Съпричиняване на вреди при пътуване без предпазен колан

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 181

гр. София, 15.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

при секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2174 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. М. Д., чрез адв. П.К. срещу решение №158 от 21.05.2025 г., постановено по в.гр.д. №125/2025 г. по описа на Апелативен съд - П. в частта , с която е потвърдено решение №138 от 15.04.2024 г., постановено по т.д. №495/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева до претендирания размер от 220 000 лева, частично от 250 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане. В частта, с която е уважен искът за сумата 97 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, решението е влязло в сила.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно- постановено при съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил и ценил всички доказателства и при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразил задължителната съдебна практика и решенията по чл.290 ГПК по приложението на чл.52 ЗЗД, като в резултат е определил занижен размер на обезщетение, който противоречи на принципа на справедливост. Излага и подробни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия в обем 35 %, респ. за неправилност на решението в частта, с която е редуцирано обезщетението за неимуществени вреди с 35 %. Моли да се отмени решението в обжалваната част, като му се присъди сумата от още 122 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ и третото лице помагач Б. С. Й. не представят отговор на касационната жалба в законоустановения срок.

С определение №263 от 28.01.2026 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по значимия за изхода на делото материалноправен въпрос - относно приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД и по-конкретно относно предпоставките за намаляване на обезщетението и може ли съдът да обосновава изводите си на вероятности или предположения, за да приеме наличие на съпричиняване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева до претендирания размер от 220 000 лева, частично от 250 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, решаващият съдебен състав приема, че с влязло в сила решение е установено, че процесното ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. [рег.номер на МПС] , че е налице причинно – следствената връзка между ПТП и травмите на пострадалия ищец Д. Д., както и сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за цитираното МПС с ответното дружество, като достига до извод, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди е 150 000 лева, като същият следва да бъде намален с 35 % /до сумата 97 500 лева/ поради съпричиняване на вредите от пострадалия.

Решаващият съдебен състав отграничава като спорни въпроси - налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД и относно размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди - репарира ли то в достатъчна степен болките и страданията на ищеца, претърпени вследствие причинените му травматични увреждания при процесното ПТП. Съдът след анализ на експертните заключения намира, че ищецът е пътувал в лекия автомобил на задната седалка и без поставен предпазен колан; че това е било причина след няколкото последователни отклонявания на автомобила и последващия отзад и вдясно удар в мантинелата и силен преден удар в земята, той да получи множество увреждания – травми по крайниците, тялото, гръбнака и в последния момент при удара в земята тялото му да излети напред и да се установи пред автомобила; че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, би получил по-малко на брой и по-леки по сила травми; че коланът няма възпиращо действие при движение на тялото встрани и предвид конкретния механизъм на ПТП и деформациите по лекия автомобил той не би имал възпиращо действие за движението на горната част на тялото на пострадалия надясно, към мястото на удара, но тялото би останало в купето на автомобила и другите травми /извън торса, гръдния кош и корема/ – по глезените, по подколениците и по рамото най-вероятно не биха настъпили, тъй като най-вероятно са от падането пред автомобила. Съдът, с оглед гореизложеното и заключението на автотехническата експертиза, стига до извод, че част от травмите, получени при процесното ПТП се дължат и на противоправното поведение на ищеца, който с действията си е нарушил конкретни изисквания и норми в ЗДвП /чл.137а от ЗДвП/. Съгласно цитираната разпоредба водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Апелативният състав намира, че процентът на съпричиняване на вредоносния резултат следва да се определи на поне 35 %, доколкото травмите на краката се дължат на падането на пострадалия извън автомобила.

По отношение на неимуществените вреди и техния размер, съдът счита, че следва да се отчетат характера и степента на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически болки и страдания, как е протекъл оздравителният процес и колко е продължил той, налице ли е възможност за пълно възстановяване от травмата, респ. има ли възможност за бъдещо влошаване на състоянието, причинените морални и психически страдания, както и социално-икономическите условия в страната. Приема, че ищецът е претърпял счупване на серия ребра и дясна лопатка, довело до трайно затрудняване движенията на снагата и на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни /3-4 месеца/; контузия на белия дроб, представляваща разстройство на здравето, временно опасно за живота, но с по-краткотрайна продължителност /фрактурите на ребрата са били с минимална дислокация и не е настъпила руптура на плевралната обвивка/; фисура на капсулата на черния дроб и на слезката, довела до излив на свободна кръв в коремната кухина /хемоперитонеум/, представляваща разстройство на здравето временно опасно за живота и наложило спешна хирургична интервенция за овладяване и преустановяване на кървенето; счупване на тялото на пети шиен прешлен, довело до трайно затрудняване на движенията на шията за срок не по-малък от 3-4 месеца; луксация на лява глезенна става, с рана в областта и комуникация на вътрешните структури с външната среда, довела до трайно затрудняване на движенията на левия крак за срок не по-малък от 4 месеца и наложила оперативно лечение, целящо анатомичното възстановяване на структурата на двете кости /което от само себе си налага нуждата след определен период от време да бъдат извадени металните синтезни средства/; фрактура на долния край на тибията /медиалния малеол/ на десния крак с рана в областта, наложила оперативно лечение и довела до трайно затрудняване на движенията на десния крак за срок от около 3 месеца; фрактури на II, III и IV предно ходилни кости, в съвкупност, лекувани консервативно с имобилизация и водещи до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник за срок от около 3 месеца; фрактура на тибиалния кондил /изтръгнат малък фрагмент от инсерцията на задната кръстна връзка/, наложила оперативно лечение и обуславяща медикобиологичния характеризиращ признак: трайно затруднение на движенията на дясната колянна става и десния долен крайник /възстановителният период е около 3-4 месеца/; разкъсно-контузни рани в областта на лявата подколеница, десния глезен и охлузвания по дясното рамо, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота и възстановителен период е около 2-3 седмици. Съдът съобразява предприетите множество реанимационни мероприятия за стабилизиране на състоянието на пострадалия след инцидента, извършената по спешност оперативна лапаротомия на корема с цел ревизия и саниране на коремната кухина и хирургичен шев на чернодробната капсула и преустановяване на кървенето; извършеното оперативно лечение последователно на десен и на ляв глезен; последвалото продължително и мъчително лечение и възстановяване в домашни условия; дългият възстановителен процес, наложил се поради едновременното опериране на коремната кухина и двата долни крайника; обстоятелствата: че ищецът не е можел да ходи дори и с две помощни средства; че това е обусловило бавното разнасяне на травматичните и постоперативни отоци и бавното отзвучаване на болковия синдром; че контузията на рамото е довела до по-трудно ползване на патерица; че раздвижването в изправено положение е започнало чак след 3.5 месеца; че след началото на натоварването на десния крак е установено, че е откъснат фрагмент от тибиалното плато, наложило ново хоспитализиране и нова оперативна интервенция на задна кръсна връзка, колатерален лигамент и минискус.

Апелативният съд съобразява, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от травмите на белия дроб и фрактурите на ребрата, като има оплаквания от запъхтяване при по-продължителна работа. Контузията на дясното рамо, съчетана с фрактура на дясната лопатка е оставила като дефект непълни движения на дясното рамо - абдукцията /отвеждане в страни/ на дясната ръка е до 90 градуса, при норма 160 гадуса. Счупването на тялото на 5-ти шиен прешлен е оставило ограничени движения встрани - по 45-50 градуса вляво и вдясно /при норма 60-70 градуса/. Счупванията на лявата и дясна подколеница в долния й край са възстановени с пълно костно срастване, като движенията им са нищожно по-намалени спрямо нормалните, а походката е изгладена и балансирана. Ищецът има засилване на болките при застудяване на климата и отоци при продължително натоварване. Има външни белези от оперативните интервенции - множество белези с различна дължина по крайниците и корема.

Предвид установените травматични увреждания, тяхната тежест и брой, съществувалата опасност за живота, необходимите за лечението няколко оперативни интервенции и последвалото бавно и мъчително раздвижване и възстановяване, съдът счита, че ищецът е претърпял значителни болки и страдания. Кредитира показанията на свидетелите относно преживяванията и състоянието на ищеца през периода на лечение и възстановяване, като намира, че той е бил в тежко физическо, психическо и емоционално състояние след инцидента. Решаващият състав акцентира, че възстановителният процес е продължил около година, като са налице трайни последици, въпреки адекватно проведеното лечение, че на ищеца му предстои още една операция и след нея рехабилитация.

Въззивният състав стига до извод, че при съобразяване на степента и интензитета на търпените болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период, съчетан със зависимостта от чужда помощ, непълно възстановяване на увреждането на раменната става, ограничените движения, които са налице и към настоящия момент, както и обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лева. Предвид основателността на възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец и определения обем съпричиняване - 35 %, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да се уважи за сумата 97 500 лева, като за разликата до предявеният размер от 220 000 лева е неоснователен.

По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Непротиворечива е съдебната практика /решение №206 от 12.03.2010г. по т.д.№35/09г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №98 от 24.06.2013г. по т.д.№596/12г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №16 от 04.02.2014г. по т.д.№1858/13г. на ВКС, ТК, I т.о., решение №99 от 08.10.2013г. по т.д.№44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №54 от 22.05.2012г. по т.д.№316/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение №33 от 04.04.2012г. по т.д.№172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/, че намаляването на дължимото обезщетение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено на първо място от надлежно релевиране на възражение за принос на пострадалия и установяване на този принос по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Определеният като справедлив размер на обезщетението следва да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП или на вредите.

