Отмяна на отнемане на парични суми в полза на държавата поради процесуални нарушения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

гр. София, 20 януари 2026 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА
СВЕТЛА БУКОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурор Е. С., изслуша докладваното от съдията Каракашева дело № 1000/2025 година и съобрази следното:

Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т.5 вр. чл.420, ал.2 от НПК по искане на осъдения Д. А. Г. чрез неговия упълномощен защитник – адв. Д. Й. за отмяна по реда на възобновяването на определение №399/18.06.2025г., постановено по НОХД №845/2022г. по описа на ОС-Варна, с което в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК са отнети в полза на държавата веществени доказателства – суми в общ размер от 26 340лв. и 775 евро, иззети от искателя Г. при извършено на 25.03.2019г. претърсване и изземване от л.а. „Ауди“ А3.

В искането са изложени доводи, че посоченото Определение е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК.Оспорва се на първо място законосъобразността на процедурата на проведеното съдебно производство, финиширало с коментирания съдебен акт, като се отстоява позиция, че същото е следвало да се проведе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вместо по този по т.4 на ал.1 на чл.306 от НПК.Настоява се в тази насока, че процедирайки по оспорения от искателя начин, решаващия съд е злепоставил правото му на лично участие в процеса и пълноценно осъществяване правото му на защита като по този начин съществено е накърнил правото му на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ.Развити са съображения, че приложението на чл.53 от НК, на което основание решаващия съд е отнел посочените по-горе веществени доказателства, изисква наличие на фактически основания, удостоверени по надлежния ред, позволяващи категоричен извод, че същите принадлежат на осъдения и са използвани или предназначени за извършване на престъпление, каквито доказателства в настоящия случай няма.Въведен е и довод за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт.Критика е отправена и по повод противоречивите произнасяния на съдебния състав, постановил атакуваното определение, който при идентична фактическа обстановка е разпоредил връщане на парични суми на съпроцесник на молителя. Към ВКС е отправено искане за отмяна на влязлото в сила определение и връщане на делото на ОС- Варна за ново разглеждане.

В съдебно заседание на ВКС осъденият Д. Г., редовно призован, не се явява.Същият е представляван от адв.Е. Й., който поддържа искането за възобновяване по съображенията, подробно изложени в същото.

Представителят на ВКП дава становище, че искането за възобновяване е частично основателно, тъй като съдебното производство, финализирано с обжалваното определение е следвало да бъде проведено в открито съдебно заседание, по реда указан в чл.306, ал.2, вр ал.1, т.1 от НПК, доколкото касае приложението на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК.По тези съображения счита, че са налице основанията, визирани в чл.422, ал.1, т.5 от НПК, обосноваващи удовлетворяване на искането, инициирало настоящото производство.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното:

Видно е от приложените към делото материали, че воденото срещу Д. А. Г. /и още 6 други лица/ наказателно производство е приключило със споразумение, одобрено от състав на Специализиран наказателен съд по НОХД №2715/2019г., по силата на което Г. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.10, т.2 във вр. с ал.2 от НК и по чл.354а, ал.2, т.1 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.23 от НК му е наложено най-тежкото измежду определените за посочените престъпления наказания, а именно- три години лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено съобразно чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане в сила на споразумението.Съдът е приложил чл.59, ал.1, т.1 от НК като е приспаднал времето, през което Д. Г. е бил задържан под стража по реда на чл.64, ал.1 и ал.2 от НПК и по ЗМВР.

По причини, нямащи касателство към настоящото производство -по отношение на едно от лицата, привлечени към наказателна отговорност по НОХД №2715/2019г. по описа на СпНС -П. К. П., воденото пред посочения съд съдебно производство относно този подсъдим е останало висящо към момента на закриването на СпНС.Поради тази причина делото е било възложено по компетентност на ОС-Варна.Последно посочения съд е провел и приключил окончателно съдебното производство, което е образувал под № 845/2022г. по описа на ОС-Варна.След приключването на делото съдът не се е произнесъл по отношение на иззетите по него от осъдените лица в качеството им на обвиняеми парични суми.След сезиране с искане за връщане на иззетите от едно от осъдените по НОХД №2715/2019г. по описа на СпНС лица- И. П. С. /починал/, от наследниците му парични суми и след като ВКС в производство по чл.44, ал.1 от НПК е определил ОС-Варна като компетентен съд да се произнесе по реда на чл.306, ал.1 от НПК /след проведен спор за подсъдност между него и СГС в тази насока/, ОС-Варна е постановил няколко определения, с които се е разпоредил с коментираните веществени доказателства.Едно от тези определения е това под № 399 от 18.06.2025г., постановено по НОХД № 845/2022г., с което в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, ОС – Варна е отнел в полза на държавата следните веществени доказателства:суми в общ размер от 26 340лв. и 775 евро, иззети от обвиняемия Д. А. Г., ЕГН [ЕГН], при извършено на 25.03.2019г. претърсване и изземване от л. а. „Ауди А3“ с рег. *****, ползван от Д. Г..Именно това определение е предмет на разглеждане от касационния съд в рамките на настоящото производство.

