Задължение на съда да обсъди устните разяснения на вещите лица

Текстът на акта

Ключови фрази

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 59

гр. София, 24.4.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова

ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева

2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3624 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. И. К. против решение №98/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 234/2019 г. от ІІ състав на АС – Пловдив.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище, чрез процесуалния си представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 883/03.12.2019 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е относно процесуалната възможност съдът да обсъди и възприеме в правните си изводи единствено текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в открито съдебно заседание, преди приемането на същите експертизи.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

Приемането на експертизата се извършва в открито съдебно заседание, като съгласно разпоредбата на чл.200, ал.2 ГПК, вещото лице излага устно заключението си, като страните разполагат с процесуалната възможност да задават въпроси на вещото лице във връзка с депозираното писмено заключение и изложението на вещото лице в открито съдебно заседание. Дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси. Необсъждането на дадените отговори на поставените въпроси и разясненията, дадени в открито съдебно заседание от вещото лице, представлява процесуално нарушение от страна на съда.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

По несъмнен начин се установява от доказателствата по делото, че причините за смъртта на починалия пациент е в резултат на белодробен и мозъчен оток, които са следствие на развит ТУР синдром.

Спорен по делото е въпросът относно наличието на противоправно деяние на служителите на ответника, при извършването на оперативната интревенция на пациента, с оглед ангажирането на отговорността на юридическото лице, на основание чл.49 ЗЗД. В тази връзка, съставът на ВКС не споделя напълно изводът на въззивния съд, че следва да се позове изключително и само на приетите две СМЕ, т.к. въпросът е от изключителната компетентност на медицински специалисти и то с придобити специалности и квалификации в областта на акушерството и гинекологията и на реанимацията. При обсъждането на заключенията на вещите лица следва да се вземат предвид и отговорите на вещите лица на поставените им въпроси в открито съдебно заседание, с оглед отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, както и останалите събрани по делото доказателства, касаещи общото състояние на пациента преди операцията, оттам да се направи и извод за правилно избрания метод за извършване на операцията и използуваните при нея налягане, течности и др..

В заключенията на вещите лица се съдържат изводи за липса на отклонение от обичайната практика при извършване на тази интервенция. Според СМЕ са предприети и мерките за противодействие за възникване на синдрома – продължила под 30 минути операция, подходящ оперативен метод и разтвор за работа с подходящо налягане, мониториране на дефицита на разтвора, недопускане на дефицит над 500-700мл. разтвор. И в двете СМЕ е подчертано, че не могат да обяснят в конкретния случай причината за възникване на това усложнение, предвид приетото теоретично, че то се поражда от навлизане на течности в кръвното русло, т.е. при загуба на някакво количество разтвор, а в случая такава не е констатирана. В същото време констатират, че случая настъпването на синдрома е било рязко, т.к. видно от медицинската документация пациентката е била мониторирана и се е получил рязък спад на кръвното и спиране на сърдечната дейност. При проведения разпит на вещите лице, същите обясняват, че най-вероятно причината за настъпването на ТУР синдром при пациентката е била претоварване с течност, като не могат да обяснят защо няма данни за загубена течност при вливането и при изливането и, с оглед медицинската документация и данните от аутопсията, въпреки, че при подобен вид интервенции винаги се губи определено количество течност. Посочват също така, че използваният при операцията разтвор е 2,5 пъти по-опасен от друг, който не е използван, а е наличен в страната и се използува от други болнични заведения, в т.ч. и при ответника, но след настоящия случай. От друга страна обаче, вещите лица не дават категорично заключение, че описаното по-горе е довело като краен извод до настъпването на ТУР синдром, оттам и до смъртта на пациентката. В тази насока те дават обяснения, че не могат да отговорят как се е отразило на състоянието на пациентката освен вливането, транспортирането, реанимирането и други манипулации, които са извършени в друго болнично заведение, т.е. липсва категоричен извод за допуснато бездействие или действие от длъжностните лица на ответника, при извършването на операцията.

Като извод, следва да се посочи, че въпреки обсъждането на заключението на вещите лица и техните обяснения, дадени в открито съдебно заседание, не може да се направи категоричен извод за причините, довели до настъпването на ТУР синдрома, довел до смъртта на пациента. Трайна е практиката на ВКС, че ако вещите лица посочат релевантна за отговорността причина като най-вероятна, от това не следва пряко извод за липса на пълно и главно доказване. От решаващо значение е дали останалите причини следва да бъдат изключени като вероятност поради обстоятелства, установени по делото, извън предмета на заключението или на основание констатации в него, съобразно приетите доказателства, включително свидетелски показания. Затова и преценката на всички доказателства по делото, в това число при извод за изграждане на причинно-следствена връзка, е задължение на съда. В този смисъл е и трайната практика на ВКС /реш.№.508/18.06.10 по г.д.№.1411/09, ІІІ ГО на ВКС, реш. №.457/1.07.2010 г. по г.д.№ 1264/2009 г., III ГО на ВКС/. В тази насока, в случаите, в които събраните доказателства не са достатъчни за да се направи извода за наличието на причинна връзка или не се дават категорични отговори на поставените на вещите лица въпроси, съдът следва да назначи и служебно съдебна експертиза или да постави допълнителна такава, която да отговори на поставените въпроси. В случая, както от писмените отговори на поставените въпроси, така и от обясненията на вещите лица не са дават отговори на поставените въпроси от страните по делото. Поставени са въпроси, каква е алтернативата на избрания от операторите, служители на ответника, операционен метод, съществуват ли по-безопасни методи за извършване на операцията, съобразено ли е общото здравословно състояние на пациента при избора на операционен методи – вида на операция, избор на налягане и на течност за вливане, съобразен ли е в конкретния случай избора на метода и горните обстоятелства с общото здравословно състояние, като всичко това се съобрази на плоскостта на намаляване на риска от настъпване на ТУР-синдром при пациента. Липсата на отговори на тези въпроси е следвало да доведе въззивния съд до извод, че следва да назначи служебно експертиза, която да отговори на тези въпроси, доколкото в решението си е приел, че не са налице категорични изводи на вещите лица относно причината за настъпването на ТУР-синдрома в конкретния случай.

Предвид изложеното, решението следва да бъде отменено, като същото се върне на въззивния съд за назначаване на нова експертиза, респ. поставяне на допълнителни въпроси към същите експерти или разширяване на експертизата, с включване на други специалисти, с оглед отговори на посочените по-горе въпроси, поставени на вещите лица.

Разноски на настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се присъдят при новото разглеждане на делото и с оглед неговия изход.

Водим от горното, състав на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №98/17.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 234/2019 г. от ІІ състав на АС – Пловдив.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на АС – Пловдив.

Решението е не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.