Условия за отнемане на имущество при несъответствие в доходите

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50005

София, 24.04.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 2812 по описа за 2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. И. Т., със съдебен адрес – [населено място], чрез адвокат П. П., починала в хода на производството и заместена от наследника ѝ Т. К. Т., представляван на основание чл.47, ал.6 ГПК от адвокат С. Ю. Д., срещу въззивно решение № 156 от 04.06.202 0 г. по в.гр.д. № 454/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 190/09 .0 5.2019 г. по гр.д. № 700/2017 г. на Плевенския окръжен съд в частта относно уважаване на иска на КПКОНПИ /сега КОНПИ/ срещу А. И. Т. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Отнети са в полза на държавата: 1. Лозе с площ 0.501 дка; 2. Друга селскостопанска територия с площ 2.200 дка; 3. Лозе с площ 0.500 дка; 4. Лозе с площ 1.100 дка; 5. Друга селскостопанска територия с площ 1.549 дка; 6. Залесена нива с площ 1.000 дка; 7. Овощна градина с площ 1.000 дка; 8. Нива с площ 0.832 дка; 9. Широколистна гора с площ от 2.999 дка; 10. Овощна градина с площ 1.001 дка; 11. Овощна градина с площ от 1.058 дка; 12. Залесена нива с площ 1.000 дка; 13. Широколистна гора с площ 0.273 дка;14. Нива с площ 1.809 дка;15. Нива с площ 0.260 дка; 16. Други трайни насаждения с площ 1.000 дка; 17. Овощна градина с площ 0.999 дка; 18. Овощна градина с площ 0.999 дка; 19. Овощна градина с площ 3.499 дка; 20. Овощна градина с площ 0.998 дка; 21. Лозе с площ 1.197 дка; 22. Лозе с площ 1.656 дка; 23. Лозе с площ 0.671 дка; 24. Лозе с площ 0.990 дка. Отнети са в полза на държавата и паричната равностойност на отчуждено имущество за периода 17.02.2005 год. до 17.02.2015 год., за което не е установен законен източник на средства, както следва: 1. Сумата 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.200 дка; 2. Сумата 502 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.008 дка; 3. Сумата 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.000 дка; 4. Сумата 275.75 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.103 дка; 5. Сумата 758 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 2.000 дка и лозе с площ 1.790 дка; 6. Сумата 3 302 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 13.208 дка; 7. Сумата 1 631.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ 4.658 дка и лозе с площ 3.500 дка; 8. Сумата 308.40 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.542 дка; 9. Сумата 2 456.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 4.783 дка и лозе с площ 6.000 дка; 10. Сумата 243.20 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.216 дка; 11. Сумата 412 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.060 дка и 12. Сумата 5 151 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“ .

Въззивният съд е приел, че проверката на комисията е образувана след получено уведомление от Районна прокуратура – Свищов за привличане на А. И. Т. като обвиняема по ДП № 19/2015 г. по описа на РУ на МВР – Свищов за престъпление по чл. 208, ал. 1 НК. Проверяваният период е от 17.02.2005 г. до 17.02.2015 г. Отчетено е, че в хода на съдебното производство с влязла в сила присъда по НОХД № 335/2017 г. Районен съд – Свищов ответницата е призната за виновна и на осн. чл. 211 пр. 1 във вр. с чл. 210, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК е осъдена на 3 години „лишаване от свобода“. Съдът е направил извод, че е налице значително несъответствие в имуществото на ответницата по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. За да установи съотношението между имуществото на ответницата и нетния ѝ доход за целия проверяван 10-годишен период, съдът е възприел вариант № 4 от допълнителното заключение на икономическата експертиза, според който съотношението между нетния доход на ответницата за 10-годишния проверяван период и придобитото имущество представлява отрицателна величина и възлиза на -819 171,48 лв. В този вариант на експертното заключение в размера на доходите е включена имуществената облага в резултат на установената с присъда престъпна дейност в периода 2011 – 2013 г., а именно – 310 326,91 лв. и всички получени от проверяваното лице парични средства, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, без те да са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.

В хода на касационното производство А. И. Т. е починала, като неин правоприемник в производството е конституиран Т. К. Т., [населено място]. Същият не е призован лично по делото, тъй като не е намерен на известните адреси, поради което не е загубил правото си да приеме наследството на основание чл.51, ал.2 ЗН и е процесуално легитимиран като страна по делото.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Поддържа се, че заключението на икономическата експертиза не следва да бъде възприемано. Оспорва се изводът, че към началото на проверявания период ответницата не е имала никакви парични средства с твърдение, че е била декларирала спестявания в размер на 80 000 лв. Счита се, че не следва да се приемат за имущество на ответницата вноските, направени за погасяване на банкови кредити и задължения по кредитна карта. Твърди се, че вноските от трети лица и лично от самата ответница по банковите ѝ сметки не следва да бъдат третирани нито като приход, нито като разход, и отчитането им при изготвянето на експертизата е довело до изкривяване на крайния резултат.

Ответникът по касационната жалба Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега КОНПИ/, чрез процесуалния му представител главен инспектор В. П., оспорва основателността на подадената жалба и претендиране присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

С определение № 50274 от 18.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване на решение решение № 156 от 04.06.2020 г. по в.гр.д. № 454/2019 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта относно уважения иск за отнемане в полза на държавата на имущество, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по поставения от касатора - ответник по иска въпрос, уточнен при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС: „Представляват ли „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период ?“.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Отговор на поставения въпрос е даден в Тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г., постановено по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 1 от тълкувателното решение е прието, че не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Според т. 2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането.

Водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ /ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен характер /чл. 107 ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ/, както е застъпвано последователно в практиката на ВКС, формирана включително след постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК на ВКС. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въззивното решение е валидно и допустимо постановено, но предвид дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационната обжалване, в обжалваната част решението е неправилно. Както беше посочено, основната предпоставка за отнемането е установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока е тя. Отнемането може да бъде извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода и това увеличение надхвърля посочения в § 1, т. 7 от ДР ЗОПДНПИ (отм.), съответно в 1, т. 3 от ДР ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ размер.

В производството се установява, а и не се спори между страните, че общата стойност на наличното към края на проверявания период имущество на ответницата е в размер на 26 086,72 лева.

За да достигне до извода, че е налице несъответствие в размер -819 171,48 лв. по отношение на ответницата, апелативният съд неправилно е добавил към стойността на действително наличното имущество към края на проверявания период и такова, което в периода на проверката е преминало през патримонуима на проверяваното лице, но не е налично. Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ, „нетни доходи“ са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице. Следователно, нетният доход, по смисъла на тази разпоредба, е превишението на общия размер на приходите (т.нар. „брутен доход“) над общия размер на разходите през проверявания период, т.е. – оставащите свободни, разполагаеми средства, които могат да са нулева, но не и отрицателна величина. По този начин към имуществото на ответницата въззивният съд е добавил експертно установени стойности, които дори условно да се приемат за доходи, след като нетният доход в частност е отрицателна величина, същите не следва се числят спрямо наличното имущество, това би било в нарушение на дефинитивните норми на § 1, т. 3, 4 и 8 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ - така решение № 50130 от 3.01.2024 г. на ВКС по гр. дело № 5134/2021 г., ІV г. г. о; решение № 50007/2.12.2024 г по гр. д № 4429/2019 г на Четвърто г. о и др.), както и в противоречие с приетото в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

В конкретния случай стойността на цялото налично имущество на А. И. Т., придобито през проверявания период и налично към края на същия, е на стойност 26 086,72 лв. С оглед на това не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДРЗОНПИ, поради което не са налице предвидените в закона предпоставки за отнемане на имуществото.

Неправилността на горния решаващ извод за наличие в случая на значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ е довела до неправилност и крайния резултат, постановен с допуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, с която са уважени част от тези предявени по делото искове за отнемане на незаконно придобито имущество. Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в тази част и вместо това предявените от Комисията искове бъдат изцяло отхвърлени.