На първо място следва да се отбележи, че искането за възобновяване е допустимо.Същото е подадено от процесуално -легитимирано лице в установения в чл.421, ал.1 законов срок.Касационния съд приема, че атакуваното определение попада в кръга на актовете по чл.341 ал.1 от НПК, независимо от това, че същото е постановено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, по отношение на които актове принципно възобновяване не е допустимо, предвид указаното в чл.419, ал.1 във вр. с чл.341, ал.1 от НПК, според което на проверка по реда на извънредния способ по глава ХХХІІІ от НПК подлежат само определенията по чл.306, ал.1, т.1-3 от НПК.В конкретния случай обаче, независимо че съдебното производство е проведено по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, от словното съдържание на атакуваното определение е видно, че съдебното произнасяне е на плоскостта на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, като в този смисъл касационния съд приема, че искането е допустимо и на плоскостта на преценката по чл. 419, ал.1 във вр. с чл.341, ал.1 от НПК.

При разглеждането му по същество ВКС намери същото и за ОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:

ОС-Варна неправилно е разчел указанията на касационния съд, дадени в производството по чл.44, ал.1 от НПК, като не е съобразил, че произнасянето на върховната съдебна инстанция е било по повод молбата на наследниците на осъдения по НОХД № 2715/2019г. по описа на СпНС подсъдим И. П. С. /починал/ за връщане на иззетите от последния парични суми в рамките на досъдебното производство, която е налагала разглеждането й в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК.Доколкото ОС-Варна е съдът, който се е произнесъл последен спрямо единствения останал обвиняем по посоченото наказателно производство –П. П., както и доколкото към момента на това произнасяне не е бил разрешен въпроса за иззетите по делото от останалите осъдени в рамките на досъдебното производство парични суми, посочения съд правилно е предприел действия в тази насока.Неправилно обаче е приел, че произнасянето следва да бъде в процедура по чл.306, ал.1, т.4 от НПК, вместо по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.Приложението на чл.53, ал.1, б.“а“ от НК, на основание на който текст е извършено отнемането в полза на държавата на иззетите от осъдения Д. А. Г. в качеството му на обвиняем парични суми, би могло да бъде сторено единствено в производство по чл.306, ал.1, т.1 от НПК и това изрично е посочено в цитираната процесуална норма.Посоченият ред, съгласно указаното в ал.2 на чл.306 от НПК е налагал разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на осъденото лице.Като не е процедира по коментирания начин, ОС-Варна е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.Несъмнено, както основателно се сочи, в искането, инициирало настоящото производство, процедирайки по посочения начин ОС-Варна е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е накърнил процесуалните гаранции на осъдения Г. за лично участие в съдебното производство, изслушване и защита, лишавайки го от възможността да ангажира и представи доказателства относно собствеността , произхода и предназначението на процесните парични суми.Споделени от касационния съд са и останалите аргументи на искателя в тази насока, изложени на л.2 и 3 от искането.

По изложените съображения ВКС прие, че искането на осъдения Д. А. Г. за отмяна по реда на възобновяването на постановеното от ОС-Варна определение № 399 от 18.06.2025г., постановено по НОХД № 845/2022г., е основателно и следва да бъде уважено.Посоченото определение следва да бъде отменено по реда на глава ХХХІІІ от НПК, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, което следва да бъде проведено по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, съобразно процедурата, указана в ал. 2 на чл.306 от НПК.

При този изход на делото касационният съд счита, че не следва да се произнася по останалите наведени в искането доводи, тъй като същите касаят съществото на атакувания съдебен акт.

Водим от горното и на основание чл. 422, ал.1, т.5, във вр. с чл.425, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, I НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването определение №№ 399 от 18.06.2025г., постановено по НОХД № 845/2022г., с което в производство по чл.306, ал.1, т.4 от НПК са отнети в полза на държавата следните веществени доказателства:суми в общ размер от 26 340лв. и 775 евро, иззети от обвиняемия Д. А. Г., ЕГН [ЕГН], при извършено на 25.03.2019г. претърсване и изземване от л. а. „Ауди А3“ с рег. *****, ползван от Д. Г. , и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.

Копие от решението да се изпрати на отдел „Съдебен и изпълнение на наказанията“ при ВКП за сведение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: