Законосъобразност на уволнение на директор при нарушения по ЗОП

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 683

гр. София, 12.11.2025

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 27.10.2025г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

при участието на секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Борис Д. Илиев гр. д. №4233 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез пълномощника й по делото юрк. Д. Ж., против Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д. №20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение №20150807 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №34916/2020г. на СРС, 119 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от Р. К. Б. срещу Столична община обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” със Заповед №СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020г. от кмета на Столична община, отменена е тази заповед като незаконосъобразна, и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при Столична община. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Р. К. Б., чрез пълномощника й по делото адв. К. Л., с който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Предмет на разглеждане в производството е и частна жалба на Столична община, чраз пълномощника й по делото юрк. Д. Ж., срещу Определение №11987 от 31.07.202 4г. по в. гр. д. № 20231100512916 по описа за 2023 година на Софийския градски съд, с което оставена без уважение молбата на Столична община за изменение на постановеното по делото Решение № 2523 от 25.04.2024г. в частта на разноските. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и уважаване на подадената молба за изменение на решението в частта му за разноските.

Не е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна по нея Р. К. Б..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

С определение №2415 от 14.05.2025г. по настоящото гр. д. №4233/2024г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за проверка на съответствието с формираната задължителна и казуална практика на ВКС на разрешението, дадено от въззивния съд на процесуалноправните въпроси: длъжен ли е възивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им, и задължен ли е като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 от ГПК, приема следното:

По правните въпроси, по които е било допуснато касационно обжалване, настоящият състав на съда намира следното:

По въпроса за дейността на въззивната инстанция и задължението й да извърши самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора, е налице задължителна практика на ВКС- т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, както и множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235 от ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото,очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения- за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му - чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

С обжалваното решение СГС се е произнесъл като въззивна инстанция по предявени от Р. К. Б. против Столична община искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Въззивното производство е протекло по реда на чл.294 от ГПК след като с Решение № 50110/13.11.2023г. по гр.д.№ 3215/2022 г. на ВКС е отменено Решение №1065/11.05.2022г. на СГС по в.гр.д.№11681/2021г. в частта му за произнасяне по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 07.10.2017г. страните са сключили след проведен конкурс трудов договор № СОА17-РД15-12304, по силата на който ищцата Р. К. Б. е заела длъжността “директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” при Столична община по безсрочно трудово правоотношение. В периода 20.11.2019г.-06.12.2019г. бил извършен вътрешен одит в ОП „Гробищни паркове”, като проверката обхванала периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г. В резултат на проверката бил съставен одитен доклад, в който били дадени три препоръки до директора на ОП „Гробищни паркове”, както следва: 1. да предприеме действия за утвърждаване от кмета на СО на правилата за работна заплата; 2. да предприеме действия за уведомяване по надлежния ред на СО за необходимостта от провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки за доставки, услуги, в т.ч. на ел.енергия и топлоенергия, както и за извършване на СМР; 3. да предприеме действия за възлагане на длъжностно лице от предприятието осъществяване на контрол при разходването на средства за СМР, т.е. извършените разходи да бъдат придружени със сключени договори между възложител и изпълнител в рамките на делегираните от кмета на СО правомощия и изготвени К. към тях. На 04.06.2020 г. на ищцата е била връчена Заповед № СОА20- РД15-7446, издадена на 03.06.2020 г. от кмета на Столична община, за прекратяване на трудовия й договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” с посочено правно основание чл. 187, ал. 1, т.3 и т.10 от Кодекса на труда и фактическо такова- за неизпълнение на възложената работа и за неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Като основание за налагане на дисциплинарното наказание работодателят посочил нарушения, които по изложени от него съображения били установени при извършения вътрешен одит на общинското предприятие през 2018г.

Въззивният съд е намерил за неоснователно оплакването на ищцата, че при налагане на наказанието й не е бил спазен срокът по чл.194, ал.1 от КТ. Приел е, че този срок тече от датата на връчване на работодателя на окончателния одитен доклад, защото с този доклад е приключил одитният ангажимент, въз основа на който са установени нарушителят и нарушенията със съществените им признаци от обективна и субективна страна. Позовал се е на задължителните указания, дадени в постановеното по делото решение на ВКС, с което е било отменено предходното въззивно решение по делото, както и на формираната в този смисъл практика на ВКС /Решение № 109 по гр.д . № 3323/2017 на ВКС, ІV г.о./. Споделил е и съдебната практика /Решение № 69 по гр.д. № 372/2012 г. на ВКС, ІV г.о./, в която се приема, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането му е възможно само като краен резултат, изискванията на чл.195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му; когато нарушението, изразяващо се в бездействие– неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал.1 КТ и чл. 195, ал.1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. В случая според съда в заповедта за уволнение са посочени документите, въз основа на които се установява нарушението, изложено е накратко съдържанието на одитния доклад, дадените от ищцата обяснения по случая, фактическата обстановка по нарушението, преценката за неговата последица за работодателя, както и тежестта на нарушението, мотивирали дисциплинарнонаказващия орган да наложи наказание „уволнение“. Посочил е, че цитираният в заповедта и в писмото, с което са изискани писмени обяснения от ищцата, одитен доклад й е известен, тъй като й е бил предоставен още на 20.12.2019г. като ръководител на одитираното предприятие, а тя е взела отношение по данните в него с писмените си обяснения в дисциплинарната процедура по чл.193 от КТ.

По съществото на спора съдът е приел, че фактическите констатации в заповедта за уволнение не съответстват на констатираните от вътрешния одит нарушения, а поддържаните от работодателя твърдения за извършени нарушения на трудовата дисциплина от ищцата, описани въз основа на констатациите по одитния доклад са недоказани в производството. По вмененото на ищцата нарушение, което съдът е посочил като такова по т.1 от заповедта /посочената номерация е направена от въззивния съд, тъй като в заповедта нарушенията не са описани с посочване на поредни номера/- че не е изготвено допълнително длъжностно разписание за назначените лица по реда на ПМС №66 от 1996г., което е в несъответствие с изискванията на чл.2, ал. 1 от същото, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено, че такова допълнително щатно разписание е било изготвено на 15.01.2018г. и на 30.10.2018г., както и че същото е представено на одиторите и по отношение на него не е налице негативна констатация в одитния доклад. По отношение на обстоятелството, че Вътрешните правила за структурата и организацията на работната заплата в предприятието не са утвърдени от кмета на СО съдът е посочил, че това не може да се вмени във вина на ищцата, тъй като утвърждаването им не е от нейната компетентност. Съгласно длъжностната характеристика за длъжността „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове” на ищцата са възложени контролни функции във връзка с изготвянето и актуализирането на тези вътрешни правила и такива в случая са били изготвени. По нарушението по т.2 от заповедта /че е допуснала несъответствие по отношение на отчитане на разходите за граждански договори на персонала, нает по трудови правоотношения/ съдът е приел, че в окончателния одитен доклад няма такава констатация, поради което и при липса на ангажирани от страна на работодателя други доказателства нарушението е недоказано. Идентичен извод според съда се налага и по отношение на описаното по т.3 от заповедта нарушение /допуснато несъответствие по отношение отчитане на част от разходваните за СБКО средства и неприлагане изискванията на Единната бюджетна класификация и Правилника за организацията и дейността на общинското предприятие/, тъй като в окончателния одитен доклад тази констатация е отпаднала. По т.4 от заповедта /неефективен предварителен контрол за законосъобразност и неуведомяване по надлежния ред на Столична община за необходимост от провеждане на процедури по реда на ЗОП, допуснати несъответствия по отношение на сключване на договори и извършване на разходи за изграждане на двустранни стени за монтаж на урни и на системи за видеонаблюдение, за доставка на ел, енергия и топлоенергия, за ремонти и поддръжка на МПС, без да бъдат проведени нормативно изискуемите процедури за обществени поръчки/ съдът е посочил, че действията на ищцата са били съобразени с представените по делото одобрени и влезли в сила от м.01.2018г. Вътрешни правила за прогнозиране, планиране и сключване на обществени поръчки. Приел е, че препоръките в одитния доклад са за уведомяване от директора на общинското предприятие като второстепенен разпоредител с бюджетни средства на кмета на Столична община за следващи процедури, а не е направена констатация за извършено конкретно нарушение. В дадените обяснения ищцата е посочила подробно какво е наложило спешното изграждане на урнови стени в последното тримесечие на 2018г. в ГП „К.", както и в ГП „Бакърена фабрика“, като според съда дадените от нея обяснения не са взети предвид от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. По т.5 от заповедта съдът е посочил, че вмененото на ищцата нарушение /допуснато несъответствие по отношение на извършените разходи за СМР/ не се основава на констатация за извършено нарушение по одитния доклад, като от страна на работодателя не са били ангажирани други доказателства за обосноваване и доказване на това нарушение. При така изложените съображения съдът е приел за недоказано по делото ищцата да е извършила чрез бездействие описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, поради което е уважил предявените от нея искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ за признаване на уволнението й за незаконно и неговата отмяна и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност.

В касационната жалба на Столична община обобщено са изложени следните оплаквания срещу въззивното решение: съдът неправилно приел, че фактическите констатации на заповедта за уволнение не съответстват на констатираните от вътрешния oдит нарушения, както и че описаните в заповедта за уволнение нарушения не са доказани, като не отчел, че задължение на ищцата като директор на общинското предприятие е да ръководи и контролира предприятието, както и да отговаря за цялостната му дейност в съответствие с действащото законодателство.

Доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение поради нарушениe на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост са основателни.

Правилно въззивният съд е приел, че ищцата не е извършила нарушението, посочено по-горе като такова по т.1 в първата му част /неизготвяне на допълнително длъжностно разписание за назначените лица по реда на ПМС №66 от 1996г./, тъй като по делото се установява, че такива щатни разписания са били изготвени на 15.01.2018г. и на 30.10.2018г. и същите са представени с възражението на ищцата срещу изготвения проект за одитен доклад, поради което и в окончателния одитен доклад липсват констатации за такова нарушение. Неправилно съдът е приел липсата на извършено нарушение, отнасящо се до неутвърждаването на вътрешните правила за работната заплата в предприятието от кмета на Столична община. Изложените в тази връзка съображения от съда, че утвърждаването на посочените правила не било от компетентността на ищцата, поради което и тя не следвало да носи отговорност за липсата му, не могат да бъдат споделени. В случая смисълът на вмененото на ищцата нарушение е, че тя не е предприела необходимите действия за утвърждаване на посочените правила от компетентния за това орган съгласно чл.12 от Правилника за организацията и дейността на ОП „Гробищни паркове“. Съгласно чл.11, т.1 и 2 от посочения правилник и длъжностната характеристика директорът на предприятието има задължение да организира, ръководи и контролира цялостната му дейност и да осъществява непосредствените връзки със специализираните и функционални звена на Столична община. По делото не са ангажирани доказателства, а и не се твърди от ищцата, в качеството й на директор на общинското предприятие, да е представила посочените правила, които са приети от директора на предприятието, на кмета на Столична община за утвърждаването им. При това положение следва да се приеме, че тя не е изпълнила вменените й задължения. Неправилно съдът е приел, че не са били извършени и нарушенията, посочени от въззивния съд като такива по т.2 и т.3 от заповедта, свързани със счетоводното отчитане на разходите за граждански договори на персонала, нает по трудови правоотношения и на част от разходваните за СБКО средства. Видно от одитния доклад, тези нарушения са били констатирани от одиторите в хода на проверката, като в резултат на това от страна на ищцата са били предприети действия за отстраняването им чрез допълване на длъжностната характеристика на главния счетоводител на предприятието, поради което и в окончателния одитен доклад не са направени препоръки. Доколкото съгласно приложената по делото длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност „директор“ ищцата има задължението да контролира организацията и осъществяването на финансовата и административна дейност на предприятието и отговаря за спазване на правилата, регламентиращи финансово- стопанската дейност, то следва да се приеме, че в качеството й на директор на общинското предприятие ищцата е допуснала извършването на посочените нарушения. Неправилно съдът е приел, че ищцата не е извършила нарушението по т.4 от заповедта за уволнение- неефективен предварителен контрол за законосъобразност и неуведомяване по надлежния ред на Столична община за необходимост от провеждане на процедури по реда на ЗОП, довело до сключване на договори и извършване на разходи без провеждане на такива процедури. От посмените доказателства по делото и заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза безспорно се установява, че през 2018г. ищцата, в качеството и на директор на ОП „Гробищни паркове“, е сключила три договора за изграждане на урнови стени /от 25.05.2018г., 14.11.2018г. и 10.12.2018г./ на обща стойност 93002,60 лв. без ДДС и предприятието е направило разходи за външни услуги- ремонт и поддръжка на МПС, без сключени договори, на обща стойност 59837,87 лв. Сключените договори за СМР на обща стойност 93 002,60 лв. без ДДС са с идентичен предмет- изграждане на двустранни стени за монтаж на урни, и за същите предвид стойността им е била приложима разпоредбата на чл. 20, ал. 3, т.1 от ЗОП, която в редакцията си от 2018г. е предвиждала, че възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки при строителство имат прогнозна стойност от 50 000 лв. до 270 000 лв., но за тях не е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Извършените през 2018г. разходи за ремонт и поддръжка на МПС на обща стойност 59 837,87 лв. също са с идентичен предмет и попадат в хипотезата на чл. 20, ал. 3, т.2 от ЗОП, която в редакцията си от 2018г. е предвиждала, че възложителите прилагат реда за възлагане чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица, когато обществените поръчки при доставки и услуги имат прогнозна стойност от 30 000 лв. до 70 000 лв., като за тях също не е проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Доводите на ищцата, че сключването на договорите за изграждане на стени за монтаж на урни било неотложно в хипотезата на чл.79, ал.1, т.4 от ЗОП, тъй като имало предписание от Столична община за изграждане на нови урнови стени, не са подкрепени със съответни доказателства. Посочените предписания не са представени по делото, въпреки предоставената възможност за това, а показанията за наличието на такива, както и за състоянието на урновите стени, на разпитания по делото св. М. П.- бивш главен счетоводител на общинското предприятие, не могат да бъдат кредитирани, тъй като са твърде общи и не се подкрепят от други доказателства. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че ако в действителност са съществували подобни предписания, то логично би било ищцата да ги е представила още на одиторите или при поисканите й в хода на дисциплинарното производство обяснения, което обаче не е сторено. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че със сключването на договори за СМР и извършването на разходи за ремонт и подръжка на МПС над установените в разпоредбата на чл.20, ал.3 от ЗОП прагове, без да бъдат проведени изискуемите процедури за възлагане на обществени поръчки, ищцата, в качеството си на директор на общинското предприятие, е нарушила задълженията си по длъжностната характеристика и цитирания по- горе правилник да организира, ръководи и контролира цялостната дейност на предприятието в съответствие с действащото законодателство, поради което се налага изводът, че е извършила и вмененото й нарушение, посочено като такова по т.4. Без значение за този извод е изтъкнатото от въззивния съд обстоятелство, че действията на ищцата били съобразени с представените по делото Вътрешни правила за прогнозиране, планиране и сключване на обществени поръчки в общинското предприятие, тъй като тези правила са изготвени от директора на общинското предприятие и не могат да са в противоречие с разпоредбите на ЗОП, които имат приоритет пред тях.

Неправилно въззивният съд е приел, че ищцата не е извършила и нарушението, посочено като такова по т.5 от заповедта. Видно от одитния доклад и заключението на приетата ССЕ, в отчета за касово изпълнение на бюджета на предприятието за 2018г. по параграф 10- 20 „Разходи за външни услуги" са отчетени разходи за СМР на обща стойност 207 646,90 лв., за които не са били сключени писмени договори, а са доказани само с първични платежни документи, като за част от тях не са изготвени и количествено- стойностни сметки. Липсата на сключени писмени договори за строителни работи съставлява нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.5 от ЗОП, съгласно която само в случаите по ал. 4, т. 2 и 3, а не и в случая по т.1 /при строителство/, възложителите могат да доказват разхода с първични платежни документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Предвид горното следва да се приеме, че възлагайки СМР без сключени писмени договори ищцата, като директор на общинското предприятие, е нарушила разпоредбата на чл.20, ал.5 от ЗОП и по този начин е допуснала неизпълнение на трудовите си задължения.

От изложеното дотук е видно, че от страна на ищцата са били извършени вменените й с оспорената заповед за уволнение нарушения, с изключение на това, отнасящо се до неизготвяне на допълнително длъжностно разписание. Действително нарушенията, посочени като такива по т.2 и т.3, са били отстранени в хода на извършения одит и от тях не са настъпили вредни последици за ръководеното от ищцата предприятие, но това не заличава факта на извършването им. Според настоящия състав на съда така извършените нарушения, преценени в тяхната съвкупност, обосновават налагането на най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Нарушенията, свързани с несъобразяване с императивните норми на ЗОП относно провеждане на обществени поръчки и сключване на писмени договори при възлагане на строителство, съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 от КТ, тъй като са свързани с разходване на финансови средства в значителен размер в отклонение от установените за това правила. Нарушенията са осъществени в продължителен период от време и от извършването им е било възможно да настъпят вредни последици за Столична община и представляваното от ищцата общинско предприятие. Предвид горното настоящият състав на съда намира, че при съобразяване с критериите по чл.187, ал.1 от КТ на ищцата законосъобразно е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Неоснователни са доводите на ищцата, че издадената заповед за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Видно от същата, в нея са описани по разбираем за ищцата начин вменените й нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, дадените от нея обяснения, наложеното й наказание и правното основание за налагането му. В заповедта е цитиран и същата препраща и към одитния доклад, със съдържанието на който ищцата е била запозната и по който е представяла възражения. От ищцата са били изискани писмени обяснения за посочените нарушения и тя е дала такива, от които е видно, че е разбрала за кои нейни действия и бездействия е ангажирана дисциплинарната й отговорност.

По така изложените съображения настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение, с което съдът е приел за основателни исковете за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му и за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, е неправилно и следва да бъде отменено като неправилно на основание чл.293, ал.2 от ГПК, като доколкото по делото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия следва да се постанови решение за отхвърляне на посочените претенции.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на Столична община направените по делото разноски за държавна такса по исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на 80 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за защита по тях за първата инстанция, двете въззивни и двете касационни производства в размер на по 100 лв. за всяка от инстанциите или общо 500 лв. Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ не е бил предмет на разглеждане във въззивното производство, доколкото решението по него е влязло в сила, поради което и за същия разноски не могат да бъдат присъдени. Предвид отхвърлянето на исковете й на ищцата не се дължат разноски, поради което обжалваното въззивно решение, с което в нейна полза са били присъдени такива, следва да бъде отменено. Решението следва да бъде отменено и в частта му, с която Столична община е била осъдена да заплати по бюджета на съдебната власт сумата от 100 лв.- държавна такса и сумата от 200 лв.- разноски за експертиза.

Предвид крайния изход на спора, произнасянето с настоящото решение по разноските и отмяната на обжалваното решение в частта му за разноските следва да бъде отменено и постановеното от въззивния съд определение по чл.248, ал.1 от ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д. №20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд, с което е било потвърдено Решение №20150807 от 02.07.2021г., постановено по гр.д. №34916/2020г. на СРС, 119 с-в, в частта му, с която са уважени предявените от Р. К. Б. срещу Столична община обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ, като е признато за незаконно наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” със Заповед №СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020г. от кмета на Столична община, отменена е тази заповед като незаконосъобразна, и е възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „директор на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при Столична община, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. К. Б. срещу Столична община обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на наложеното й със Заповед №СОА20-РД15-7446, издадена на 03.06.2020г. от кмета на Столична община дисциплинарно наказание „уволнение“ от заеманата от нея длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове” и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „директор“ на общинско предприятие „Гробищни паркове“ при Столична община.

ОТМЕНЯ Решение №2523 от 05.04.2024г., поправено с Решение №4605 от 31.07.2024г., по в. гр. д. №20231100512916 по описа за 2023г. на Софийския градски съд, в частта му, с която Столична община е била осъдена да заплати на Р. К. Б., ЕГН [ЕГН], сумата 670,00 лв.- разноски за първата инстанция и сумата 670,00 лв.- разноски за въззивната инстанция, както и по бюджета на съдебната власт на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 100 лв.- държавна такса и сумата от 200 лв.- разноски за експертиза.

ОТМЕНЯ Определение №11987 от 31.07.202 4г. по в. гр. д. № 20231100512916 по описа за 2023 година на Софийския градски съд.

ОСЪЖДА Р. К. Б., ЕГН [ЕГН],, да заплати на Столична община сумата от 80 лв.- разноски по делото и сумата от 500 лв.- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.