Дължимост на реално потребена ток, отчетен в скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 176

София 17.11.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на дведесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4908 по описа за 2022г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Допуснато е касационно обжалване с определение № 1069 от 11.05.2022г. по касационната жалба на „Енерго-Про Продажби”АД [населено място], представлявано заедно от всеки двама С., Я.Д. и Г.К., чрез процесуалният представител адвокат М. против въззивно решение № 1083 от 16.08.2022г. по в.гр.д. № 791 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна, в частта с която частично е потвърдено решение № 4239 от 14.10.2019г. по гр.д. № 9219/2019г. на Районен съд Варна като е прието за установено в отношенията между страните, че П. Д. П. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД разликата между сумата от 1 950.70лв. до 5 486.75лв., представляваща стойност на начислена електрическа енергия за периода 28.05.2017г.-27.05.2018г., в обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г., на основание чл.124 ал.1 ГПК. В частта, с която е отменен постановения акт и вместо това е постановен друг, с който иска е частично отхвърлен, решението е влязло в сила.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 по въпрос, касаещ задължението на съда да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства, за който е възможно да е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 2206/2020г.на ІV г.о.и гр.д.№ 921/2010г.на ІV г.о. на ВКС.
В проведеното открито съдебно заседание, единствено касаторът се представлява. Изразеното от процесуалният представител становище е за основателност на подадената касационна жалба, поради неправилност на постановения от въззивният съд акт. Желае същата да бъде уважена. Счита, че съдът не е съобразил заключенията на приетите експертизи, а тенденциозно е възприел само някои от изложените в тях съображения. Намира за определящ установеният факт, че отчетената енергия е реално потребена. Като такава тя следва да бъде заплатена, като акцентира на обстоятелството, че определената за плащане цена е значително под цената на доставената. Претендира разноските за цялото производство, съгласно приложен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване е налице установена практика /вж. например решение по гр.д.№ 4781/2022г.на ІV г.о., гр.д.№ 4496/2021г.на ІV г.о. и много други/, която се споделя от настоящия състав. Съгласно същата, доколкото съдът следва да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства, които са от значение за делото, той е длъжен да определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на доказване, въз основа на твърденията на страните. Съдът преценява дали даден факт се е осъществил или не, преценявайки както доводите на страните, така и събраните по делото доказателства. В случай че съдът постанови решението си, без да обсъди събраните по делото доказателства или част от тях, постановеният съдебен акт няма да отговаря на изискванията на чл.235, ал.2 ГПК . При това доказателствата трябва да бъдат обсъдени не всяко само за себе си, а в тяхната съвкупност и взаимовръзка, при спазване на логическите, опитните и научните правила.
В конкретният случай, делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение по гр.д.№ 144 от 12.03.2021г. по гр.д.№ 1251/2020г. на ІV г.о., е бил отменен първият постановен въззивен акт и делото е върнато на въззивния съд със задължителни указания за допускане на допълнителна или повторна експертиза за изясняване на конкретно посочени релевантни за спора факти.
При новото разглеждане на делото, след назначаване и приемане на заключения на множество експертизи, включително и от софтуерен специалист, въззивният съд е счел предявеният иск за частично неоснователен и недоказан, с решаващият мотив, че процесното количество ел.енергия от 32 514кВтч /включващи натрупаното в скрития регистър от 30030кВтч + 2 484 от другите/ не би могло да бъде консумирано за едногодишен период, като е по-вероятно това да е станало от датата на последната параметризация на СТИ, на 15.02.2016г.до демонтажа му на 27.05.2018г./ т.е. за повече от две години/. Според съда не е изяснен и въпроса – от кого е извършено въздействието върху СТИ, доколкото „Енерго Про Мрежи“АД /сега „ЕРП Север“АД/ като мрежови оператор и собственик на СТИ разполага със софтуер за промяна на тарифните схеми. Крайният му извод е за основателност на предявеният иск за недължимост на разликата между 1 950.70лв. /която сума е изчислил като потребена за претендирания едногодишен период/ до претендираната 5 486.75лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод на въззивния съд. Съгласно заключението на назначената при новото разглеждане на делото техническа експертиза – електроенергията, измерена в скрития регистър 1.8.3 е реално преминала и потребена. Потребеното количество енергия е отчетено в скрития регистър 1.8.3.в резултат на осъществена софтуерна намеса, с която е извършена промяна на тарифния план. Вещото лице е категорично, че електромерът е монтиран нов, с нулеви показатели за тарифите. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетото допълнително заключение на техническа и софтуерна експертиза. Тя констатира, че датата на последната параметризация на СТИ е 15.02.2016г., 9.40ч./то е демонтирано на 27.05.2018г./ Посочва сумарното количество на потребената енергия, която е записана в невизуализираната тарифа и е категоричен, че е теоретично възможно това отчетено, през скрития регистър на СТИ, количество електроенергия да премине и за едногодишен период /вж.обясненията на вещото лице в съдебно заседание на 5.04.2022г., стр.180/. По делото е прието заключение и на трета съдебно-техническа експертиза за остойностяване на натрупаната в Т3 енергия от датата на последната параметризация до датата на демонтажа.

След като е безспорно установено с всички приети по делото заключения на експертизи, че процесният електромер е бил монтиран през 2015г. нов, с документирани нулеви показатели на първа и втора тарифи /на трета не е документирано/, като е отговарял на всички технически изисквания, правилата на формалната логика изискват да се приеме, че всичките му тарифни регистъра са били с нулеви показатели. Установено е /със заключение на приетата експертиза/, че натрупването на енергия в невизуализирания регистър е станало, след монтиране на устройството /т.е. по време, когото то е ползвано от потребителя/, въз основа на оказано въздействие през инфрачервеният порт на устройството. Безспорно е установено и че енергията е потребена в обекта, защото тя е преминал през поставеното в него устройство. Следователно, абонатът дължи заплащане на реално потребената от него енергия. При преценка на количеството й, настоящият съдебен състав счита, че следва да се възприеме заключението на приетата пред първата инстанция основна експертиза, доколкото само тя е изчислила размера на претенцията, по начина по който е заявена. Съгласно същата, левовата равностойност за доплащане на 30029кWh за битови абонати възлиза на 5 486.75лв.

Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли. Съгласно установената практика /вж.например решения по гр.д.№ 1789/22г.на ІV г.о., решение № 50271 от 21.02.2023г.по гр.д.№ 4931/21г.на ІV г.о., решение № 50015 от 7.02.2023г. по гр.д. № 1771/2022г.на ІV г.о., както и посочените в тях/, при липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период от време поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, приложение намират общите правила на чл.183 и чл.200 ЗЗД за заплащане на измереното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър на СТИ. В тези случаи, за да възникне правно задължение за потребителя-купувач да заплати продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество енергия за съответния период. Доколкото се касае за вземане за продажна цена за доставено количество енергия и тъй като отговорността на купувача се реализира по общите правила на чл.183 и чл.200 ЗЗД, доколкото съдът е приел, че разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ неприложима, едногодишният период за корекция е ирелевантен за материалното продажбено правоотношение. Когато предмет на спора е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционна фактура, да е доставена и потребена за абоната, съдът следва да определи размера на неотчетеното количество елекрическа енергия, преминало пред СТИ за исковия период, включително и по реда на чл.162 ГПК.

Съобразно изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на касатора следва да се присъдят установените като реално направени разноски в общ размер на 8 030лв., от които пред районния съд са 1 740лв. /1 440лв. за адвокатско възнаграждение и 300лв.за експертиза/, пред окръжния съд 1 549лв./ 1 440лв. за адвокатско възнаграждение и 109лв.за държавна такса/, пред първата касация 1 580лв. /1 440лв. за адвокатско възнаграждение и 140лв. за държавна такса/1, пред въззивния съд 1 549лв. /1 440лв. за адвокатско възнаграждение и 109лв.за експертиза/ и при втората касация 1 612лв. /1 440лв. за адвокатско възнаграждение и 172лв.за държавни такси/.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1083 от 16.08.2022г. по в.гр.д. № 791 по описа за 2022г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него решение № 4239 от 14.10.2019г. по гр.д. № 9219/2019г. на Районен съд Варна в обжалваната ЧАСТ, с която е прието за установено, че П. Д. П. не дължи на „Енерго- Про Продажби”АД разликата между сумата от 1 950.70лв. до 5 486.75лв.и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. Д. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.10 против „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.Варна, [улица], за приемане на установено че не дължи, на основание чл.124 ал.1 ГПК, сумата от 1 950.70лв. до 5 486.75лв /или 3 536.05лв./, представляваща стойността на служебно начислена стойност на електрическа енергия за периода 28.05.2017г.-27.05.2018г., в обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] за което е издадена фактура № [ЕГН] от 3.06.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], ап.10 да заплати на „Енерго- Про Продажби” АД, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление:гр.Варна, [улица], сумата от 8 030лв./осем хиляди и тридесет лева/, направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :