взе предвид сложността на делото и обема на адвокатска защита настоящият съдебен състав определя възнаграждение за адв.Т. в размер на 900 лв.Съобразно изхода на делото пред ВКС в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 300 лв.

Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на Трето г.о.

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ наказанието на ЧСИ И. Ч., рег.№ 783,с район на действие Софийски градски съд, наложено с решение от 29.07.19г.на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 57/17г., от „лишаване от правоспособност за срок от три години“ на „лишаване от правоспособност за срок от една година“.

ОСЪЖДА Камарата на частните съдебни изпълнител да заплати на ЧСИ И. Ч.,с рег.№ 783 с район на действие СГС, сумата 300 лв /триста/ разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.