Отмяна на влязло в сила решение за отнемане на имущество след осъждане в ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50167

гр.София, 04.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1934/ 2022 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молби на Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж., Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] за отмяна на влязлото в сила решение на Върховен касационен съд /ВКС/, ІV-то гражданско отделение № 131/ 04.05.2012 г. по гр.д.№ 755/ 2011 г., с което е отнето в полза на държавата по искане на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/ на основание чл.4 и чл.10 ЗОПДИППД /отм./ от Ж. Ж. Ж. и от Е. Р. Ж. /починала, с правоприемници Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж. и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН]/ следното имущество:

апартамент № 40, в [населено място],[жк], на ул.Д. Т." № 84, в блок 1409, вх.Б, на 5 етаж, състоящ се от три стаи, столова - готварна, със застроена площ 93,62 (деветдесет и три цяло и шестдесет и две стотни) кв.м., заедно с избено помещение № 13, със застроена площ 6,75 (шест цяло и седемдесет и пет стотни) кв.м., ведно с 1,980 % (едно цяло деветстотин и осемдесет хилядни процента) идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, при граници: за жилището - ап.39, на Д., ап.41 на Я., отгоре, ап.49 на П., и за избеното помещение - изба 14 на Я., коридор, общо помещение, за придобиването на който е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.03.2002 г. № 81, том І, рег. № 1655, нотариално дело 74 /2002 г., съставен от нотариус с рег. № ***;

лек автомобил марка „Волво", модел „850", с ДК [рег.номер на МПС] , рама № Y., двигател № B., цвят - син, закупен от Ж. Ж. Ж.;

лек автомобил марка „Ситроен", модел "Евазион", с ДК [рег.номер на МПС] , рама № V. A. ****, двигател № P., цвят - светло сив, закупен от Ж. Ж. Ж.;

сумата от 219,31 лева, ведно с лихвите, в спестовна сметка в лева с I. BG ****, открита на 23.11.1998 г. в "Юробанк и еф джи България" АД ФЦ - Пловдив, с титуляр Ж. Ж. Ж.;

сумата от 7 706,17 лева, ведно с лихвите, в банкова сметка I. BG ***, открита на 11.07.2006 г. в Корпоративна търговска банка АД, ФЦ - Пловдив с титуляр Е. Р. Ж.;

наличната сума по депозитна сметка в евро с I. BG ****, открита на 04.07.2006 г. в "СИБанк" АД, клон Пловдив с титуляр Е. Р. Ж. с наличност към 10.10.2008 г. – 2 067,33 евро с левова равностойност 4 043,28 лева

сумата от 14 400 евро и 730 американски долара (на САЩ), с левова равностойност общо в размер на 29 224,21 лева, иззети с протокол за претърсване и изземване от 03.07.2007 г. и запечатани в плик и предадени с протокол от 30.05.2008 г. от ст. дознател при ОД "Полиция" - Пловдив, Сектор „БОП" на гл. с-т Г. М. - домакин при ОД "Полиция" – Пловдив, с описани в протокола номинали и серийни номера;

и е отнет в полза на държавата на основание чл.9 вр чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ от Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН], апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], в източната част на шести етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ****, кв. 95, по плана на[жк], със застроена площ от 78,75 (седемдесет и осем цяло седемдесет и пет стотни) кв.м., с изложение север - юг, състоящ се от дневна-трапезария с кухненски блок, две спални, баня, тоалетна, антре и две тераси, при граници на апартамента: от север - дворно място и коридор, от изток - калкан, от юг - дворно място и апартамент № 19 и от запад - стълбищна клетка, коридори и апартамент № 19, ведно с изба № 4 с (полезна) площ от 3,89 кв.м., при граници на избеното помещение контур на сградата, изба № 5, коридор и изба № 3, както и 22 /871 ид. части от правото на собственост върху дворното място и 2,104 % ид. части от общите части, за придобиването на който е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 01.06.2007 г., с № 45, том ІІ, per.№ 05675, н.дело № 227, съставен от рег. № 136.

Молбите следва да се квалифицират по чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Молителите поддържат че с решение на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по делото Т. и други срещу България от 13.07.2021 г. /жалба № 50705/11 и 6 други/ било констатирано, че при постановяване на акта на ВКС, чиято отмяна претендират, са нарушени правата им по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. ЕСПЧ изрично указал в решението си, че за отстраняване на нарушението е необходимо молителите да упражнят правата си за възобновяване на производството, по което е издаден актът за отнемане на тяхно имущество. Поради това молят влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъда разгледано отново от друг състав на ВКС.

В проведеното по делото на 26.09.2022 г. съдебно заседание молителят Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] не поддържа искането си делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Счита, че естеството на констатираното от ЕСПЧ нарушение изисква нов доклад и разпределяне на доказателствената тежест, както и събирането на нови доказателства. Затова иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Ответната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ – правоприемник на КУИППД/ оспорва молбите като поддържа, че не е налице втората законова предпоставка за уважаването им – възможност за отстраняване на последиците от нарушението, констатирано от ЕСПЧ. Лекият автомобил марка „Ситроен", модел "Евазион", с ДК [рег.номер на МПС] , апартамент № 40, в [населено място],[жк], на ул.Д. Т." № 84, в блок 1409, вх.Б, на 5 етаж, и апартамент № 20, находящ се в [населено място], [улица], в източната част на шести етаж на жилищна сграда, построена в УПИ ****, кв. 95, по плана на[жк], били продадени на публичен търг, собствеността върху тях преминала върху купувачите от датите на постановленията за възлагането им и собствеността на молителите не можело да бъде възстановена. Поради това счита, че молбите следва да бъдат отхвърлени.

Прокурорът е на мнение, че молбите са основателни и следва да се уважат, като делото бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Върховният касационен съд намира, че подадените молби са допустими, а разгледани по същество – и основателни.

Гр.д.№ 172/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано въз основа на мотивирано искане на КУИППД срещу Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН], Ж. Ж. Ж. и Е. Р. Ж. /починала, с правоприемници Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж. и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН]/ за отнемане в полза на държавата на имущество, притежавано от ответниците. С решение от 05.08.2010 г. първоинстанционният съд отхвърлил искането. Този акт е обжалван от Комисията и е потвърден с решение на Пловдивски апелативен съд от 18.02.2011 г. по въззивно гр.д.№ 1240/ 2010 г. Въззивното решение е отменено изцяло от ВКС с акта, чиято отмяна се претендира в настоящето производство и мотивираното искане за отнемане на имуществото на ответниците е уважено изцяло. ВКС посочил, че не са налице доказателства за законни източници на средствата, с които са придобити недвижимите имоти, вещите и паричните средства по банкови влогове и в брой.

С решение от 13.07.2021 г. по дело „Тодоров и други срещу България“ (жалби № 50705/11 и 6 други) ЕСПЧ констатира допуснато от националния съд нарушение по чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС. В мотивите на акта си ЕСПЧ заключава, че ВКС не е положил усилия да докаже, че имуществото, което трябва да бъде отнето, е свързано с установена престъпна дейност на първите двама жалбоподатели и е такова, придобито от престъпна дейност, а само е направил предположение предвид липсата на доказателства за достатъчен законен доход. „Пропускът на ВКС да установи каквато и да е връзка между престъпната дейност на първите двама жалбоподатели и отнетото имущество е достатъчен, за да може Съдът да заключи, че необходимият справедлив баланс между легитимните цели в обществен интерес, преследвани от Закона от 2005 г. и индивидуалните права на жалбоподателите не е постигнат, тоест, че отнемането на имуществото на жалбоподателите представлява непропорционална намеса в правата им по член 1 от Протокол № 1“ /пар. 246 – 248/. В пар.321 от решението си ЕСПЧ, по повод претенцията на жалбоподателите Ж. за обезщетяване на имуществени вреди от констатираното нарушение, заключава, че „ …. Съдът не може да спекулира дали и до каква степен имуществото, отнето от жалбоподателите, би било имущество, придобито от престъпна дейност, както и дали възможният резултат от производството би отговарял на изискванията на член 1 от Протокол № 1. Следователно, той не е в състояние да оцени правилно която и да било вреда, претърпяна от жалбоподателите поради неоправдано отнемане. Поради това той счита, че в светлината на естеството на констатираното нарушение, възобновяването на националното производство и преразглеждането на въпроса на национално ниво би представлявало по принцип подходящо средство за поправяне на нарушението“. Решението на ЕСПЧ е окончателно от 13.10.2021 г.

Предвид изложеното молбите за отмяна на влязлото в сила решение са основателни. С окончателно решение на ЕСПЧ е установено допуснато от Върховния касационен съд нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, състоящо се в това, че при постановяване на необжалваем съдебен акт е пропуснал да установи връзка между престъпната дейност на Ж. и Е. Ж. и имуществото, което е отнел в полза на държавата. По този начин не е постигнат необходимият справедлив баланс между легитимните цели, преследвани от ЗОПДИПД /отм./ и индивидуалните права на молителите /принцип на пропорционалната намеса/. ЕСПЧ е констатирал изрично, че възобновяването на производството и преразглеждането на въпроса от националния съд е подходящо средство за поправяне на нарушението, така че новото разглеждане на делото е необходимо по смисъла на чл.303 ал.1 т.7 ГПК. Неоснователно ответната страна КПКОНПИ поддържа, че нарушението не може да бъде отстранено предвид отчуждаването на част от отнетите вещи и придобиването им от трети лица. Констатираното от ЕСПЧ нарушение не се състои в това, че жалбоподателите неоправдано са лишени от собственост, а в това, че липсват мотиви в акта на съда за отнемане на имуществото доколко то е придобито във връзка с престъпната дейност на Ж. и Е. Ж.. Следователно за новото разглеждане на делото е без всякакво значение дали имуществото е налично, доколкото е възможно и при него съдът приеме, че такава връзка е налице. Несъстоятелността на аргумента на КПКОНПИ следва и от това, че с решението на ВКС са отнети и парични средства, а връщането на такива е винаги възможно.

Неоснователно обаче е искането на молителя Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав не на касационния, а на първоинстанционния съд. Отмяната се допуска за преодоляване на последиците от констатираното от ЕСПЧ нарушение, това нарушение се състои в липса на мотиви в решението на ВКС относно наличието на връзка между престъпна дейност и отнетото имущество и нарушението следва да бъде отстранено именно от този съд. Не са констатирани от ЕСПЧ нарушения на КЗЧПОС нито на първоинстанционния, нито на въззивния съд. Съставът на съда, който ще осъществи ново разглеждане на касационната жалба, е компетентен да прецени дали се налага връщане на делото на някоя от инстанциите по същество, но не и настоящият състав.

По изложените съображения Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло по молби на Ж. Ж. Ж., И. Ж. Ж., Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] и Ж. Ж. Ж. с ЕГН [ЕГН] влязлото в сила решение на Върховен касационен съд, ІV-то гражданско отделение № 131/ 04.05.2012 г. по гр.д.№ 755/ 2011 г. и ВРЪЩА делото на друг състав на същия съд за разглеждане на касационната жалба /чл.290 ГПК/.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: