Недопустимост на обжалването на проект за разделителен протокол при делба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 129

гр.София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр.дело № 1061/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 8850 от 23.10.2023 г. подадена от името на Р. И. С., П. Д. С. и Г. Д. С., срещу решение № 241 от 05.09.2023 г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по гр.д. № 364/2023 г. по описа на същия съд

Касаторите считат, че въззивното решение е постановено при нарушение на процесуалния закон – след влизане в сила на решението по допускане на делбата съдът не е възложил на вещо лице да състави дялове според квотите на съделителите; не била допусната поискана експертиза за съставяне на дяловете с минимално заплащане на уравнение. Съставеният от съда проект за разделителен протокол не бил основан на заключение на вещо лице за всички допуснати до делба недвижими имоти, с което бил нарушен принципът на равенство при извършване на делбата. Извършеното разпределение на част от имотите не съответствало на данните по делото. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

Ответниците по касация оспорват жалбата.

С определение от № 5570 от 02.12.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по жалбата срещу решението (с характер на определение) по чл.347 ГПК, на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение в посочената част.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

До делба са били допуснати 16 земеделски земи и един незастроен УПИ, съсобствени между касаторите и А. С. по наследяване от Г. С.; както и три незастроени и едни застроен УПИ, съсобствени между касаторите и А. С. и Д. С. в СИО. С обжалваното решение съставът на въззивния съд потвърдил първоинстанционното решение, с което за първата група имоти е съставен проект за разделителен протокол, а за втората група е извършена делба чрез разпределяне по реда на чл.353 ГПК.

Съгласно чл.351 ГПК на обжалване подлежи решението, с което на основание чл.350 ГПК се съставя и обявява окончателния разделителен протокол. Процесуалният закон не предвижда самостоятелно обжалване на определението по чл.347 ГПК, с което съдът съставя проект за разделителен протокол. В частта, с която на основание чл.347 ГПК е обявен проект за разделителен протокол, първоинстанционното решение не е подлежало на обжалване. Произнасянето по въззивната жалба срещу тази част на първоинстанционното решение е недопустимо. То следва да бъде обезсилено в посочената част, а производството по въззивната жалба срещу решението (с характер на определение) по чл.347 ГПК следва да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 241 от 05.09.2023 г. на Окръжен съд – Хасково по гр.д. № 364/2023 г. по описа на същия съд в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Свиленградза съставяне на проект за разделителен протокол и ПРЕКРАТЯВА въззивното производство в тази част.
Решението е окончателно.