Отмяна на влязло в сила съдебно решение при назначен служебен адвокат

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 29

София, 12. 05.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. д. № 4513 от 2021 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Ц. П. Д. е подал молба вх.№ 5110510 от 10.08.2020 г., уточнена с молба вх. № 339967/26.07.2021 г., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, № 3563 от 17.06.2020 г. по в. гр. д. № 15120/2019 г., с което е потвърдено решение на Софийския районен съд, първо гражданско отделение, № 163982 от 11.07.2019 г. по гр. д. № 40045/2016 г., с което Ц. П. Д. е осъден да заплати на И. Д. И. на основание чл. 50, вр. чл. 45 ЗЗД, сумата от 1271 лева, представляваща стойност на имуществени щети на апартамент № 14 в сграда на адрес: [населено място], [улица], причинени от наводнение от апартамент № 17, собственост на Ц. П. Д..

Молбата за отмяна е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл. 307 ГПК № 60191 от 3.12.2021 г.

Ответникът И. Д. И. не е изразил становище по молбата в срока за отговор, а в съдебно заседание поддържа, чрез процесуалния си представител, становище за неоснователност на същата.

Върховният касационен съд разгледа доводите в молбата за отмяна и намира следното:

Молителят поддържа, че са налице основанията по чл. 303, ал. 1, т. 5 и 6 ГПК за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, които се основават на твърденията, че той не е уведомяван и не му е предоставян достъп до книжата по делото, не е надлежно призован за проведеното на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание по в. гр. д. № 15120/2019 г. по описа на Софийския градски съд, поради което било възпрепятствало личното му явяване, а назначеният му служебен адвокат не го е представлявал по надлежния ред, като не е изпълнил указанията и изискванията на страната.

На посочените основания, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие на нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, както и в случай че страната, при нарушаване на съответните правила, е била или съответно не е била представлявана от лице по смисъла на чл. 29 ГПК.

По настоящото дело молителят Ц. П. Д. е бил ответник по предявения срещу него от И. Д. И. иск с правно основание основание чл. 50 ЗЗД, като в отговора по чл. 131 ГПК е направил искане за предоставяне на правна помощ, което е уважено от първоинстанционния съд и с определение от 26.04.2018 г. адв. С. Р. е назначена за процесуален представител на ответника на основание чл. 25, вр. 23, ал. 3 ЗПП. Видно от материалите по делото, адв. Р. е представлявала молителя в хода на производството пред първата инстанция, подала е въззивна жалба срещу решението на районния съд, получила е призовка за съдебното заседание пред въззивната инстанция и се е явила в проведеното на 04.06.2020 г. открито съдебно заседание. От тези данни следва, че липсва допуснато от съда процесуално нарушение, което да е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК, предвид обстоятелството, че в случая не е била налице нито една от хипотезите на чл. 29 ГПК, а на молителя е била предоставена правна помощ на основание чл. 94 и сл. ГПК.

Доводите в молбата за нарушение на правата на молителя за участие по делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК също са неоснователни, тъй като с предоставянето на правна помощ страната не се лишава от възможност да извършва самостоятелни процесуални действия. Молителят е проявявал активност в хода на производството, като се е явявал лично в съдебните заседания пред първата инстанция заедно с назначения му служебен адвокат и е заявявал пред съда възражения във връзка със становището на ищеца и изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. Не се установява молителят да е бил лишен от достъп до материалите по делото пред първата инстанция, а пред въззивния съд не са събирани нови доказателства, с които той е трябвало да се запознае. Призоваването пред въззивната инстанция е било редовно с оглед на правилото на чл. 39, ал. 1 ГПК, намиращо приложение и при служебното процесуално представителство. Съгласно посочената разпоредба съдът призовава страната чрез пълномощника, ако има такъв и няма задължение да изпраща призовка и лично на страната. В случая е изпратена призовка на адв.Р., връчена надлежно на 03.02.2020г., с което процедурата за призоваване на въззивника е била спазена. Липсата на делото в деловодството не препятства страната да узнае за датата на заседанието, за да се яви лично ако желае, защото тя може да я научи от деловодителя на състава, както и от информационния сайт на съда. Представеното от молителя решение по гр.д.№ 1257/2014г. на ВКС, І г.о. се отнася до призоваване по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление и не е приложимо към разглеждания случай, защото такъв способ за призоваване не е приложен от въззивния съд.

Неоснователни са доводите за ненадлежно процесуално представителство от страна на назначения процесуален представител. Адв. Р., защитавайки интересите на молителя, е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и е получила призовка за насроченото съдебно заседание на 04.06.2020г. Неявяването й в съдебното заседание не нарушава правото на защита на молителя, защото гражданския ГПК не съдържа разпоредба, изискваща задължително явяване по делото. Твърденията на молителя за неговото несъгласие с поддържаната от процесуалния представител линия на защита не са относими към поддържаните основания за отмяна. Съдът няма процесуално задължение да следи дали пълномощникът осъществява процесуална защита в съответствие със становището на страната и нейните разбирания за начина на защита, тези вътрешни отношения между пълномощника и представлявания не могат да бъдат известни на съда. Лошото процесуално представителство не съставлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, защото не е свързано с нарушение на съдопроизводствените правила от съда – решение № 65 от 8.07.2014 г. по т. д. № 3790/2013 г. на ВКС, І т.о.

По изложените съображения, не са налице поддържаните от молителя основания за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 и 6 ГПК, молбата за отмяна на Ц. П. Д. е неоснователна и следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба № 5110510 от 10.08.2020 г., уточнена с молба вх. № 339967/26.07.2021 г., за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, № 3563 от 17.06.2020 г. по в. гр. д. № 15120/2019 г. на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК.

ОСЪЖДА Ц. П. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на И. Д. И., ЕГН [ЕГН], сумата 500 лв. /петстотин лева/ - разноски за производството за отмяна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: