Отлагане на съдебно заседание при заболяване на страната и наличие на пълномощник

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 144

гр. София, 06.03.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Соня Найденова гр.д. № 1361 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 вр. чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по подадена на 13.08.2021 г. молба от С. П. К., чрез пълномощник адв.Ст.Ч., за отмяна на решение № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, І г. о., допълнено в частта за разноските с определение № 60176/11.11.2021 г. , съобразно което решение на ВКС е влязло в сила решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на РС-Троян.

С решението си № 147 от 02.05.2019 г., Троянският районен съд е отхвърлил предявения от С. П. К. против „ОББ“ АД - гр. София, С. М. С. и Р. С. Ш., иск с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК за установяване в отношенията между страните, че длъжникът по изп.д. № 247/2000 г. на СИС при РС-Троян Р. Ш. не е собственик на първия етаж от сградата с идентификатор ***** по КККР, с адрес [населено място], [улица], ет.1, ап.1, с площ от 62 кв.м. Това първоинстанционно решение е потвърдено с решение № 247/05.11.2019 г. по в.гр. д. № 494/ 019 г. на Ловешкия окръжен съд. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване и е оставено в сила с решение № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. на ВКС, І г. о., допълнено в частта за разноските с определение № 60176 от 11.11.2021 г. по същото дело.

Искането за отмяна се основава на хипотезата на чл. 303, ал.1, т.5 ГПК с твърдение, че за насроченото по гр. д. № 823/2020 г. на ВКС, І г. о., открито съдебно заседание на 18.12.2020 г., молителката като страна по делото, не е могла да се яви поради заболяване, за което своевременно е подала до ВКС молба на 07.12.2020 г. с искане за отлагане разглеждането на делото за друга дата, но това не се случило, даже молбата ѝ не била отразена в протокола от заседанието. Моли да се отмени влязлото в сила решение и делото да се върне за ново разглеждане на компетентния съд.

Насрещните по молбата страни не са се възползвали от правото си на отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 773 от 19.04.2023 г.

В откритото съдебно заседание по чл.307, ал.2 молителката, представлявана от пълномощника си адв. С. Ч., поддържа молбата за отмяна. Не заявява доказателствени искания, моли същата да се уважи, тъй като заболяването на молителката не просто я е препятствало да се яви лично в заседанието пред ВКС, но също ѝ е попречило да упълномощи адвокат.

Ответникът Р. С. Ш. се явява лично в откритото съдебно заседание, изразява становище, че не оспорва молбата - същата да бъде уважена.

За „ОББ“ АД - гр. София не се явява представител, но по делото са подадени писмени бележки с молба от 24.07.2023 г., чрез пълномощник адв. К. Я., със становище за неоснователност на молбата за отмяна поради отсъствие на поддържаното процесуално нарушение.

Ответникът С. М. С. не се явява и не изпраща представител.

Като съобрази изложеното, и за да се произнесе по основателността на молбата за отмяна, настоящият касационен състав намира следното:

Производството по касационно гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, І г.о., е образувано по жалба на настоящата молителка С. К. – жалбата изготвена от адв.В. А., срещу въззивно решение № 247 от 05.11.2019 г. по въззивно гр. д. № 494/ 2019 г. на Ловешкия окръжен съд. Адвокат В. А. е представлявал С. К. в хода на цялото провело се исково съдебно производство, от завеждане на исковата молба до подаване на касационната жалба, въз основа на представено пред районния съд /л. 20/ нотариално заверено пълномощно с дата 15.12.2017 г.

В протокола от проведеното на 08.12.2020 г. открито съдебно заседание по посоченото гр. д. № 823/2020 г. на ВКС, І г.о., изрично е отразена постъпилата от С. К. по-рано (на 7.12.2020 г.) молба за отлагане на делото, поради невъзможност същата да се яви на насрочената дата, вследствие внезапно влошаване на здравословното ѝ състояние, с приложени писмени доказателства за такава пречка. Преди да даде ход на делото, съставът на касационната инстанция се е произнесъл по основателността на така постъпилото искане. Приел е, че не са налице предпоставките на чл.142, ал.2 ГПК за отлагане на производството, доколкото страната, макар и в невъзможност лично да се яви, разполага с пълномощник с общо пълномощно за всички съдебни инстанции, за който пълномощник няма доказателства за пречки да се яви по делото в това заседание.

При тези установени данни, поддържаното от молителката основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, не е налице.

В посочената разпоредба са уредени три хипотези. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените ѝ от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса и постановяване на законосъобразно решение. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е страната да не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Третото е страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особени непредвидени и непреодолими обстоятелства.

В случая не е налице нито един от изложените фактически състави. Несъстоятелен е доводът, изразен в откритото съдебно заседание по настоящето дело, че заболяването на молителката не просто я е препятствало да се яви лично в заседанието пред ВКС, но също ѝ е попречило да упълномощи адвокат. Както е видно недвусмислено от приложеното пред първоинстанционния съд пълномощно, при това нотариално заверено, адв.В. А. е бил упълномощен от С. К. с правата: да я представлява по изпълнителни и граждански дела, отнасящи се до собствения ѝ имот в [населено място] – имотът предмет на делото; с право да се разпорежда с предмета на делото, да прави искания, признания, откази и оттегляне на искове, както и да извършва всякакви други действия от нейно име и за нейна сметка във връзка с описания имот, т.е. упълномощаването е общо, без ограничение относно фазите на гражданските и изпълнителните дела с предмет процесния недвижим имот. Следователно, не е била налице пречка С. К. да бъде надлежно представлявана от адв. А. в проведеното открито съдебно заседание пред ВКС на 8.12.2020 г. по гр.д.№ 823/2020 г. въз основа на така представеното общо пълномощно, като не се е налагало същата повторно да го упълномощава точно в момента на заболяването си за представителство пред касационната инстанция в рамките на същия исков процес.

Не може да се приеме и че касационната инстанция се е произнесла по делото при допуснато нарушение на съответните правила – в случая чл. 142 ГПК, което да е довело до лишаване от правото на молителката да участва или да бъде надлежно представлявана в производството по смисъла на чл.303, ал. 1, т. 5, предл. 1-во и 2-ро ГПК. В установената съдебна практика, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав, е трайно възприето, че разпоредбата на чл.142, ал. ГПК изисква от съда да отложи делото само когато невъзможността за явяване се отнася едновременно както лично до страната, така и до нейния повереник – в този смисъл напр. решение № 80 от 14.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5732/2014 г., III г. о. и решение № 32 от 15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3577/2020 г., III г. о. В случая втората кумулативна предпоставка не е била налице-страната е имала надлежно упълномощен адвокат с процесуални правомощия да я представлява вкл. и по образуваното пред ВКС гр.д. № 823/2020 г., І г.о., за който пълномощник /адвокат/ не се установява, а не се и твърди, да е съществувала непреодолима пречка за явяване в откритото съдебно заседание на 08.12.2020 г. Това изключва наличието и на третата хипотеза на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, доколкото заболяването на С. К. самостоятелно не е пречка да се даде ход на делото в контекста на чл.142, ал.2 ГПК според изложеното по-горе.

Молбата за отмяна следователно не може да се уважи. При този изход на делото, молителката няма право на разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от С. П. К. с вх.№ 261931/13.08.2021 г., за отмяна на влязло в сила решение № 143/15.07.2021 г. по гр.д. № 823/2020 г. по описа на ВКС, І г.о., допълнено в частта за разноските с определение № 60176/11.11.2021 г., съобразно което решение на ВКС е влязло в сила първоинстанционно решение № 147/02.05.2019 г. по гр.д. № 75/2018 г. на РС-Троян.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: