Неоснователност на молба за отмяна на влязло в сила решение по имотен спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2

Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
София, 12.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесет и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева

Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело № 3344 /2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Образувано е по молба на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) за отмяна на влязло в сила решение № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 1678 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Районен съд Царево, с което са отхвърлени отрицателни установителни искове на „К.“ АД (в несъстоятелност) срещу М. В. И. и М. К. И., че не са собственици на УПИ ..... . и УПИ ....., в кв. ..... на [населено място], индивидуализирани в молбата.
Като основание за отмяна е посочена разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Молителят твърди, че след постановяване на въззивното решение е постановено решение № 5548 от 13.05.2020 г. по адм.д. № 13903 /2019 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм.д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд, с което е обявено за нищожно решение на Общинския съвет П. от 2009 г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за кв. ..... в [населено място], от което дело се установява, че стълбове с осветителни тела, изградени в парковото пространство на почивната станция на „К.“ АД (в несъстоятелност), се намират в процесните имоти. Обстоятелството е било спорно по влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска и има значение за постановеното решение.
С допълнителна писмена защита молителят уточнява, че се позовава на приетото на стр.5 и 8 от мотивите на решението на АС – Бургас, че: „ с процесната разработка се обособяват и нови тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о.т. 495 – о.т.494 – о.т.492 “. И че предвидената с нищожния ПУП нова тупикова [улица] – о.т. 780 преминава непосредствено през площта на единия процесен имот и че поради предвидено кръстовище е предвидено и разширяване [улица]в частта и о.т. 781 – о.т. 487 – о.т. 486, което е за сметка и на двата процесни имота, като в отнетата част се намира както частта от оградата на почивна станция „К.“, така и частта от стълбовете на парковото осветление.
Насрещните страни М. К. И. и М. В. И. оспорват основателността на молбата за отмяна.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав се е произнесъл с определение № 490 от 17.12.2020 г. по делото.
За мотивите на въззивното решение, чиято отмяна се иска:
За да постанови решението, чиято отмяна се иска № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 1678 /2018 г., съставът на Бургаски окръжен съд е приел следното по съществото на спора:
По искане на „К.“ АД (в несъстоятелност) въззивният съд се е произнесъл инцидентно на основание чл.17,ал.2 ГПК по валидността и законосъобразността на реституционната процедура по ЗСПЗЗ, проведена по гр.д. № 554 /1995 г. на БРС на основание чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ. Съдът е намерил за неоснователни твърденията на „К.“ АД (в несъстоятелност) за незаконосъобразност на реституционната процедура, поради наличието на мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ и чл.17а от ЗППДОП (отм.). Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че изграждането на процесната почивна станция не е засегнало процесните имоти и че те не са били част от имотите, предоставени на държавното предприятие за изграждането и.
От приетата по делото тричленна СТЕ се установява, че процесните имоти не са част от имотите, посочени в удостоверение № 1522 /23.11.1965 г. на С. – [населено място] и скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б., в тях няма реализирано никакво строителство, не е налице подземна или друга инфраструктура. Стълбовете на парковото осветление не попадат в процесните имоти, не са реализирани и подземни комуникации. Липсата на застрояване в процесните имоти е била установена и по гр.д. № 554 /1995 г. на БРС.
Поради това твърденията на „К.“ АД (в несъстоятелност), че спорните имоти са част от реализирано мероприятие по смисъла на чл.10б от ЗСПЗЗ са неоснователни.
В производството по делото не е установено проведено мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността съгласно § 1в,ал.1 и 2 ДР на ППЗСПЗЗ.
Безспорно в настоящото производство е установено, че процесните имоти не са били предназначени за реализиране на твърдяното от въззивника – ищец („К.“ АД (в несъстоятелност) обществено мероприятие, същите са свободни – незастроени, няма доказателства те да представляват необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, следователно върху тях реално няма реализирано обществено мероприятие и не е била налице пречка за реституцията им.
В настоящото производство не се установиха твърденията на ищеца („К.“ АД (в несъстоятелност), че са налице предпоставките на чл.10б от ЗСПЗЗ.