По касационната жалба:

Законосъобразни и обосновани са изводите на въззивния съд, че ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди в резултат от травматичните увреждания, получени при процесното ПТП, причинено виновно от водач на лек автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното застрахователно дружество, респ. че има право на обезщетение за тези вреди.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на касатора за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон при определянето на размера на обезщетението на неимуществени вреди. Неимуществените вреди, изразяващи се в изживени морални болки и страдания, се обезщетяват от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД/. С оглед задължителната съдебна практика- ППВС №4/1968г., както и трайната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения- №83/06.07.2009г. по т.д.№795/2008г., №158/28.12.2011г. по т.д №157/2011г., I т.о., №66/03.07.2012г. по т.д. №619/2011г., II т.о., №124/11.11.2010г. по т. д. №708/2009 г. на II т. о., №749/05.12.2008г. по т.д.№387/2008г. на II т.о., №25/17.03.2010 г. по т. д. №211/2009 г., II т.о. , №206/12.03.2010г. по т. д. №35/2009г. на II т.о., №1/26.03.2012г., по т.д.№ 299/2011г. на ІІ т.о., №95/24.10.2012г. по т.д.№916/2011г. на І т.о. и много други, понятието "справедливост" не е абстрактно, а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, продължителността на възстановяването, интензитета и продължителността на болките, ежедневните неудобства и психологическите страдания, наличието на трайни физически и психически последици. Посочените обстоятелства следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, обусловено от икономическите условия в страната, проявление на които са и лимитите на отговорността на застрахователите.

Настоящият състав на ВКС споделя като обосновани изводите на въззивния съд, че предвид установените травматични увреждания, тяхната тежест и брой, съществувалата опасност за живота, необходимите за лечението няколко оперативни интервенции и последвалото бавно и мъчително раздвижване и възстановяване /около една година/, ищецът е претърпял значителни болки и страдания, бил е в тежко физическо, психическо и емоционално състояние след инцидента, като възстановителният процес е бил дълъг и мъчителен, налице са трайни последици за здравето на ищеца, налагащи и последващи медицински манипулации и рехабилитация. След анализ на доказателствата в тяхната съвкупност, решаващия състав е достигнал до обосновани изводи, че при съобразяване на степента и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, както и продължителността на възстановителния период, съчетан със зависимостта от чужда помощ, непълното възстановяване на увреждането на раменната става, ограничените движения, които са налице и към настоящия момент, както и обществено – икономическите условия в страната към датата на ПТП, справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 150 000 лева. Противно на оплакванията в касационната жалба съдът е взел предвид както множеството подробно описани травматични увреждания на пострадалия при процесното ПТП Д. Д., така и преживените от него множество реанимационни мероприятия за стабилизиране на състоянието му след инцидента, извършените по спешност оперативни интервенции, последвалото продължително и мъчително лечение и възстановяване в домашни условия; дългият възстановителен процес, наложил се поради едновременното опериране на коремната кухина и двата долни крайника, съпроводен с много болки и битови неудобства и последващи усложнения /откъснат фрагмент от тибиалното плато, наложил ново хоспитализиране и нова оперативна интервенция на задна кръсна връзка, колатерален лигамент и минискус/. Апелативният състав е съобразил, че към настоящия момент ищецът е напълно възстановен от травмите на белия дроб и фрактурите на ребрата /има оплаквания от запъхтяване при по-продължителна работа/, счупванията на лявата и дясна подколеница в долния й край са възстановени с пълно костно срастване, като движенията им са нищожно по-намалени спрямо нормалните, а походката е изгладена и балансирана /има засилване на болките при застудяване на климата и отоци при продължително натоварване/, но има и трайни увреждания - непълни движения на дясното рамо /абдукцията на дясната ръка е до 90 градуса, при норма 160 градуса/, ограничени движения на врата встрани /движенията са по 45-50 градуса вляво и вдясно при норма 60-70 градуса/ и външни белези от оперативните интервенции /множество белези с различна дължина по крайниците и корема/. При отчитане на всички релевантни обстоятелства, вкл. възрастта на пострадалия /35 години/ и икономическите условия към момента на ПТП /м.март 2022 г./, може да се направи извод, че сумата 150 000 лева е адекватна за обезщетяване на претърпените от ищеца болки и страдания.

Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е достигнал до необосновани изводи относно степента на съпричиняване на вредите от пострадалото лице и незаконосъобразно е намалил по чл.51, ал.2 ЗЗД определеното обезщетение с 35 % .

Предвид дадения по-горе отговор на правния въпрос, ВКС споделя изводите на въззивната инстанция за доказан принос на пострадалия ищец за настъпването на вредите, но счита, че определеният процент на съпричиняване е необосновано завишен, тъй като не отговаря на степента на конкретния принос. Настоящият състав намира за обосновани фактическите констатации на апелативния съд, направени след анализ на експертните заключения и събраните гласни доказателства, че ищецът е пътувал в лекия автомобил на задната седалка, без поставен предпазен колан, като след няколко последователни отклонявания на автомобила и последващ отзад и вдясно удар в мантинелата и силен преден удар в земята, е получил множество увреждания /травми по крайниците, тялото, гръбнака/, а в последния момент при удара в земята тялото му е излетяло напред и е попаднало пред автомобила. Въпреки безспорните заключения, че коланът няма възпиращо действие при движение на тялото встрани, по делото е доказано, че ако ищецът е бил с правилно поставен обезопасителен колан, би получил по-малко на брой и по-леки травми. Предвид конкретния механизъм на ПТП и деформациите по лекия автомобил /значителни вдясно/, вещите лица заключават, че коланът не би имал възпиращо действие за движението на горната част на тялото на пострадалия надясно, към мястото на удара, но тялото би останало в купето на автомобила и другите травми /извън торса, гръдния кош и корема/ – по глезените, подбедриците и по рамото най-вероятно не биха настъпили /същите са свързани с изпадането от автомобила/.

С оглед изложеното, ВКС намира за правилен изводът на въззивния съд, че част от травмите, получени при процесното ПТП, се дължат и на противоправното поведение на ищеца, който с действията си е нарушил императивните изисквания за пътуване в МПС с поставен обезопасителен колан /чл.137а от ЗДвП/. Незаконосъобразен е обаче определеният процент на съпричиняване на вредоносния резултат - 35 %, тъй като апелативният състав не е отчел, че голяма част от животозастрашаващите травми биха настъпили и при поставен предпазен колан. Установява се, че травмите на краката се дължат на изпадането на пострадалия от автомобила. В същото време, при пътуване с поставен предпазен колан, ищецът би останал в колата, но горната част на тялото му би контактувала с вътрешния интериор на купето и биха настъпили травматични увреждания в гръдната и коремната части с приблизително същия интензитет като действително получените.

Съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД изисква реален принос за настъпване на увреждането, т.е. такова поведение на пострадалото лице, което допринася за механизма на увреждането или създава предпоставки за настъпването на вредите или за техния по-голям обем. В конкретната хипотеза се доказва, че ако беше с предпазен колан и не беше изпаднал от автомобила, Д. Д. щеше да получи по-малко травми, но пак би преживял тежки травматични увреждания в областта на гърдите и коремната кухина, поради което приносът му следва да бъде определен на 20 %. Предвид изложеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е основателно, като определеното обезщетение в размер на 150 000 лева за претърпените от ищеца неимуществени вреди следва да бъде намалено с 20 % или искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ следва да бъде уважен за сумата 120 000 лева. Като е потвърдил отхвърлянето на иска за разликата над 97 500 лева до дължимите 120 000 лева, ведно със законната лихва, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта , с която е потвърдено решение №138 от 15.04.2024 г., постановено по т.д. №495/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта за отхвърляне на предявения от касатора срещу ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ ЕАД иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева до 120 000 лева, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, като искът бъде уважен за още 22 500 лева или 11 504.06 евро, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане.

В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата 245.41 евро държавна такса за касационното производство, сумата 230.08 евро държавна такса за въззивното производство, сумата 102.25 евро възнаграждение за вещи лица и сумата 460.16 евро държавна такса за първоинстанционното производство.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца сумата от 1 063.30 евро разноски за касационното производство.

На основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да плати на адвокат П. К. допълнително сумата 306.77 евро - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и допълнително сумата 255.64 евро адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл.293, ал.1 във връзка с ал.2 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №158 от 21.05.2025 г., постановено по в.гр.д. №125/2025 г. по описа на Апелативен съд - П. в частта , с която е потвърдено решение №138 от 15.04.2024 г., постановено по т.д. №495/ 2023 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта за отхвърляне на предявения от Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] срещу ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“ иск за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г. за разликата над 97 500 лева /49 850.95 евро/ до 120 000 лева /61 355.01 евро/, ведно със законната лихва от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА, на основание чл.432 КЗ, ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] да плати на Д. М. Д., ЕГН [ЕГН] допълнително сумата 11 504.06 евро - разлика над присъдената сума от 97 500 лева /49 850.95 евро/ до дължимата от 120 000 лева /61 355.01 евро/, обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на травматични увреждания от ПТП на 27.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата 1 063.30 евро разноски за касационното производство, на основание чл.798, ал.1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] да плати по сметка на Върховен касационен съд сумата 245.41 евро държавна такса за касационното производство, сумата 230.08 евро държавна такса за въззивното производство, сумата 102.25 евро възнаграждение за вещи лица и сумата 460.16 евро държавна такса за първоинстанционното производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място] да плати на адвокат П. К. допълнително сумата 306.77 евро - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство и допълнително сумата 255.64 евро адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗА.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.