В производството пред касационната инстанция по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е назначен особен представител на наследника на починалата ответница А. И. Т.. Адвокатът, назначен за процесуален представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатското му възнаграждение съобразно същата разпоредба и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. С оглед изхода на спора, предвид материалния му интерес и фактическата и правната му сложност, както и съобразно извършените от адвоката действия по явяване в проведеното открито съдебно заседание, съдът определя за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Доколкото Комисията вече е внесла предварителен депозит от 300 лв., същата трябва да бъде задължена в едноседмичен срок от съобщението да внесе допълнително 300 лв. по сметка на ВКС за възнаграждение за особения представител на касатора, като в противен случай ще бъде осъдена да заплати същата сума.

На основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 4 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, Комисията следва да бъде осъдена да заплати и дължимите от нея държавни такси за производството пред трите инстанции по сметка на ВКС в размер на 28 916.39 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 156 от 04.06.2020 г. по в.гр.д. № 454/2019 г. на Великотърновския апелативен съд в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане по реда на чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ на незаконно придобито имущество, включително и относно присъдените деловодните разноски, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 153 и сл. ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], срещу Т. К. Т. иск за отнемане в полза на държавата на следното имущество: 1. Лозе с площ 0.501 дка; 2. Друга селскостопанска територия с площ 2.200 дка; 3. Лозе с площ 0.500 дка; 4. Лозе с площ 1.100 дка; 5. Друга селскостопанска територия с площ 1.549 дка; 6. Залесена нива с площ 1.000 дка; 7. Овощна градина с площ 1.000 дка; 8. Нива с площ 0.832 дка; 9. Широколистна гора с площ от 2.999 дка; 10. Овощна градина с площ 1.001 дка; 11. Овощна градина с площ от 1.058 дка; 12. Залесена нива с площ 1.000 дка; 13. Широколистна гора с площ 0.273 дка;14. Нива с площ 1.809 дка;15. Нива с площ 0.260 дка; 16. Други трайни насаждения с площ 1.000 дка; 17. Овощна градина с площ 0.999 дка; 18. Овощна градина с площ 0.999 дка; 19. Овощна градина с площ 3.499 дка; 20. Овощна градина с площ 0.998 дка; 21. Лозе с площ 1.197 дка; 22. Лозе с площ 1.656 дка; 23. Лозе с площ 0.671 дка; 24. Лозе с площ 0.990 дка. Отнети са в полза на държавата и паричната равностойност на отчуждено имущество за периода 17.02.2005 год. до 17.02.2015 год., за което не е установен законен източник на средства, както следва: 1. Сумата 300 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.200 дка; 2. Сумата 502 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.008 дка; 3. Сумата 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.000 дка; 4. Сумата 275.75 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.103 дка; 5. Сумата 758 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 2.000 дка и лозе с площ 1.790 дка; 6. Сумата 3 302 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 13.208 дка; 7. Сумата 1 631.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ 4.658 дка и лозе с площ 3.500 дка; 8. Сумата 308.40 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.542 дка; 9. Сумата 2 456.60 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на две лозя: лозе с площ от 4.783 дка и лозе с площ 6.000 дка; 10. Сумата 243.20 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 1.216 дка; 11. Сумата 412 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лозе с площ 2.060 дка и 12. Сумата 5 151 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на лек автомобил, марка „Фолксваген Голф“, като неоснователен.

ЗАДЪЛЖАВА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], на основание чл. 47, ал. 6 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК да внесе допълнително 300 лв. по сметка на ВКС за възнаграждение на назначения особен представител, като в противен случай ще бъде осъдена да заплати същата сума.

Да се изплати на адвокат С. Ю. Д. от АК – П., с адрес на кантората – [населено място], [улица], офис 1, тел.[ЕГН], вписан под №7817 в НРПП възнаграждение от 600 лв.

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], на основание чл. 157, ал. 2, във вр. с чл. 153, ал. 4 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ да заплати по сметка на Върховния касационен съд 28 916.39 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.