От представено по делото удостоверение № 1522 /1964 г. на ИК на селски общински народен съвет [населено място] е видно, че на МК „К.“ е отреден терен за изграждане на почивна станция, включващ имоти с посочени номера съгласно скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б..
Въз основа на анализ на събраните по делото писмени доказателства и заключение на тричленна СТЕ въззивният съд е приел, че мероприятието почивна станция на МК „К.“ е реализирано, но не са налице предпоставките по чл.17а ЗППДОП (отм.) за придобиване на правото на собственост от въззивника („К.“ АД (в несъстоятелност) върху процесните имоти. Те не са част от имотите, описани в удостоверение № 1522 /23.11.1965 г. на С. – [населено място] и скица № 984 /16.09.1964 г. на ОНС – Б. и А. № 1121 /17.11.1993 г., поради което не може да се приеме, че по отношение на тях е отстъпено право на строеж от държавата на държавното предприятие, съответно не може да се приеме, че са преминали в собственост на приватизираното дружество.
От А. № 1121 /17.11.1993 г. се установява, че оценката на почивната база, предоставена за оперативно управление на „К.“ АД е без стойността на земята.
Въз основа на изложеното и като се е позовал на приетото с ТР № 4 /14.03.2016 г. по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГК на ВКС въззивният съд е приел, че не е осъществен фактическият състав на чл.17а ЗППДОП (отм.). По делото не са представени доказателства, от които да е видно, че процесните имоти са предоставени за стопанисване и управление на ДП „К.“, те не са били включени в капитала на преобразуващото се предприятие и не са били предмет на приватизацията. Следователно не са се намирали в активите на едноличното търговско дружество, поради което ищецът не е придобил собствеността върху тях на основание чл.17а ЗППДОП (отм.).
Въззивният съд е приел още, че „К.“ АД (в несъстоятелност) е установил фактическа власт върху процесните имоти по насилствен начин – чрез премахване без знанието и съгласието на ответниците на поставената от тях ограда, тези действия са противоправни и ищецът не може да черпи облаги от тези действия и те не могат да доведат до придобиването от него на процесните имоти по давност.
По съдържанието на представените от молителя писмени доказателства – две съдебни решения:
С представеното от молителя „К.“ АД (в несъстоятелност) решение № 5548 от 13.05.2020 г. по адм.д. № 13903 /2019 г. на ВАС е оставено в сила решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм.д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд, с което е обявено за нищожно решение на Общинския съвет П. от 2009 г., с което е одобрен проект за изменение на ПУП - ПРЗ за кв. ..... в [населено място].
ВАС е приел, че ПУП не може да бъде определен както по вид, така и по обхват поради съществено нарушение на процедурата по изработване на проект за одобряване и изменение на ПУП – ПРЗ по чл.128,ал.1-13 ЗУТ и на изискванията на чл.46-4 от Наредба № 8 /14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Оспореното решение на ОбС – П. не съдържа основанието за одобряването на проекта за изменение на ПУП – ПРЗ, нито пък поземлените имоти, респективно УПИ и кварталите, които се засягат от плана за регулация или плана за застрояване. При липса на относими за спора доказателства, изводите на АС–Бургас в оспореното решение са правилни. Решението не поражда никакви правни последици, защото не може да бъде определен предметът му, заради грубо съществено нарушение на формата за издаване по чл.59,ал.2,т.4,т.5 и т.7 АПК, от което следва невъзможността да се определи видът на одобрения проект. Решението е нищожно и поради съществено, грубо нарушение на процедурата по изработване и одобряване на проекта за ПУП. От заключението на СТЕ е установено, че графичната част на проекта е с очертавания и поправки и по отношение на квартала, липсват обяснителни записки към плана за регулация и плана за застрояване, които да дадат информация за одобрения проект. Нищожността е най-тежкият порок на засягане на акта. При особено съществено нарушение на формата, което възпрепятства да бъде определен предметът на акта, видът му, както и компетентността на издателя, този акт, както е в случая, е нищожен. Като е достигнал до същите изводи, макар и с други мотиви и е обявил тази нищожност, АС–Бургас е приложил правилно материалния закон и решението му се явява правилно.
От изложеното за мотивите е видно, че ВАС не е правил изводи за процесните два имота.
От решение № 1438 /26.07.2019 г. по адм.д. № 1470 /2018 г. на Бургаския административен съд се установява, че от фактическа страна въз основа на прието по делото заключение той е приел за установено, че: „ в границата на оградената територия, реализирана, застроена и ползвана и понастоящем съществуваща като почивна база на „К.“ АД по процесната разработка попадат и новообразуваните тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о.т. 495 – о.т.494 – о.т.492“ (стр.5, абзац 2, текстът е подчертан от молителя). От правна страна е прието „ отделно от това вещото установява, че с процесната разработка се обособяват и нови тупикови улици, съответно тупикова [улица] – о.т. 495 – о.т.494 – о.т.492“ (стр.8, абзац 3, текстът е подчертан от молителя). По-нататък: прокарването на улици обаче не може да бъде извършено с план по чл.16,ал.1 ЗУТ, а с такъв по чл.110,ал.1,т.2 ЗУТ. Тези производства не могат да бъдат обединявани, различна е и компетентността за приключване на двете производства. Поради изложеното оспореното решение следва да бъде обявено за нищожно.
По основателността на молбата:
Настоящият състав намира, че двете представени от молителя съдебни решения не представляват доказателства за твърдените от молителя обстоятелства.
Видно от изложеното, с решението на АС – Бургас въз основа на заключение на СТЕ се приема за установено, че с проекта за ПУП част от оградената от почивната база на „К.“ АД територия попада в тупикови улици с посочени координати. Не е приет извод, че тази територия е част от УПИ ...... и УПИ ....., в кв. ..... на [населено място]. Не е прието и че в тази територия се намират лампи. Отделно от това, видно от изложеното за мотивите му от правна страна, АС – Бургас не е основал извода си за нищожност на проекта на посочените фактически констатации.
ВАС е основал извода си за нищожност на проекта за изменение на ПУП - ПРЗ за кв. ..... в [населено място] плана на други изводи, отразени в неговите мотиви, като изобщо не е обсъждал факта дали част от оградената от почивната база на „К.“ АД територия попада в тупикови улици. Т.е. за него този факт е без правно значение.
Но дори и административният съд да беше приел за установено твърдяното от молителя, това не би имало значение за спора, тъй като видно от изложеното за мотивите му, въззивният БОС е приел, че процесните имоти не са били част от имотите, предоставени на държавното предприятие („К.“) за изграждането на почивната база (в съответствие с приетото в т.2 Г от ТР № 4 /14.03.2016 г. по т.д. № 4 /2014 г. на ОСГК на ВКС, на което се е позовал), че процесните имоти не са били предназначени за реализиране на твърдяното от въззивника – ищец („К.“ АД (в несъстоятелност) обществено мероприятие. Въззивният съд е приел също, че няма доказателства процесните имоти да представляват необходима прилежаща площ към сграда или съоръжение, следователно върху тях реално няма реализирано обществено мероприятие, поради което не е била налице пречка за реституцията им.
От изложеното следва, че молбата за отмяна е неоснователна.
С оглед изхода от това производство молителят няма право на разноски. Искането на насрещните страни М. В. И. и М. К. И. за присъждане на разноски е основателно и доказано за сумата 300 лева с представения договор за правна защита и съдействие (л.36), в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата.
Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Кремиковци“ АД (в несъстоятелност) за отмяна на влязло в сила решение № VI-14 от 18.03.2019 г. по гр.д. № 1678 /2018 г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено изцяло решение № 64 /13.08.2018 г. по гр.д. № 614 /2017 г. на РС Царево, на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК.
Осъжда „К.“ АД (в несъстоятелност) да заплати на М. В. И. и М. К. И. сумата 300 (триста) лева разноски за процесуално представителство.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2