Възобновяване на дело при незаконосъобразно задочно осъждане в чужбина

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * възобновяване на наказателно производство * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * задочно производство * задочно осъден * укриване /нежелание за лично участие в процеса/ * укриване на обвиняем * щателно издирване * основателност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 550

София, 12 декември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Грозева

ЧЛЕНОВЕ: Даниел Луков

Калин Калпакчиев

при участието на секретар Ил. Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Софиянски, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 957/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. Т., чрез неговия защитник адв. Д. Р., за възобновяване на наказателното производство по нохд № 228/2023г. по описа на РС – Поморие и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 423, ал. 1 от НПК от първата инстанция.

В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 423, ал.1 от НПК и се аргументира с неучастието на осъдения И. Т. в разглеждането на наказателното производство пред първата инстанция. Твърди се, че не е бил привличан в качеството на обвиняем по делото, нито пък му е бил връчван обвинителен акт. На досъдебното производство бил разпитван само в качеството му на свидетел, а не и на обвиняем.

В съдебно заседание осъденият Т. се явява, редовно уведомен, като поддържа така направеното искане. Защитникът му адв. Д. Р. претендира уважаване на искането по чл. 423, ал. 1 от НПК, като намира, че производството по отношение на нейния доверител пред първата инстанция е протекло задочно и осъденият Т. е бил лишен от възможността да се яви лично пред съда и да се защитава сам по повдигнатото му обвинение.

Прокурорът от Върховната прокуратура счита искането по чл. 423, ал. 1 от НПК за неоснователно и претендира да бъде оставено без уважение.

Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл. 419, ал. 1 от НПК. Искането за възобновяване е подадено при спазване на 6-месечния срок от фактическото предаване на осъдения от друга държава, предвиден в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК (депозирано е на 30.10.2024 г., още преди лицето да е било предадено на Р България от /държава/ на 25.09.2025 г. в изпълнение на издадена ЕЗА от 30.08.24г. с цел изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода).

Разгледано по същество, искането за възобновяване е основателно по следните съображения:

С присъда № 10 от 20.05.2024 г. по нохд № 228/2023г. на Районен съд – Поморие, И. Т. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. а и б. б, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е било наложено наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата е влязла в законна сила на 05.06.24г.

Осъденият Т. е взел лично участие при разглеждането на делото в неговата досъдебна фаза, като на 22.10.2014г., в присъствието на защитник - адв. М., му е било предявено обвинение по чл. 346 от НК и същият е бил разпитан по това обвинение. След разпита му в качеството на обвиняем осъденият се укрил от българските власти и по този начин сам се лишил от възможността да му бъде предявено както разследването по делото, така и да бъде изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 ат НПК. По досъдебното производство са постъпвали справки, от които е било видно, че лицето търпи наказание лишаване от свобода в /държава/.

Съдебното производство пред първата инстанция е било образувано на 07.11.2023г. по повод на внесен обвинителен акт срещу Т., като в първото по делото заседание, проведено на 20.12.23г. Т. е бил обявен за общодържавно издирване и делото е било отложено за 21.02.24г. В тази връзка, на 10.01.24г. в районния съд в гр. Поморие е постъпила докладна записка, изготвена от Д. И. – младши разузнавач в група КП при РУ – /населено място/, от която е видно, че на 05.01.24г. около обяд полицейският служител е разговарял по телефона с лице, което му се е обадило от посочен в докладната записка телефонен номер и което се представило за И. Т..

В хода на разговора лицето заявило, че се намира в /държава/ и няма възможност да се прибере в България. От своя страна полицейският служител уведомил лицето, че на 21.02.24г.има насрочено дело в Районен съд – Поморие.

На тази дата, а именно 21.02.24г., независимо от наличните данни, съдът дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия и приел, че разглеждането на делото ще се извърши при условията на чл. 269, ал. 1 от НПК, тъй като лицето не е открито на посочения по делото адрес и след щателно издирване не е било установено. Производството по делото пред първата инстанция приключило на 20.05.24г. с постановяването на посочената осъдителна присъда по отношение на Т..

При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на воденото срещу него наказателно производство, установените обстоятелства от посочената докладна записка и действащата към момента на разглеждане на делото му процесуална уредба, са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване на делото на това основание.

Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице, е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК визира право на задочно осъдения да иска отмяна на постановената по отношение на него присъда при обективно незнание за започналото срещу него наказателно производство, което незнание не следва да се дължи на негово некоректно процесуално поведение. Институтът на възобновяването на наказателни дела по реда на чл. 423 от НПК цели да се възстанови правото на обвиняемия/подсъдимия, регламентирано в НПК, на лично участие в предприетите срещу него действия, в рамките на наказателното производство.

Когато правото на лично участие на обвиняемия/подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразни действия на компетентните органи при провеждане на задочното производство, несъмнено ще са налице основанията за възобновяването му, отмяна на постановения незаконосъобразен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от стадия, от който е започнала задочната процедура.

Когато обаче обвиняемият/подсъдимият се е укрил, след като му е било предявено обвинението в досъдебното производство, поради което не може да бъде изпълнена процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК или след нейното изпълнение, не се явява в съдебно заседание без уважителни причини, демонстрирайки нежелание да участва в наказателното производство, той няма право да реализира процесуалната си възможност за възобновяване на производството.

В конкретната хипотеза обаче е необходимо да се посочи, че решаващия съдебен състав е нарушил стандартите на ЕКПЧ и по-точно на чл. 6 от Конвенцията. Последната разпоредба не забранява на едно лице по своя собствена воля да се откаже изрично или мълчаливо от правото си да се ползва от гаранциите за справедливо гледане на делото. Ако една съдебна процедура протича в отсъствие на подсъдимия, то тя сама по себе си не е несъвместима с Конвенцията. Изключва се обаче възможността задочно осъденият да предизвика ново разглеждане на делото, когато фактическите данни доказват, че той е знаел за започнатото срещу него наказателно преследване, за естеството и причината за обвиненията, но не е имал намерение да вземе участие в наказателния процес или е желаел да го избегне. По делото недвусмислено не е било установено, че осъденото лице по свое желание се е отказало да упражни правото си да присъства и да се защитава в съда. Съдът е имал данни за местоположението на лицето към момента на разглеждането на производството пред първата инстанция, както и телефонния номер, от който това лице се е обадило на полицейския служител И.. Съдът не е положил никакви усилия в насока да осъществи контакт с лицето на посочения телефонен номер, респективно да изиска официална информация от гръцките власти, а при преценка и да изготви съдебна поръчка и т. н. В резултат на това правото на лично участие на подсъдимия е накърнено в резултат на незаконосъобразните действия на компетентния съд при провеждане на задочното производство.

Всичко изложено до момента показва, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно и като такова следва да бъде уважено, като се отмени влязлата в сила присъда № 10 от 20.05.2024 г. по нохд № 228/2023г. на Районен съд – Поморие и делото се върне на същия съд от стадия подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по нохд № 228/2023г. по описа на РС – Поморие.

ОТМЕНЯ присъда № 10 от 20.05.2024 г. по нохд № 228/2023г. на Районен съд – Поморие, влязла в законна сила на 05.06.24г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Поморие от стадия на подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: